ЗАПОВЕДИ ЗА УЧИТЕЛЯ

1. Най-главното за учителя е да си намери ученици. Разбира се, става дума не за онези учители, които току-що са завършили педагогическите вузове, те са пълни с ученици, така им се полага по щат. Става дума за т.нар. големи хора, за тези, които упорито са генерирали идеи и също така упорито са ги въплъщавали на дело. Сега тези хора изведнъж изпитват непоносимо желание да намерят ученици, тъй да се каже, продължители на делото. Някой ще каже, че така настъпва старостта, в действителност това е точно такава точка от програмата, както и в началото на осмата възраст, нещо като интелектуален инстинкт. Тогава непоносимо сте искали да имате деца, сега – ученици.

2. Що се отнася до старостта, тя настъпва само при онези, при които не се активизира инстинктът за намиране на ученици. Такива хора продължават да общуват с връстниците си и това е пряк път към старостта. Който общува с младите, няма да познае старостта. Учителят ще подари на младите мъдростта си, а от тях ще вземе жарта, очарованието на младостта. Може би идеалните ученици са млади хора от седмата възраст. Възможно е собствените деца на Учителя да доведат първите му ученици, нали те по средни пресмятания ще бъдат на около 25 години при настъпване на десетата му възраст. А нататък всичко ще тръгне по утъпкания път.

3. Някои Учители може да възприемат жаждата за придобиване на ученици в типичния за деветата възраст дух като начин да придобият едновременно приятелка и ученичка в едно лице. В това няма нищо лошо и все пак няма смисъл да зацикляте на остарели методи. Никой няма да разбере, че става дума именно за взаимодействие на учител и ученичка, включително и самите участници в педагогическия процес. Ученичката постепенно ще започне да преувеличава значимостта си, а учителят ще започне да губи полагащото му се предимство. Учениците трябва да са достатъчно и да се обновяват. Един ще отиде на самостоятелно плаване, на мястото му ще дойде някой нов.

4. Учителството изисква спазване на цял комплекс от доста строги правила (ортодоксалност), което слага в ред разбъбрилия се в деветата възраст човек. Интересно, но всичките три затворени възрасти (втората, седмата, деветата), винаги се сменят с ортодоксални възрасти. С това развитието на личността (егото) се стабилизира и придобива социален статус. В третата възраст се е установил статусът на човека (край на животното). В осмата възраст се е установил статусът на самостоятелен мислител (край на ученичеството). Сега се придобива статус на учителя (край на социалността). В това е главният парадокс на възрастта: обществото дава право на човека да застане над него, като установява това право на официално ниво. Така се ражда главната задача на възрастта, трябва не просто да станете учител, а да потвърдите официално това право. Така възрастта на учителя придобива значение на възраст на директора.

5. Разбира се, добре е да станете директор в самото начало на възрастта. Възрастта е ортодоксална и не предполага интензивно вътрешно развитие (както в затворените възрасти) или силни външни изменения (отворените възрасти). В такъв смисъл в ортодоксалната възраст кариерата трябва да спре. Човек не се променя нито външно, нито вътрешно, кариерата му е сума от извършените дела. В осмата възраст ставаше натрупване на идеи, в деветата възраст ставаше реализацията на тези идеи, в десетата възраст пък реализираните идеи започват да се размножават, като се раждат и развиват в ръцете на учениците. Отива си правото на лична собственост и лична отговорност, за всичко отговарят учениците. Но те са още толкова млади и се нуждаят от опека, прикритие, застраховка. В този смисъл учителят-директор е бавачка за младите търсачи, техен защитник в света на победилия административен ресурс, както е модерно да се казва „покрив” пред различни видове препятствия. Трябва да се помага на талантите, защото бездарниците сами ще си пробият път.

6. В този смисъл едно от главните достойнства на Учителя е умението да избере сред учениците си безусловно талантливите последователи, или може би дори опоненти, но непременно талантливите. Само в средното училище учителят е длъжен да учи всички на ум и разум, защото не е известно кой в действителност ще се окаже талант. Сега са нужни само тези, у които има Божия искра, които са белязани с печата на съдбата, готови са да преодолеят всички препятствия и всички съблазни, с една дума, които се готвят след време да станат Човеци с главна буква, да станат Учители. Лесно е да се досетим, че истински, голям Учител е онзи, при когото автоматично идват най-добрите ученици. В такъв смисъл всичките постижения на десетата възраст (много гениални ученици) са продължение и осъществяване на рекламната кампания, която човекът е осъществил в деветата си възраст.

7. Лесно е да се досетим, че ролята на Учителя е донякъде аналогична с ролята на предводителя на семеен клан. Порасналите синове, възмъжали в момента на раждането на собствените си деца, са огромна сила. И Учителят”кръстник” ръководи тази сила. Това е един от вариантите за развитие на събитията. Но дори в най-хуманното и чисто значение на учителството ще се чувства определен оттенък на мафията. Всяка ортодоксална възраст, но най-вече десетата, предразполага човека към кланово мислене. А където има клан, най-високо се цени предаността на клана, предаността на „семейството” и, разбира се, лично на „таткото”. Защо е всичко това? За успешна конкуренция с другите кланове. Така в осмата възраст се конкурираха за идеите, в деветата се конкурираха за прилагане на идеите в обществото, и едва в десетата се конкурират различни школи (кланове, научни направления, КБ, корпорации, спортни клубове, държави, в края на краищата, нали силните управници винаги са над 55).

8. Ако не е създаден клан, нека това бъде просто семейството. Но нали в миналата възраст жената взе властта в семейството. Дойде време властта да се върне на мъжката половина. Ако, разбира се, деветата възраст е преминала правилно и всичките й изпити са взети поне с тройчица. Възвръщането на мъжкия авторитет трябва да се базира на едновременността на няколко процеса: жената е уморена да властва, от жаждата за мъжкия реванш, а също и ортодоксалния стремеж към възстановяване на стандартния семеен ред. Обратната рокада на властта трябва да се извърши тихо, без борба, така да се каже, по подразбиране. При това властта в тази възраст вече не е толкова еднозначна, просто съветникът и управникът си разменят местата.

9. Ако жените с леко сърце отстъпват властта на мъжете, значи си намират някакво ново занимание, нова жизнена програма. Какво е това? Както вече казахме, възрастовите програми за петата, осмата и десетата възраст много си приличат. Лесно е да забележим, че всички тези възрасти са ортодоксални и във всички тези възрасти и мъжете и жените притежават смесен (промеждутъчен) тип мислене (в дадената възраст мистико-реалистично). Значи, жената (преместена) също събира някакво съкровище. Но както винаги при жените, всичко е много по-изтънчено и по-меко. Никаква строга йерархия, никакви изисквания за лична преданост. Това по-скоро е нещо подобно на „салон”, някакво общество на свободните художници. Не е изключено, по принципа на допълнителността, жените да събират в обкръжението си именно мъжете, които макар че са взели изпита за своята „особеност”, но по някаква причина не са си създали кланове (школи от последователи).

10. А какво става със семейството, с вечната женска тема за удържане на някой мъж до себе си? Десетата възраст всичко на всичко фиксира и стабилизира постиженията на предишната възраст. Ако жената е намерила в деветата възраст равновесието между предаността на мъжа си и широките делови контакти, в десетата възраст тази ситуация няма да претърпи сериозни изменения. Придобитата вътрешна свобода никъде не може да се дене, не може да изчезне. Просто обкръжението се стабилизира и благотворителността (покровителството) на жената в десетата възраст ще стане стабилно и редовно. Така че нямате никакви основания да се завръщате в брачния затвор по стар образец. Разбира се, бракът ви ще се укрепи, както става винаги в ортодоксална възраст, само че това ще бъде вече брак от нов тип, подчиняващ се на правилата на духовния съюз (виж духовни заповеди).

11. Разбира се, на съвременното си ниво на развитие обществото не е в състояние да осигури на всички мъже и жени в десетата възраст възможност да оглавят голям клан или да поддържат голям салон. Това е участ на избраните. Но нали само избрани вземат изпита на деветата възраст. Така че не може да става и дума за никаква победа на равенството и братството. Максимумът на възрастовата програма е предвиден само за много големи хора. За останалите има мил сценарий за ръководене на собственото си семейство, което именно в десетата възраст започва да се разширява стремително (започва поточно производство на внуци). Струва ми се, такава програма е достъпна за всеки нормален човек и няма нужда да се разстройвате за невзетите някога изпити. Последствията от невзетите изпити реално ще проличат едва в единадесетата възраст.

12. Въздушността като психо-физиологично качество за пръв път се появява при човека в десетата възраст, за да не го напусне никога вече. Който иска, може да нарича това старост, подразбирайки пасивност и съзерцателност, но в правилната, максималистка трактовка въздушността е много силно оръжие. Трябва да разбираме, че човекът придобива способност за материализиране на чувствените идеи. Диапазонът й е много широк: от леко хипнотично въздействие до способност за оказване на влияние върху чуждите съдби, за намеса в чуждия живот. И всичко това се прави по неявен, невидим начин. Нямаме възможност да изложим тук технологията на подобни действия. Можем само да предположим, че тази способност изисква продължителни тренировки и сериозни навици.

13. Ортодоксалността на възрастта и нейната самодейност потвърждават казаното. Никоя друга възраст на човека не е създала такъв мощен коктейл, раждащ упоритост, способна да пробие всяка защита. Упоритостта (самодейността) на детските възрасти беше краткотрайна и не се подсилваше от ортодоксалност. А сега човек 15 години трябва да бие в една и съща точка. Значи му предстои да пробие най-твърдата скала, най-голямата дебелина. Няма особени съмнения, че тази стена отделя видимия от невидимия свят. Друг вариант е стената, която хората градят между себе си и останалия свят. Във всеки случай става дума за придобиване на значителни паранормални способности. Мистичността на възрастта потвърждава това. Естествено, толкова важни способности може да придобие само онзи, който упорито и последователно ги развива. Така свръхзадачата на учителството се съвместява със задачата за придобиване на основния инструментариум в това учителство, способността да управлява този свят по невидим начин.

14. Що се отнася до видимите лостове за управление на света, тук заслужава особено внимание развитието на икономическата му съставяща. Политическият нюх не прогресира много във възрастта, а от механизма за движение на парите, движението на икономиката, започва да разбира накрая и най-изостаналият в тази работа човек. Това е особено важно за онези, които в деветата възраст не са успели да конвертират успеха си в пари, а са набирали точки в паралелни сфери (популярност, слава, слухове). Сега е време да се обърнат с лице към парите. Още е рано да се занимавате със съхраняване на парите, но точно за вас е да се занимавате със залагане на проекти, донасящи голяма печалба. С една дума, това е идеалният момент за начало на бизнес. Никакви мисли за бъдеща пенсия, никакви спомени за думата „заплата”. Само самостоятелен бизнес, който автоматично донася солидна печалба. Като най-краен вариант – покупка на недвижим имот или акции, именно с цел бъдещи печалби.

15. Ортодоксалността на десетата възраст, освен всичко друго, увеличава религиозността на човека, действайки в съвкупност с мистичното мислене. Така, след богоизотавената девета възраст, десетата възраст отново ражда в сърцето любовта към Бога и любовта към мирозданието като творение на Бога. С какво вярата в осмата възраст се различава от вярата в десетата? С това че, тогава, от тридесет до четиридесет, човекът е ходил на църква като член на общината. Сега той разбира значимостта на своята личност, разбира, че може да общува с Бога очи в очи, без посредници. Именно затова няма смисъл да се напрягате особено със спазване на многобройните църковни условности, може да оставите тази работа на младите. Зрелият човек заслужава индивидуална вяра.

16. Що се отнася до общото състояние, духовно и физиологично, може и да не е имало в живота на човека по-здрава възраст. Никакви дефекти и доста мощен резерв по отношение на физиологията, който трябва да използвате без всяко притеснение. С една дума, в тази възраст няма смисъл да икономисвате силите си, да се пазите. Това не е призив за гуляи. Никакви истерики, те бяха в деветата възраст, сега трябва да ги забравите. Режим, разписание, редовност, големи физически натоварвания. Прогонете всички лекари. Така трябва да възприемате тази възраст, като възраст на дългоочаквана стабилност във физическото състояние. Организмът вече не расте, но пък и не угасва, това е истинският връх на живота, поне във физически смисъл. Енергетиката също е много благоприятна – космически оптимизъм, значи, възможност да черпите сили от безкрайния и безграничен космос (сън, стихове, молитви, медитация).

17. Енергетичната тлъстинка, която имате шанс да натрупате в стабилната десета възраст, много ще ви послужи в страховитата единадесета възраст, когато, както винаги става в отворените възрасти, последват много силни външни изменения. Даже онези, които са твърдели, че никога няма да остареят, ще са принудени да признаят, че са станали старци. Това просто ще си личи. Засега има смисъл да бъдете млади, да изглеждате младежки, да се чувствате млад, енергичен и бодър човек. Нямате седемдесет, значи, младостта не е свършила.

18. Що се отнася до страха от седемдесетгодишнината, както и за страха от четиридесетгодишнината, няма смисъл да преувеличавате значението на идващата катастрофа. Само от названието на следващата възраст, възраст на триумфа, може да разберете безпочвеността на страховете си. Нима триумфът може да бъде страшен?