ЗАПОВЕДИ ЗА УЧЕНИКА В НАЧАЛНИТЕ КЛАСОВЕ

1. Воля, непознаваща граници, връх на целеустремеността, необикновена яснота на живота. Може би единственият момент в живота, когато няма съмнение в нищо, толкова всичко е ясно и очевидно. Трябва да умеете да съответствате на тази ситуация. От една страна, е необходимо да опростите всичко и да поставите всичко на мястото му. От друга страна, е необходимо да уедрите задачите, да отхвърлите дреболиите, да поставите гигантски цели, да осигурите панорамен обзор на цялото битие както на човека, така и на човечеството.

2. Невъзможно е да преувеличим значението на четвъртата възраст – това е един от трите фокуса на живота. Дори ако се отвлечем от общата философия на живота, следва да помним, че това е прощална възраст за властта на възрастния над детето и в следващата възраст детето вече няма, както в тази възраст, да боготвори родителите си (да търси контакт с тях), а напротив, ще избягва родителите и може дори да ги презира. Като ще прави това не от голям ум, а от позицията на тъпата юношеска стадност. През следващата възраст той ще започне да загрубява, да става твърд, у него ще възникнат напълно определени инстинкти, които съвсем не може да удовлетвори с помощта на родителите си и т.н. С една дума, много скоро ще се затвори вратата на общуване между поколенията, затова всеки ден, всеки час е като злато, за да успеете да предадете нещо добро, важно, жизнено необходимо.

3. Уви, не е толкова лесно да се предаде. Детето, макар че е предано на родителя, има много силна воля, много силно желание за вземане на самостоятелни решения. Затова родителя има възможност само да създава правилна среда за живеене, а не да се опитва да го ръководи по всеки дребен въпрос, както е правел преди това. Създаването на среда е правилно избраното училище, спортна секция, къщата за живеене, а значи и компанията в двора.

4. Освен създаването на правилна среда родителят може и трябва да остане фигура с постоянно присъствие. Всъщност той засега още не пречи на детето. Неговото присъствие освен това е желателно. Нека гледа как работи детето, да наблюдава, да съчувства, но само да не се намесва. Детето е готово да прави всичко само, но не е готово за отсъствието на зрител. Същия този най-главен зрител, предметът на неговата беззаветна любов и преданост, почти божество е мама и татко. И нека не смущава никого строгото му изискване за самостоятелност. То ще направи всичко само, но за кого? Не за себе си, не за учителя и и не за съучениците, само за татко и мама. Много високо трябва да цените тази преданост!

5. Така че най-жестокият парадокс на възрастта е, че детето извършва главния си подвиг в името на родителите в обществото, в училище, на същото място, заради което много скоро (след 12 години) ще извърши едно от главните предателства в живота си, ще свали родителите от пиедестала на главната си любов. Но засега съдбовното преобръщане е далече, не трябва да надценяваме значението на аритметиката, природознанието или правописа за детето. Всички тези предмети са само начин да демонстрира ловкостта, усърдието и таланта си. Пред кого да ги демонстрира? Разбира се, пред татко и мама! Именно на тези клавиши трябва да свирите. Поставяйте именно тази мотивировка на първо място в своите педагогически прийоми.

6. В самото обучение е важна не сумата от знания (сумата от знания, както ще видим после, въобще никога не е самоцел), най-важна е способността за обучение, която детето придобива в началното училище. То трябва да се научи да учи. Да се запознава с новия материал, да решава задачи, да изпълнява домашните упражнения. Трябва да се научи да не забравя изучения материал, да изстисква същността от него и да се движи нататък въз основа на тази същност.

7. В тази възраст особеностите на мисленето са такива, че най-добре се усвояват предметите, в които има ясна структура, има ред и смисъл. Не са подходящи излишно абстрактните, откъснати от живота дисциплини. Също не са подходящи предметите, в които има голяма маса информация в безредие, без система и смисъл. Естетическите дисциплини също не трябва да доминират. Историята би могла да стане идеален предмет за възрастта, но не като наука за миналото, а като система, демонстрираща връзката между миналото и бъдещето.

8. Физическата подготовка трябва да има огромно значение. Първо, трябва някак да се издържат фантастичните натоварвания на възрастта. Второ, четната възраст традиционно е силова, мускулната маса расте бързо. И главното, психологически възрастта е най-спортната в живота. Желанието за самоусъвършенстване, упорството за постигане на целта, издръжливостта, духът на съревнование и заедно с това духът на колективизъм – всичко това е основа за големи спортни успехи. Ако пропуснете тази възраст за физическо развитие, може да получите повреден, едностранен човек.

9. Що се отнася до модната тема за сексуалното възпитание в началното училище, тук има очевиден провал. Сексуалният период още не е започнал. Друг въпрос е, че характерът на възрастта е свръхтемпераментен, романтичен и влюбчив. Но любовта в тази възраст още няма никакво отношение към секса. По-скоро трябва да се преподава любовен романтизъм и деликатност на чувствата, отколкото да им се дават основите на сексуалните отношения. Както се казва, полунощ настъпва след дванадесет.

10. Така постепенно става ясно, че тази възраст е безпрецедентна по наситеност. Учение, спорт, тренировка на волята, любов. А детето е още съвсем малко. Не трябва ли да го съжалите, да му дадете почивка? Може би, може би. Впрочем, в тази възраст детето не може да се преработи. Идеално балансираният организъм ако се умори, ще седне да почине, ако много се умори, ще легне и ще заспи. В тази възраст не го заплашват нито депресии, нито нервни сривове. Трябва да се страхувате от мързел и лакомия, а няма защо да се страхувате от работа. Главното е всичко да се върши на драго сърце. Такива са свойствата на възрастта – трябва да запалите ентусиазма в детето. Всичко останало ще се прибави.

11. Друг е въпросът, че имунната система си остава все още слаба, точно такава, каквато и в третата възраст. Така че все още са възможни простуди и прочее. Организмът е още съвсем нежен. Затова трябва да се пази и хранене на дете да е с най-фина и нежна храна. Още не е дошло времето за сурови мъжки подвизи. Но скоро ще дойде, така че може вече по малко да се заеме със закаляване. Възмъжаването върви, енергията нараства, в кръвта се влива огън.

12. Огънят може да стане толкова много, че да се излее в някаква форма на хиперактивност. Има такъв вид родители, които навсякъде виждат патология. В третата възраст са откривали у детето неврастения, в четвъртата ще намерят психопатия, а в петата непременно ще намерят шизофрения. Много е лесно да се победи излишъкът от енергия. Трябва да натоварвате детето – спорт, уроци, танци, пеене и няма да му бъде до изблици, само ще гледа да допълзи до леглото.

13. Ентусиазъм, огън в кръвта, а сега и невероятна (след мрака на вътрешните преживявания през третата възраст) искрена доброжелателност и общителен характер. Впрочем, като поощрявате широкото общуване е нужно да помните, че искрената, предана дружба идва по-скоро през следващата възраст, а засега има елементарно запознаване със света на хората, със света на връстниците. В предишната възраст, увлечено от своя егоизъм, детето не виждаше никой освен себе си. През следващата възраст ще започне борба между кланове и йерархизация. А засега всички са равни. Трябва да подчертавате и отглеждате това равенство на всеки с всички.

14. Освен това и отвореността – тя е свеж вятър, отворени прозорци, възможност да видиш и разбереш целия свят. Трябва да утвърждавате идеята, че в света няма граници, че в живота можеш да постигнеш всичко, което поискаш. Накратко, при детето се завръща неудържимият максимализъм, който е имало в първата възраст. Но тогава това е било абстракция, някакъв енергетичен аванс, а сега вече е конкретна мечта. Време е да конкретизира мечтите си – да пожелае да стане велик футболист, космонавт, учен.

15. Разумът на човека ще се роди в следващата възраст. Но означава ли това, че детето в тази възраст е глупаво? Не и още веднъж не. Именно раждането на разума ще доведе до много силно оглупяване, защото новороденият разум ще бъде гол, недодялан и безпомощен. А сега детето като че износва този още нероден разум и условие за благополучното му оформяне е удивително хармоничното и равновесно състояние на интелекта през четвъртата възраст. Всичко е балансирано: ум, съвест, съпреживяване. В тази хармония липсва едно: поглед отстрани, способност да контролира мисълта си, да я анализира. Това ще дойде на 12 години и ще се нарича разум. Засега има само хармония и никакви съмнения.

16. Впрочем, както винаги при момичетата всичко е малко по-другояче. При тях самоанализът отчасти започва още в четвъртата възраст. Отново те изпреварват малко връстниците си по интелект. Предимството ще се запази още за една възраст, докато не изчезне окончателно в шестата възраст.

17. И така: детството е свършило. Трябва да е ясно на всички, че това не е само подготовка за големия живот, но и самият живот, защото една трета от всички жизнени задачи се решава в детството. Детството на човека е уникално по широтата на възможностите. Цената на тази широта е дългата инфантилност и зависимост от родителите. Детето е пълноценен член на мирозданието, напускайки детството, той се извисява над природата, но напуска царството на хармонията.

18. Някога (преди 12 години) взаимната любов между мъжа и жената е създала детето, което, бидейки плод на тази любов, за известно време е отхвърлило настрана тази любов. Точно така сега любовта на родителите и детето, тяхното съвместно творчество, са създали новата същност: отделния разум и този нов плод за известно време ще угаси взаимната любов между родителите и тяхното дете. Такива са законите на развитието. Любовта пак ще се върне, макар че вече няма да бъде така гореща. Не трябва да съжалявате за нищо. Ако разумът е роден от голяма любов, той ще бъде прекрасен и светът само ще стане по-добър от това.