1907; 1919; 1931; 1943; 1955; 1967; 1979; 1991; 2003

Идеологическа структура (тип мислене): Реалистичен
Социална структура (Социален тип): Ортодоксален
Психологическа структура (Битов тип): Жалостив (чувствителен)
Темперамент: Драматичен (холерик)
Знак на съдбата: Пионерски
Адекватна възраст: 2-5 години
Векторен господар: Тигър
Векторен слуга: Змия
Романтичен брак: Бик, Петел
Патриархален брак: Котка, Коза, Глиган
Равен брак: Плъх, Маймуна, Дракон
Духовен брак: Кон, Куче

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Годината на Козата започва в средата на януари. Първите няколко дни на януари са във властта на Коня, но от средата на месеца тръгват Козите – артистът Кевин Костнър (18.1.1955), живописецът Павел Филонов (20.1.1883). Краят на годината на Козата се ограничава до последните дни на декември. Сред тези, които са близо до бариерата са комикът Макс Линдер (16.12.1883), нашите артисти -рицари Лев Дуров (23.12.1931) и Валерий Приемихов (26.12.1943), а също и човекът с неясен род занятие Карлос Кастанеда (25.12.1931).

Кози от планини и хълмове

Сега за по-малките ни братя – кози, овни, антилопи… Има ли поне нещо общо между посочените чифтокопитни и божествените създания – хората, родени в годините на Козата? Разбира се, не става дума за рога, копита и форма на зеницата. Става дума само за извънредната чувствителност, невероятно упорство, закачливост на характера и необяснимо влечение към високите планини. Даже има хумористична класификация на всички, родени в годината на Козата, на планински, полупланински и още някакви. Да не забравяме, че този нежен и чувствителен знак е дал първия покорител на Еверест Едмунд Хилъри, първия покорител на пика на комунизма Евгений Абалаков и много други алпинисти. Освен това много писатели и учени от знака на Козата също не са избегнали увлечението към алпинизма. Например Нобеловият лауреат, физикът-теоретик Евгений Там.

Народната мълва, а също и науката твърди, че овните са тъпи животни, а козлите и козите са само капризни. Затова все пак е по-добре да се сравняваме с козите, защото хората в годината на Козата по правило са много резки, с проницателна мисъл, въпреки че са доста закачливи хора. Козият характер с неговите промени от сладостен покой до съвсем немислими изблици, е еднакво характерен както за животните, така и за хората. Проклетият характер е фирмено блюдо на знака.

Всичко се драматизира

В тройката драматични знаци (другите са Змията и Плъха), Козата никога няма да се изгуби. Чувствителната и безволна Коза довежда особеностите на драматичното световъзприемане до апогея им – ако гуляе и се весели, то така, че целият свят се залива в светлина, а тъжи така, че светът потъва в сълзите й.

Тази нестабилност по удивителен начин се проявява в известния парадокс за раждането през една и съща година (1883) и в един и същи град (Прага) на двама писатели с може би противоположен темперамент. Ярослав Хашек пише леко, светло, радостно, и най-важното – смешно. А Франц Кафка пише мрачно, страшно, неговият свят е пълен с трагично безсилие, обреченост на „малкия човек”.

Така мнозинството Кози, независимо кога и къде са родени, се опитват да намерят своето място в черната или бялата половина на битието. Те не познават или не искат да познават средата.

Впрочем, истински великата Коза опитва да намери себе си в двете крайни съчетания. Например Пушкин доста бързо преминавал от весели приказки към мрачни трагедии. Така било в централните за него 1830 и 1831 години. Тогава Пушкин написал „Пир по време на чума”, където демонстрирал как страшната трагедия върви ръка за ръка с най-неудържимото веселие.

Можем да изследваме не произведенията, а фактите от биографиите на великите Кози, но това няма да промени много нещата. Пушкин, или, да речем, по-близкият до нас по време Сергей Есенин по най-невероятен начин са редували в живота си прекомерно веселие и неудържима меланхолия, безгрижен смях и горчиви сълзи.

Сега Козите са по-дребни и основно имат специализация. Анатолий Приставкин вечно плаче, Филип Киркоров все пее и се смее. И така нататък.

Най-добрите изобретатели (пионерство)

По структура на съдбата Козата е идентична на Петела и Глигана. Те са пионери. Вечно ги мъчи безпокойство и желание за промяна на мястото. Психологически пионерството се проявява в любов към всичко ново и необикновено и бързо пресищане с всичко обичайно.

Само по себе си това качество не е нито добро, нито лошо. За политика то е пречка, трудно му е да поддържа определена линия. а за изобретателя е просто съкровище, с такава любов към новото няма да заседнеш сред стари вехтории.

Внимателният поглед ще види лесно противоречието между пионерството на Глигана и Козата и техния реализъм и завършителство. Наистина, Козата няма свои идеи, налага се да заимства всичко от другите, да търси, да шпионира, даже да краде. В задачата се пита как при такова бедствие може да се изобрети нещо? Оказва се, че може. За изобретяването главното е желанието, а светът никога не е страдал от липса на идеи. Да събере идеите заедно, да ги провери на практика, да направи действащ уред, апарат, машина – ето какво е наистина важно. Тук реализмът на Козата е безценен.

Да допуснем, че идеята за жичната връзка съществува отдавна. Но човечеството се нуждае не от идея, а от реално работещ апарат. Самюъл Морз (Глиган) изобретил доста неудобна машинка, а Александър Бел, роден в годината на Козата, изобретил учудващо удобно нещо – телефона.

В създаването на фотографията първата дума е казал Жозеф Непс (Петел), но реален скок към реалната фотография направил Луи Дагер, който, разбира се, бил Коза.
Аналогична е и историята с радиото, поне в руска версия, нали Александър Попов също е Коза. По-нататък вече без спирки, Павел Яблочков е изобретил електрическата крушка, самолета – братята Райт (Котка и Коза), а Томас Едисон изобретил всичко, което другите не успели да изобретят. И така нататък.

Тънка кожа (чувствителност)

Ако има знаци с понижена чувствителност (Бик, Плъх, Глиган), то тяхна противоположност са знаците с особено висока чувствителност (Коза, Кон, Змия). Грубите знаци водят към възмъжаване, чувствителните довеждат до детско състояние, отслабват имунитета, изтънчват нервната система. В какво е смисълът на това отслабване? Смисълът е прост – през тънката обвивка е по-лесно да се промъкнеш в изтънчения свят. За одушевените знаци, в това число и Козата, е по-лесно да се задълбочават в душата си, по-лесно им е да страдат самите те и да съчувстват на другите.

Безпрецедентното положение на Козата в световната хуманистична литература се обяснява именно с това качество на знака. Един пише за страданията на малкия човек, друг пише за своите лични преживявания, във всеки случай се получава литература на състраданието. Грегор Замза на Кафка или станционният надзирател на Пушкин, Суан на Пруст или Дон Кихот на Сервантес – всички те са хора с ранима и дори изранена душа. Точно такива хора са главен обект на световната литература.

В живота високата чувствителност не е твърде удобна, изисква повишен комфорт, внимателно отношение към здравето, фина храна. Но нежността и изтънчеността винаги са ценни, търсенето на грубата сила спада.

Ортодоксалност

Качеството, определящо пространствената ориентация на Козата, е доста неочаквано. Като сме свикнали със структурността на знаците, вече не се учудваме на съчетанието от несъвместими качества. Между другото, точно в това е основното значение на структурния хороскоп – елементарните качества на знака нямат видима логическа връзка. Наистина, защо нежната, драматизираща всичко, толкова естетична и фина, донякъде даже лекомислена Коза освен всичко друго трябва да бъде и ортодокс? Непонятно. Но фактът си остава факт – капризният, в много отношения закачлив знак съвсем не е чужд на морализаторството, догматизма, консерватизма и тъпото упорство.

Козите са доста набожни и религиозни – това е ортодоксалността в обикновените представи. Ортодоксалността в творчеството е склонност към правилни форми, особено към поезията. Вече казахме за Пушкин и Есенин, но освен тях у нас има много великолепни поети. Например предшественикът и в много отношения двойник на Пушкин, Константин Батюшков. Той имал и същия хороскоп (Коза, Близнаци) и външно приличал на него, и стиховете му не били по-лоши, но душевната болест му попречила. Великолепен поет бил Арсений Тарковски, мнозина ценят високо поезията на Едуард Багрицки.

За уточняване на въпроса трябва да добавим, че Козата, като има за векторни съседи Змията и Тигъра, е леко изместена от ортодоксалност към затвореност, значи подозренията за не твърде ясната й пространствена и социална ориентация не са напразни.

Само за жените – мистика на Козата

Половината от женските знаци са логици – Кон, Куче, Тигър, Тигър и волевици – Змия, Петел, Бик. Те могат да вървят по общочовешката линия на житейска реализация (наука, власт, творчество). Останалите 6 знака (в това число и Козата) предпочитат да вървят по чисто женска линия на реализация, недостъпна за мъжете. Затова дори ако някоя жена от знака на Козата стане учен, писател или политик, тя ще прави нещо друго, да разбираме, свое.

За класическа жена от този знак може да се смята удивителната Коко Шанел (19.8.1883), която не е създала общочовешки ценности, но била некоронована кралица на цялото човечество в света на специфично женското. Тя определила стила, външния вид, даже начина на мислене на милиони жени за много години напред. Какво да кажем за аромата…

В такъв смисъл водеща нация в света може да бъде който и да е, но Франция ще остане завинаги законодателка в женския свят. Защото точно френският народ съответства на знака на Козата. Не случайно именно на Франция принадлежат най-знаменитите актриси от знака – Ани Жирардо (25.10.1931), Катрин Деньов (22.10.1943), Изабел Аджани (27.6.1955).

Не е толкова лесно да се конкретизират идеите на знака. Но си струва да споменем за всеки случай няколко писателски имена. Първо, това е Астрид Линдгрен (14.11.1907), създала „Пипи Дългото чорапче” и „Карлсон, който живееше на покрива”. Следва Хариет Бичър Стоу (14.6.1811), построила „Чичо Томовата колиба”. И повече няма кого да си спомним.

Волята на жените-мистички е доста силна. Може да се каже, че по абсолютната си стойност тяхната воля не отстъпва на висшата сила на жените от знаците на Петела, Змията и Бика, но волята им е малко приложима във властта, защото е лишена от главното – способността да строи в една редица минало и бъдеще. Жените-Кози, както и другите мистици, имат големи проблеми с причинно-следствената връзка. Практически Козата не е била на власт. Удивителна е фигурата на Мария Естела де Перон (7.5.1919), две години оглавявала Аржентина, принадлежи по-скоро не към света на политиката, а към все същия женски свят на любовта.

Козата е един от централните знаци на любовта, може би най-главният.

Само за мъжете. Реализъм (завършеност)

При всичките странности на Козия характер не можем да не признаем, че мъжете от този знак са извънредно красиви. Не всички харесват тази красота – тя е прекалено изтънчена, нежна, на практика женска. Но фактът си остава факт. Нашите певци Филип Киркоров, Кузмин, Наджиев. Сред кинозвездите – Рудолфо Валентино, Брус Уилис. Не помръква през вековете легендата за красотата на Сергей Есенин, французинът Марсел Пруст има идеален за знака външен вид. Разбира се, въпросът не е в чертите на лицето, по-точно не само в тях. Красотата е отражение на някакво вътрешно равновесие, вътрешен мир, спокойствие. Именно вътрешната хармония изглажда чертите на лицето, прави походката равна и фигурата снажна. Едва ли Пушкин е бил красавец, чертите на лицето му не отговаряли на представите за идеал. И все пак бил красив, дори много, което впрочем са забелязали мнозина портретисти.

Красотата и хармонията са неразривно свързани с главната особеност в творчеството на тройката реалисти (Котка, Глиган, Коза) – стилистичното съвършенство. Всичко, което излезе изпод перото (четката, резеца) на автора, трябва да бъде красиво, по-точно казано, стилно. Единен стил, хармоничност и уравновесеност – това е извънредно важно. За нас поезията и прозата на Пушкин са връх на стилистично съвършенство, за испанците – „Дон Кихот” на Сервантес, за французите – литературният модернизъм на Пруст или епопеята на Балзак, за англичаните изумителният Джонатан Суифт. Тук е и безупречната проза на Франц Кафка или филигранната проза на Саша Соколов. В съвременна Русия се издига талантът на още младия Сорокин.

Но въпреки, че за Козите стилът е най-важен от всичко, стилистичните експерименти никога не засенчват главната психологическа достоверност, внимателното изобразяване на нюансите на човешката психика. У Пушкин, при цялата фантастична декорация, няма да намерите нито Гоголевите типажи, нито чудовищата на Достоевски, всичките му персонажи са абсолютно достоверни, реалистични и даже обикновени. Именно поради това знакът на Козата се причислява към реалистите. И ако главният герой в разказа на Кафка се превръща в гигантски бръмбар, реалността на психологията му не губи от това, а в същото време при други писатели зад външно реалистични обстоятелства се крият съвършени изроди. Персонажите на Суифтовия Гъливер са фантастични, но психологията им е по-скоро всекидневна и обикновена.

Реализмът в мъжки вариант неизбежно се преражда в т.нар. завършеност. Върховни или в задънена улица, на кого както му харесва, станаха романът в стихове „Евгений Онегин”, безкрайно изтънчените „По следите на изгубеното време” на Пруст, фантастичният „Замък” на Франц Кафка, рицарският роман на Сервантес „Дон Кихот”. Завършителят няма реални последователи. Невъзможно е да се пише в духа на Пушкин или Пруст, в техния стил няма простор за варианти, фактически те дават само един вариант за написване – своя.

По удивителен начин завършеността оставя Козата завинаги в миналото. Марсел Пруст фиксирал отиващия си XX век. Сервантес описал отиващото си рицарство, Пушкин възпял отиващото си дворянство. Като свалям летвата на високите постижения, искам да спомена за ролята на реализма в други сфери, по-стеснени и конкретни. Да речем, в сферата на финансите реалистите са забележителни, икономични, стиснати, конкретни. Отново ще спомена писател, но добре разбиращ финансовата сфера – Теодор Драйзер, автора на „Финансист”.

Реалистите се чувстват изумително в сферата на разследването.

Но реализмът не помага във военното дело. Мястото им е в кавалерията, там те са безподобни – Матвей Платов със своите казаци, Семьон Будьони с конната си армия, в краен случай партизанската война. Козата не се стреми към голямата война, както не се стремеше Будьони или Семьон Тимошенко. Аналогична е ситуацията с Козата и в голямата политика. Почти винаги такава политика се проваля. Както стана с Мусолини или Лавал, Еберт или Хинденбург Горбачов и Елцин.

Кариера на Козата

Преломна за Козата е годината на Тигъра. Кармична година. Резки промени в живота. Какво да правите тогава? Няма смисъл да решавате, защото вие като че попадате в непосредствената власт на висшите сили. Така че всичко, което правят Козите в годините на Тигъра, е Божи съд, Божие творчество. Пушкин пише „Повестите на Белкин” и „Малки трагедии” (1830). Свалят Николай Ежов от вътрешните работи и го преместват на водния транспорт (1838). Мик Джагър основа „Ролинг стоунс” (1962). Чубайс Възглави РАО ЕЕС (1998).