Григорий Кваша

“Зазеркалье” № 116
Възрастови постижения

На какво е способен човекът, встъпвайки в новата възраст. За да отговорим на този въпрос, не е лошо да направим преглед на световните възрастови постижения. Добре е за начало да обърнем внимание на литературата, по-точно на прозата.

Наистина ли е толкова важно да изучаваме творчеството на годишните знаци, като изучаваме възгледите на хората с еднакви копита, еднакви опашки, с еднакви човки и т.н. Не е ли по-важно да обърнем внимание на творчеството на връстниците. На какво може да разчита писателят като преминава от една възраст в друга. Какво му донася една или друга криза. Нали кризата за един простосмъртен може да се превърне за писателя в невероятна творческа сполука. И, обратно, светлото и радостно време в живота в писателството може да се превърне в застой.

Отначало работата върви много вяло. Във възрастта на Плъха Михаил Лермонтов пише „Маскарад” (22 години), Александър Пушкин „Руслан и Людмила” (21 години), Гогол съчинява „Вечери в чифлика край Диканка” (22 години), Байрон създава „Странстванията на Чайлд Харолд” (21-24 години), Маяковски – „Облак в гащи” (22 години).

Възрастта на Глигана е много по-весела. Лермонтов преминава на проза, Пушкин стъкмява „Евгений Онегин” (24-31 години), Гогол се отличава с „Миргород” (26 години) и „Ревизор” (27 години), Шолохов пише „Тихият Дон”, Набоков – „Защита Лужин” (30-31 години), Шекспир е вече автор на „Укротяване на опърничавата” (29 години), Гьоте създава „Страданията на младия Вертер” (25 години). А, да речем, Чарлз Дикенс именно във възрастта на Глигана се разкрива максимално ярко. „Клубът Пикуик” – 25 години, „Оливър Туист” – 26, „Никълъс Никлъби” – 27. Най-смешните и светли книги „Дванадесетте стола” и „Златният телец” са написани, когато единият съавтор е на 31 и 34 години, а другият – на 25 и 28.

Във възрастта на Кучето човекът е на върха на интелектуалното си развитие. Пушкин пише проза, приказки, прави исторически изследвания, Гогол оживява „Мъртвите души” (33 години), Булгаков създава „Бялата гвардия” (34-36 години), изпълнена със сурова мъжка дружба. Шекспир пише суровия „Хамлет“ (37 години), Лев Толстой е суров и непреклонен, изпод перото му излиза мъжествената „Война и мир” (35-41 години). Достоевски пропуска възрастта на Кучето, защото я е прекарал на каторга.

Знаменитите писатели Коне са във върховна форма във възрастта на Кучето. Селинджър пише „Спасителят в ръжта” (32 години), Джойс създава „Улис” (39 години), Бабел сформира „Конармия” (32 години), към нея добавя „Одески разкази” (37 години). Юрий Тинянов се отличи с „Кюхля” (31 година), „Смъртта на Вазир-Мухтара” (33-34 години) „Подпоручик Кижже” (34 години), „Малолетният Витушишников” (39 години). Остави за възрастта на Змията само „Пушкин”.

Кучетата се чувстват добре в своята възраст. На 33 години Робърт Стивънсън пише „Островът на съкровищата”, „Черната стрела” (38 години). Александър Грибоедов се обезсмърти като написа „От ума си тегли” (32-34 години). Остава да добавим, че Александър Сергеевич така и не доживя възрастта на Змията, като загина на 39 години.

Възрастта на Змията (40-55) е значително по-дълга и по-продуктивна от предишните възрасти, защото въпреки енергетичната криза и кризата в жизнените ценности, значително се повишава майсторството, пък и литературният талант просто расте необозримо. Човечеството пише всичко най-добро и съкровено именно в тази възраст.

Гогол умира на 41 години, без да се адаптира към възрастта си. Пушкин и Лермонтов ги няма вече. Започнал „Майсторът и Маргарита” на 38 години, Михаил Булгаков дописва романа през целия му отпуснат срок във възрастта на Змията (40-49). Не случайно героят му е доста слаб и депресивен. Хенрих Бьол пише на 46 години знаменитата си повест „Възгледите на един клоун”, в която героят е толкова слаб и вглъбен.

Ако вземем непогрешимите класици, Лев Толстой пише значително по-трагично и проникновено. Отначало страшно трагичната „Ана Каренина” (45-49 години). Да отбележим, че главен герой на книгата е жена, при това не с романтичен ореол като Наташа Ростова, а в реална плът. А къде са мъжете? Вместо героичния Болконски и милия Безухов, твърдият Каренин и за нищо негодният Вронски.

Достоевски, който е Змия по рождение, фактически едва започва да пише. Не е весело за четене. „Престъпление и наказание” (45 години), „Идиот” (47 години), „Бесове” (50 години), „Юноша” (54 години). Това е централният блок в творчеството му.

Кърт Вонегът пише най-добрите си книги. На 41 – „Котешка люлка”, на 47 – „Кланица пет”. Има ли смисъл да добавяме, че в тези книги съвсем няма оптимизъм. Като намира в края на възрастта на Кучето главното си предназначение, Александър Дюма произвежда романите си един след друг като пирожки: „Тримата мускетари” (42), „Двадесет години по-късно” (43), „Кралица Марго” (43), „Граф Монте Кристо” (44), „Мадам дьо Монсоро” (44), „Четиридесет и петимата” (45), „Виконт дьо Бражелон” (46-48).

Антон Павлович Чехов почти не е живял във възрастта на Змията (някакви си четири години), но главното, онова, което не слиза от сцената, изпълнено с истински драматизъм, е създадено именно във възрастта на Змията. „Три сестри” е написал на 40-41 години в началото на възрастта на Змията, а „Вишнева градина” на 43-44 години, преди самата си смърт.

Нашият Уилям Шекспир също отбелязва възрастта на Змията именно с небивал полет на драматизма, на 40 години „Отело”, на 41 години – „Крал Лир”, на 42 години – „Макбет”. Какво по-драматично има в световната литература?

Херман Хесе е направил едно от най-точните описания на кризата в средата на живота в романа „Степният вълк”, създаден на 50 години, близо до края на възрастта на Змията. Впрочем, главният му литературен удар ще бъде направен по-късно, в края на възрастта на Дракона.

Чарлз Дикенс, подарил на човечеството във възрастта на Глигана много светли и весели книги, във възрастта на Змията пише значително по-мрачно. Енергетичният спектър на възрастта е предаден в самите им названия. „Студеният дом” (41 години), „Тежки времена” (42 години). С увеличаване на възрастта пише все по-слабо.

Неподражаемият Марсел Пруст пише 16 тома изтънчена трагична проза – „По следите на изгубеното време”. И цялата тази проза съвсем и напълно е от възрастта на Змията (42-51). На 50 години него вече го няма.

Преминаваме към възрастта на Дракона. Вече няма Шекспир, Булгаков, Чехов. Лев Толстой става малко по-спокоен и нравоучителен. От 60 до 70 години той пише принципно ново за него произведение с характерното за прозренията на Дракона заглавие „Възкресение”. Достоевски отдава остатъка на възрастта на „Братя Карамазови”, по-малко драматичен и по-философски роман. Гьоте сяда над „Фауст” (59 години) и го пише до края на дните си (83 години), като на практика изхабява за него две възрасти.

Сервантес, който ту воюва (възраст на Глигана), ту пише пиески (Възраст на Кучето), ту се занимава с търговия (възраст на Змията), изведнъж на 55 години, лежейки в затвора, започва да пише „Дон Кихот”. Първата част издава на 58 години, втората част на 68 години. Така това безсмъртно произведение за чудачествата на рицарстващия Дракон напълно се вмества в рамките на една възраст.

Владимир Набоков, смея да припомня, Глиган, е успял да постигне реален комерчески успех едва след като написа „Лолита” (56 години). Нататък следваха „Пнин” (58 години) и „Блед огън” (63 години).

Едно от най-прославените постижения на възрастта е романът-утопия на Херман Хесе „Игра на стъклени перли” (66 години) – химн на Драконовото мъдруване, на ортодоксалната му уединеност.

Джон Роналд Руел Толкин, отличил се във възрастта на Змията само с „Хобитът” (45 години), във възрастта на Дракона създава онова, което е редно да пише Драконът – великата утопия, трилогията „Властелинът на пръстените” (62-63години).

Като се сбогуваме с почти всички гении на световната литература и оставаме насаме с Гьоте и неговия „Фауст”, навлизаме във възрастта на Котката. Разбира се, можем да се обърнем към мемоарния жанр. Иля Еренбург създава знаменитите „Хора, години, живот” от 70 до 85 години. Наистина най-доброто време за спомени, и Брежнев добре знаеше това и написа знаменитата си трилогия „Целина”, „Малката земя”, „Възраждане” веднага след 70 години.

А какво правят другите? Бърнард Шоу, получил Нобелова награда на 69 години, прави прекъсване за няколко години, но на 73 започва да произвежда нови пиеси и поразява света със свежестта и остротата на перото си. На 80, на 90 и дори на 94 години той все още пише, въпреки че всъщност това са само вариации на старите мотиви.
А сега за значително по-заплетения случай на съавторство на двама човека с доста съществена разлика във възрастта (8 години) – братята Стругацки.

Още съвсем детската „Страна на пурпурните облаци” е написана от по-малкия на 24 години и по-големия брат на 32 . Във всеки случай това нещо е писано още преди навлизането им в сериозните възрасти. Малко по-късно другите ранни неща: „Стажанти”, „Отвън”, „Пътят до Амалтея”, „Пладне на XXI век”, „Далечната планета”. Всичко това е от периода на безрезервния оптимизъм.

Първият им истински шедьовър „Трудно е да бъдеш бог” е написан през 1963 година. Единият брат е в самия край на възрастта на Глигана, другият – в самия край на Кучето.
Между „Понеделника” (1964) и „Приказка за тройката” (1967) има само три години, но пропастта е огромна, първата книга е пълна със светъл оптимизъм и безусловна вяра в бъдещето. Втората вече в значителна степен е сатира и е доста мрачна. Какво се е случило за три години? По-големият брат е минал във възрастта на Змията (42 години), по-малкият е във възрастта на Кучето (34 години). В същия дух е доста печалната „Охлюв на стръмното” (1965). През 1967 година е написана „Времето на дъжда”. В „Обитаемият остров” (1968) героят е млад по душа и тяло. Но в „Хотел „Загиналият алпинист” (1969) главният герой е вече зрял, уморен мъж.

Шедьовърът им „Пикник край пътя” е написан през 1971 година. Кризите са минали, двамата братя са зрели майстори. А „Милиард години преди свършека на света” е книга за звездния астроном (малкия брат), а също и за кризата при влизане във възрастта на Змията. Трябва ли да се учудваме, че тя е написана през 1974 година, когато малкият е навършил 41 година – в самия разгар на кризата в средата на живота.

„Бръмбар в мравуняка” (1979) завършва периода на едновременното Змийство – единият е на 54, другият – на 46 години. А продължението „Вълните усмиряват вятъра” (1984) фиксира прехода на по-големия във възрастта на Дракона (59 години). Не идва ли оттук доста по-мощното философско звучене на книгата. Пък и самото понятие за космическа въздушност при Стругацки истински се разкрива само в тази повест.

„Куцата съдба” е целенасочено книга на Аркадий, главният герой е японист, московчанин. Затова датата на написване – 1982 година – е описание на встъпването на Аркадий във възрастта на Дракона (57). Най-великото произведение на съавторите „Обреченият град” е писано на три пъти: 1970-1972, 1975, 1987. Лесно се забелязва, че 1975 е кризата на Борис (малкия), а 1987 е обединяването на двамата братя във възрастта на Дракона. Затова и книгата е толкова философска.

През 1988 се появява още един шедьовър на философската проза: „Натоварени със зло”. През 1991 година умира Аркадий, недоживял възрастта на Котката.

Какви са изводите? Възрастта на Глигана е източник на веселие, възрастта на Кучето- съкровищница на мъдрост и мъжество, възрастта на Змията – най-висок драматизъм на човешкото битие. Но във възрастта на Дракона вече побеждава мощният и спокоен философски поглед върху живота. Въобще, всичко това вече беше известно на структурния хороскоп. Но е някак по-лесно с примери от световната литература.