ЗАПОВЕДИ ЗА УСПЕШНОСТТА

1. Главно правило на деветата възраст: необходимо е да умрете. Някои възприемат буквално това послание и в действителност умират. Изисква се съвсем друго: да умрете вътрешно, да изпитате вътрешно крушение, гибел на всички идеали, ценности, всичко, което съставя същността на човека. Пита се дали непременно трябва да умрете, за да постигнете успех? Оказва се, че да! Начинът за придвижване в живота, който сте открили през миналата възраст, честен, прям, с мисъл за общото благо, съвсем не е подходящ. Частичната корекция на възрастовата програма няма да доведе до нищо, ситуацията е такава, че е по-лесно да унищожите всичко, което е било досега и да започнете от нула. И това е смъртта.

2. Пръв трябва да умре култът към семейството. Нужно е да подложите всичко на съмнение: предаността на родителите си, на децата, и разбира се, на жена си. Не, не трябва да отивате никъде. И не трябва да говорите нищо за своите мисли. Просто е необходимо незабележимо за околните да свалите от пиедестала тези кумири на живота си и да поставите себе си на освободилото се място. Подло ли е това? Да, безусловно! Но няма такава подлост, която деветата възраст не би посрещнала със силен вик „Ура!”. Почти никой няма да забележи реални събития във връзка с тази страшна катастрофа. Всичко на всичко трябва да престанете да се притеснявате, да изгубите вечното вътрешно безпокойство, да махнете с ръка на всички. А те дори ще ви кажат благодаря. Децата ще почувстват, че им се доверявате повече, родителите ще отбележат, че синът им е станал по-солиден и по-възрастен, пък и жена ви ще въздъхне по-свободно, избавена от миналия натиск.

3. Да престанем ли да се безпокоим за близките си хора? Разбира се, но само след като изчезне безпокойството за хората въобще. Цялата минала политическа активност, горене за интересите на страната, колектива, всичко това просто трябва да издъхне. Откъде накъде изведнъж трябва да мислите за хората? Те, миличките, само за себе си мислят. Нали всички около вас са егоисти, нали всички гледат само за себе си. Защо тогава да се напрягате, защо да се мъчите толкова? Да не спите нощем, за да мислите как да спасите човечеството. Всеки за себе си, единствено Бог за всички.

4. Като предадете другите и застанете на хлъзгавата пътечка на предателството, неволно ще започнете да предавате самия себе си. Ще се наложи да предадете всичко. На първо място идеалите. Всъщност голямата част от идеалите вече е предадена (човечеството, страната, семейството). Какво остава още? Любовта към истината, честността, съвестта, любовта към Бога? Всичко е изгорено. А какво има на освободеното място? Може би любов към себе си? Някакъв култ към самолюбуването? Не в никакъв случай! Себе си също трябва да разлюбите. В някои случаи даже да се ненавиждате! Пустиня в душата ви трябва да е изгорена пустиня. Никой и нищо не ви е любимо. Именно това състояние на абсолютна празнота тласка мнозина към самоубийство. Защо да живеете, ако всичко е умряло? Други оживяват, но пишат за „непоносимата лекота на битието”.

5. Празнота и лекота („претеглен си на везните и си намерен лек”) – ето състоянието, необходимо за привличане на успеха. Някои, особено по-успешните, наричат това състояние „непукизъм”, провеждат конгреси на „непукистите”, призовават хората към пълно очистване от страховете (за близките си), вълнения, планове и стремежи. Технологически правилно, разбира се. Въпреки че някакси не е добре да празнуваме нечия смъртоносна болест. Няма празник на холерата, празник на СПИН. Освен „Пир по време на чума”. Струва ли си да създаваме празник на непукизма. Все пак, болест е, при това смъртоносна, не всеки човек ще преживее тази чистка. Освен това, вече се уговорихме, че всички тези смърти трябва да стават скрито. А на повърхността има само лекота. Леки движения, леки усмивки. Усмихвайте се, господа, усмихвайте се! Погребвайте идеалите си и се усмихвайте! Това са ваши лични погребения и никой освен вас не трябва да присъства на тях.

6. ”Всичко за продан!” – това е филм на Анджей Вайда, сниман от него на 42 години. Бихме могли да наречем така цялата девета възрастова програма, цялата философия на успешността. Всичко, свършено в миналата възраст, трябва бързо да се приведе в максимално търговски вид и веднага да се продаде. Целият живот се превръща в магазинче. Нищо не се купува, всичко се продава. Ненапразно „продаване” и „предаване” са толкова близки понятия. Предали сте всички и всичко сте продали. Това е възрастовият идеал. Продавайки всичките си идеи и разработки през осмата възраст, получавате пари, привилегии, известност, това, което се свързва с успешността на човека. А успешността е мерило дали човекът се е осъществил или не. Децата започват да уважават успешния баща, жена му се смекчава, родителите казват, че сега вече са спокойни. А главното, хората започват да му се кланят. Докато човекът е бил богат с идеи, само той е знаел за богатството си. Но ако е успял да продаде идеите си, конвертирал ги е в успех, веднага започват да го ценят всички.

7. Жаждата за успех е много важно условие за постигане на успеха. А жаждата идва от някакви комплекси за непълноценност. Миналата възраст беше изпълнена с вяра в себе си, напористост и вътрешна сила. Сега в редицата на външните и вътрешни предателства, в празнотата на напълно изгорената душа, няма на какво да се опрете. Несигурният човек, като не намира никакви вътрешни измерения за своята значимост, се хваща за външните критерии като за сламка: звания, длъжности, популярност, успех сред жените и разбира се, парите. Измъчван от комплекса на неосъществената личност, мъжът преживява мъчително своята ненужност. Той не е нужен на порасналите си деца, не е нужен на стремително поумнялата си жена, не е нужен на младичките жени, които търсят или млади и многообещаващи, или напълно осъществени мъже. Освен това има и провали със здравето. Едно е спасението от тези страшни комплекси – успехите, явни и зрими, очевидни за всички наоколо.

8. И разбира се, знаменитото правило „ който не рискува, не пие шампанско”. И колкото по-голям е рискът, толкова по-скъпо е шампанското. Можем да обвиним човека в деветата възраст в много грехове, но само не в страхливост. Пък и как може да се бои от нещо ходещ мъртвец със суицидни наклонности? На него му е абсолютно все едно живот или смърт. При това състоянието на мозъка му е съвсем трезво и хладно. Отсъствието на страх и трезвото пресмятане раждат смелост и жажда за риск. А рискът неизбежно ще донесе сполука.

9. За постигане на успеха влизат в работа всички най-грозни качества на човека: завист, алчност, цинизъм, небрежност в работата, злепоставяне, клевети. Без завист не можете да изпреварите съседа, без алчност няма да отидете далече, без цинизъм и небрежност вечно трябва да спирате при всеки стълб и няма да наберете скорост. Всичко се изгаря в името на успеха. После, когато деветата възраст мине разрушителния си етап и започне постепенно засяване на изгорената пустиня, при човека ще се върне и съвестта. Но и след връщането на старите идеали в нови квартири, ще остане най-важното от миналата подлост: пази интереса си, не жертвай нищо заради него.

10. Може да възникне въпросът, всъщност по какъв начин в продължение на 15 години успявате да носите в света толкова гадости, без да сте наказани за това, а освен това и да постигнете успех. Отговорът е прост: именно деветата възраст дава на човека почти неизчерпаем резерв от обаятелност и привлекателност. Това е един от най-страшните парадокси в живота ни: осмата възраст прави от човека почти светец, но обществото не е в състояние да оцени това и смята човека за неприятен. В деветата възраст пък при явни провали в енергетиката и нравствеността буквално го носят на ръце. Какво привлича хората? Може би лекотата, смес от хлестаковщина и достоевщина. А може и онзи енергетичен провал, дупката на мястото, където другите хора имат бодли, мощна защита! Така че си заслужава да откриете това обаяние в себе си и да се възползвате от него без угризения на съвестта.

11. Цялата възраст е изтъкана от парадокси. Изглежда, че нямате сили да преживеете дори ден, а трябва да живеете 15 години. И още как да живеете! Като Фигаро, успявайки навсякъде. Нали трябва да обърнете толкова неща и нещица. Навсякъде да извлечете изгода, навсякъде да постигнете успех. Хитрец и това си е, ще кажат за такъв човек и малцина ще повярват, че вътре в този хитрец има студ и мрак. Как живее този ходещ мъртвец с извадено сърце? Почти сигурно за сметка на жена си или дори на няколко жени, които единствено могат да стоплят тази жаба. Така е устроен животът, мъжът и жената по ред се пазят един друг. Може би оттук идва най-главното изискване на възрастта: търсете жена. Разбира се, тя може и да не ви е връстница, но нека също върви по деветата възрастова програма.

12. Деветата женска програма, въпреки че се описва със същия знак, но има съвсем друг смисъл. Вместо мъжката безгръбначност – желязна воля, вместо студа и мрака – жар в сърцето и голям запас от топлина. Впрочем, всички тези различия съвсем не отричат главната цел на възрастта – постигане на успеха. Просто при мъжа това е паническа разпродажба на идеи, а при жената – излизане от тъмницата на умствена подчиненост и излизане на главния път на кариерата, път на власт над мъжа, над хората, а може и над целия свят. Затова през тези 15 години не си струва да се разпилявате и лутате, трябва да вземате и да вземате смело. Ако мъжът губи властта, нека жената я събира. Ако мъжът разпродава идеи, нека жената ги натрупва. Всички ще бъдат доволни.

13. Като превзема командните висоти, жената трябва да помни, че мъжкият стил на ръководство (осмата и десетата възраст) е силно свързан с ортодоксалността, изграден на колективни принципи. Женското ръководство в деветата възраст трябва да бъде по-изтънчено, в много отношения в сянка, изградено върху индивидуалния подход към всеки човек. В този смисъл именно жената в деветата възраст ще стане ръководител от нов тип, без уравниловка, без лозунги, без уеднаквяване, с ясно разбиране на особеностите на всеки отделен човек. Именно такъв стил на ръководство е бъдещето на нашето обществено устройство.

14. Що се отнася до децата, през 15-те години от деветата възраст на родителите те прескачат на пълен ход петата и шестата възраст и се превръщат в напълно възрастни хора. В това също има дълбок смисъл. Свръхнапрежението, което се е изисквало в началото на деветата възраст, безусловно спада. В много отношения това символизират децата, станали възрастни. Върху тях преминава отговорността за съхраняването на рода, съхраняването на фамилията. Започва реверсивно движение вътре във възрастта. Възрастта, изградена първоначално на отрицание на всички минали постижения, започва полекичка да връща на човека всичко, което му е отнела. Така след тежка операция и дълго следоперативно оздравяване връщат на човека дрехите и нещата му, после има среща със семейството, завръщане в родната стая. Сякаш всичко си е на мястото, но нещо се е променило, това е тялото, срязано от хирурга. Връщат на човека идеалите му, стремежите, съвестта, приятелите. Но ще може ли той да ползва всички тези вехтории, след всичко, което се е случило с него?

15. Ако в началото си петата възраст прави човека най-тъп, като дава възможност за безкраен растеж на интелекта му, в началото си деветата възраст прави човека най-малодушно същество, в края му дава възможност да се превърне в максимално великодушен човек. Така, започвайки с алчност и подлост, към края на възрастта търсачът на сполука натрупва такова неизказано богатство, че може да си позволи най-голямо великодушие и щедрост. При това и едното, и другото влиза в асортимента на възрастовата му програма.

16. Така в тази възраст, безусловно най-драматичната в живота на човека, става най-великата от всички възможни трансформации. Като хвърля човека в бездна от огромни физически и морални изпитания, като многократно го довежда до ръба на смъртта, животът или пречупва човека, или го превежда на принципно друго ниво, на ниво човек с главна буква. Онези, които не са преминали изпитанието, или са го преминали недостатъчно добре, се връщат в обществото. Десетата възраст ги приема с отворени обятия, като намира за всеки подходящо място в социалната йерархия, а единадесетата възраст ги примамва с прелестите на пенсионния отдих, пътешествия и сладостни спомени. Съвсем друг живот чака онези, които са преминали изпитанията, през десетата възраст те няма да се вграждат никъде, ще създават своя система, а в единадесетата възраст вместо почивка ще открият на целия свят създадената система. Чака ги дълга и напрегната работа, защото в пълноценния живот няма почивка.

17. Пита се какво общо има с това успешността? Това, че душата на мъжа е не някакви си там неясни мъгли, а нарисуваните от него картини, създадените уреди, отгледаните деца, спечелените пари, извършените революции. И всичко това са негови успехи, плодове от труда му в деветата възраст. Някъде човекът е бил небрежен, някъде е ползвал пищови, но важното е, че е взел изпитите и сега е зачислен в най-висшето училище на живота. Както виждаме, аналогията с петата възраст е пълна. Значи, главната заповед на възрастта е необходимостта да вземете изпитите на всяка цена. Ненапразно за петата и деветата възраст съвпадат две характеристики наведнъж: логика и реализация.

18. Взема ли изпити жената? Да, и едва ли нейният изпит е по-лесен от този на мъжа, нали трябва да блесне с интелекта си, при това не с онзи недозрял, ортодоксален мъжки ум, който е толкова добър за разбирането на природата, но е съвсем безпомощен за решаване на реалните човешки проблеми. Жената трябва да усвои великата наука за човешката индивидуалност. Да се научи да различава добрите от злите, ленивите от работещите, смелите от стеснителните и т.н. по десетки други параметри. Като се научи да ги различава, трябва да се научи да прилага тези различия в полза за себе си, своята работа и близките си хора. Жените, които се обучат на тази вълшебна наука, ще образуват общество на управителите. Онези, които не издържат изпита, ще си останат обикновени баби. А ги чака десетата възраст, в която жената и мъжът трябва отново да се съединят в разбирането на живота.