ЗАПОВЕДИ ЗА ЗАМИНАВАЩИЯ

1. Заминаването не е самостоятелно решение на човека и не е функция на времето. Така че преходът в дванадесетата възраст още не е повод за заминаване. Необходимо е да получите специално указание или специално разрешение.

2. Освен това актът на заминаването и актът на смъртта може да не съвпадат и дори може да се окажат със значителна разлика във времето, затова заминавайки, трябва да мислите именно за заминаването, а не за смъртта.

3. За истинското заминаване са нужни много сили, значи, трябва да сте мъжествени, като бързо отхвърляте всички слабости и волности от миналата възраст.

4. Необходимо е рязко да намалите кръга на общуване. Триумфаторът беше приятел на целия свят. Това огромно разширяване на приятелския кръг неизбежно водеше до отслабване на напрежението при общуването. С една дума, вече няма истински предани приятели, затова разкъсването на приятелските връзки няма да е трудно. Видимо трябва да запазите контакта само с най-близките си роднини. Добре е да разкъсате всички останали връзки.

5. Подобна е ситуацията с мястото за живеене. След дългите пътешествия триумфаторът губи усещането за родина, става космополит и затова при заминаването лесно ще се откъсне от родния си дом и ще си намери място, където никой няма да го познае.

6. Ако приятелите и роднините се окажат прекалено натрапчиви в преследванията си, за всеки случай е необходимо да запазите добра физическа форма (крака), да запазите навиците си за незабележимо преместване. Може би умението да се преобличате, да сменяте името си, да имате мрежа от не особено бъбриви агенти и помощници. Във всеки случай въпросът за незабележимо изчезване може да се окаже най-важният и трябва да сте готови за това.

7. Заминаването от хората съвсем не означава завръщане към природата, природата не помага енергетично в тази възраст. Нужно е място, където можете да спите много дълго, да се унасяте във вътрешния си космос, като не се обременявате с излишно суетене.

8. Нежеланието да общувате на физическо или визуално ниво не означава нежелание да общувате въобще. Гласът остава и на гласово ниво може да има ако не общуване, то поне предсказване. Така че заминаващият човек трябва да има възможности да съобщава нещо на хората, като остава скрит и непознат от никого. Нещо като едностранен телефон или някакви гласови послания (радио).

9. Не го търсете, не го питайте, не се опитвайте да го ограничите на едно място, отменете всички лекарски прегледи, изгорете всички санаториуми и старчески домове. Това е единственият начин някак да запазите и продължите живота на мъжествените и решителни старци.

10. За жените всичко е различно. Те са умни, темпераментни, любопитни, с удоволствие се намесват във всички работи, видими с невъоръжено око. Няма почти никакви признаци за заминаване от нашия суетен живот. Мистичният порив е отминал, никакви специфично женски неща, във всичко има строгост и яснота. Няма никакви съмнения, че това е върхът в умственото им развитие. Въпросът е: какво общо има с това заминаването?

11. Някога в бъдещето именно в тази възраст жените ще поемат от мъжете (на 40-55 години) щафетата на великата литература и ще напишат главните думи, които човечеството е чакало толкова години. В това няма теоретични съмнения, остава да дочакаме практическите резултати. Кой ще прошепне тези думи на жените? Бог? Или скрилите се по манастирите мъже-връстници? Толкова ли е важно?

12. Всъщност що се отнася до смъртта, върховният интерес към тази тема по-скоро е преминал в миналата възраст. В дванадесетата възраст темата за смъртта, темата за задгробния живот, както личи по всичко, губи своето значение. Изглежда, всички отговори са вече известни. Така оглеждайки живота на човека като цяло като някакъв идеален проект, можем да твърдим, че темата за смъртта донякъде е преувеличена. Основно от драматичните знаци (Коза, Плъх, Змия).

13. Двутериториалността на възрастта налага известни ограничения на възрастовото поведение. Във възрастта на новороденото се изтрива паметта. Във възрастта на заминаването човекът става невидим, така и бихме могли да го наречем невидим, ако не беше игривостта и лековатостта на това име. Има и други паралели с първата възраст – двете са космически оптимисти, двете явно се отличават със своя глас. Впрочем, има една парадоксална особеност. Бебето е дошло в света с огромни амбиции, защото в света, откъдето се е появило, е постигнало максимума. Старецът си отива от този свят в притеснено и скромно състояние, защото в света, където отива, е новак, стеснителен абитуриент. В това е най-жестокия парадокс на живота. Идвайки в него, човекът преди още да е направил нещо, е нахален и амбициозен, а като си отива и има хиляди заслуги, е скромен и срамежлив.

14. Много е важно, че в дванадесетата възрастова програма няма нито резерви, нито дефекти. Една-единствена възраст има такива свойства. Тази ситуация подчертава отделеността на възрастта от живота. Прекратява се животът като процес на изменения в организма. Вече няма за кога и защо да се променяте, защото не съществува тринадесета възраст, а онова, което съществува вместо нея, вече не е живот на организма. И все пак има мъничка връзка с живота, това е половинчатият резерв от общителност, Това, което се нарича очарование, обаятелност. Шестата, осмата, деветата и единадесетата възраст притежаваха пълния резерв. Може би това е онази половинка, която позволява на заминаващия, като остава невидим, все пак да използва гласа си.

15. От друга страна, както и всеки затворен период, дванадесетата възраст предполага много големи вътрешни изменения. Така животът на организма спира, но животът на духа е извънредно активен и вътрешният прогрес е необикновено бурен и стремителен, както става винаги във всички четвърти възрасти. Така че човек не просто трябва да доживее до дванадесетата възраст, да се покатери на върха и да огледа оттам необозримите простори, но и тежко и напрегнато да поработи. В такъв смисъл не е изключено, че възрастта има доста наситена програма, за изпълнението на която също ще са нужни 15 години. И тогава ще може да се говори за възраст на Тигъра, стигаща до 100 години.

16. Доста нелепо е да говорим за самостоятелността на тази работа. Каква самостоятелност може да има, когато е дошла фаталната възраст. В шестата възраст не е имало самостоятелност, не е имало и в осмата. Съдба, фатум, Бог. И всичките три поредни възрасти, отглеждащи единствеността, обособеността и автономността на „Аз-а” не са преминали напразно. Никога преди личността не е била толкова самодостатъчна и толкова значима. Какво пък, ако в най-връхната точка на живота си човек е все още толкова несамостоятелен, това означава само едно – той не е самостоятелен по принцип.

17. Вековната мечта на човека не е постигането на самостоятелност, а постигането на яснота. На човека липсва яснота. Може би именно това е главното. Нека се разсеят всички мъгли, всичко излишно изчезне, всички наноси се премахнат и се открие видимост от край до край, покаже се голямата перспектива.

18. И, разбира се, новаторството на дванадесетата възраст! Това е подготовка за бъдещето на самия себе си. Не е важно как се нарича това бъдеще – просто живот, живот на небето, вечен живот. Главното е, че животът продължава!