ЗАПОВЕДИ НА НОВОРОДЕНОТО

1. Всеки ден, всеки час от първата възраст трябва да бъде наситен със събития, защото времето тече бързо, а задачите са премного. Никога повече няма да се наложи на човека да бяга така бързо през живота, така жадно да улавя впечатленията, усещанията – да диша, без да се надиша, да гледа и да не се нагледа.

2. За утоляването на тази жажда са нужни талантливи помощници – татко, мама, хората, които да осигуряват широк информационен спектър от възприятия в новия свят. Колкото по-талантливо е организирана средата на обитаване на новороденото, толкова по-талантлив ще израсне човекът. Така че са нужни правилните родители!!! При други равни условия да се отдаде предпочитание на родители от осмата възраст (31-40 години). Именно в тази възраст човекът със своята енергетика не само не шокира новороденото, а напротив му помага и го примамва в нашия свят.

3. Привличането на мъничкото човече в нашия свят се извършва през цялата първа възраст. Новороденото още не притежава инстинкт за самосъхранение, няма жажда за живот, готово е всеки момент да прекъсне нишката на съдбата си, ако се усъмни, че го обичат и очакват. А дори и да не я прекъсне, ще преживее живота си половинчато, с половин сила, защото не е набрало енергетичен импулс в първата си възраст. Оттук и главната задача: да се зареди за целия си останал живот, да се увлече от живота, да го обикне неудържимо.

4. Новороденото да бъде хвалено нагло и абсолютно неадекватно. Съгласете се, засега съвсем няма за какво да хвалим това намръщено същество. Но го хвалим, и още как! Защото виждаме нещо изумително в перспектива. И така: колкото са по-големи очакванията, толкова са повече похвалите, колкото са повече похвалите, толкова са по-големи шансовете, че очакванията ще се сбъднат. С потоците от възторг амбициите на родителите се преливат в амбициите на новороденото, зареждат го с юнашка сила.

5. Постепенно възторзите трябва да придобият определена специализация. Ако максималните очаквания са свързани с развитието на интелекта, то да се хиперболизират нищожните засега проблясъци на разумност, ако очакванията са свързани с физиката, се хвалят частите на тялото. Какви ръчички имаме! Какви крачета! И, разбира се, безкрайно се хвалят добрият нрав, усмивката, нежният поглед и прочее други мними и реални прояви на бъдещия златен характер.

6. Особен предмет за възторзи трябва да бъдат белезите на прилика с роднините на всички нива. Голямо значение има откриването на сходство с бащата и неговите роднини. Увереността в такава прилика веднага включва огромен брой донори на енергия. Роднините на майката като правило вече са включени със самия факт на бременността и раждането. Много е важно да се подбере правилно името, без да се обиди някой от роднините, без да се докачи някой с отклонение с някакъв вариант. И, разбира се, в никакъв случай никакви спорове пред бебето. Новороденото трябва да е уверено, че светът е един и всички хора се стремят към една цел. И тази цел е неговото благополучие, нали то е център на мирозданието

7. Потокът от възторг не е еднократна акция, цялата първа възраст на новороденото преминава в размишления от типа чакали ли са го или не, обичат ли го или не много. То не знае правата си. От тези мъчителни съмнения може да изгуби сън и апетит. Затова е толкова важно да не му се дава ни най-малък повод за съмнение. Любов и обожание да се излъчват от погледа, думите, да присъстват в самото биополе на родителите. И това биополе винаги да е подръка. Бащата или майката, поне един от тях, да е наблизо, и не просто наблизо, а заедно, сякаш в една прегръдка.

8. Като се успокои и повярва в правото си на живот, новороденото може да пристъпи към изучаването на този странен свят. Още нищо не иска да опита. Иска да узнае мащаба и пропорциите на околния свят. Казано по-просто, да опознае пространството. Тавана, стените, лампата, лицата на хората, прозореца. Близо, далече, отгоре, отдолу, отдясно, отляво и т.н. Разбира се, всички изучавани категории трябва да са константи, а не да бъдат хаотично премествани. Всеки предмет да има свое място, особено креватчето на бебето, Защото цялото останало пространство е свързано с него. Да се внимава с промените. Ако са неизбежни, нека поне да бъдат ритмични. Казарма – животът в тази възраст винаги е казарма.

9. Между другото, за ритмите. Ритъмът е едно от главните условия за съществуване на времето. Ще порасне и ще забрави за ритмите. Но засега това е един от главните предмети, изучавани от новороденото. Ритъм на кърмене, ритъм на сън и бодърстване, ритъм на светлина и тъмнина. А може би и ритъм на биенето на сърцето, ритъм на стъпките, ритъм на говора, ритъм на музиката.

10. Светът на звуците навярно е сферата на най-висшите познания на новороденото. Та нали то е научило много за звуците, намирайки се още в утробата на майка си. А може би там, където е била душата му преди раждането, също е звучала музика? Така че музиката в тази възраст не трябва да е твърде примитивна. Новороденото не е някакъв посредствен любител на попмузика, то е майстор, познавач и затова поръчва само най-хубавата музика!

11. Музикалната и гласова осведоменост на новороденото, и даже неговата гениалност, частично се потвърждават от неговата способност да синтезира в гърлото си най-невероятни звуци. Какво велико майсторство, каква виртуозна техника. Всичко е по силите на такъв маестро, той ще изсвири всеки звук. Целият проблем е в партитурата,в това, което ще му предложат да изсвири.

12. Завръщайки се към идеята за казарма, си струва да изброим всички атрибути на казармата. Освен строгия дневен режим – ситата, но еднообразна храна, физзарядка, водни процедури, облекло по устава. По време на първата възраст на бебето родителите също са длъжни да въведат дисциплина, строго да изпълняват устава на новороденото, да водят отчет за теглото, ръста, броя хранения и т.н.

13. Като вземем за пример казармата, ясно се вижда главният парадокс на възрастта. От една страна, никаква инициатива, бебето е със сковани от железния устав и субординация ръце и крака. От друга страна, същият устав изисква инициативност, активност и висши боеви умения. За какво става дума? За физиологията! Тя трябва да бъде много активна. Особено активна на фона на принудителните периоди пасивност. Именно такива моменти помагат на новороденото да се оживи, да се ободри.

14. В тази възраст не могат да се добият сериозни навици. Това е възраст на декларации, заявки за бъдещи успехи. Един обещава да бъде умен, а друг – силен. Един, изглежда, ще бъде красив или весел, или ловък. Всичко това са само заявки за успех, пред тях е дълъг път към успеха. И това е най-главното – напред е огромният живот! И това е главният резултат от първата възраст – приемане на живота, осъзнаване на неговата огромност и прекрасност!

15. Появяването на паметта ще стане награда за приемането на живота, нали в първата възраст няма памет, или я има, но ще бъде изключена на входа към втората възраст. Човек не помни нищо нито за миналия си живот, нито за първата си възраст. Защо е нужно това? Изглежда, някои спомени биха му попречили в по-нататъшния живот. И все пак възрастните хора не трябва цинично да се възползват от безпаметството на новороденото. То не помни нищо на визуално ниво, ами ако помни всичко на енергетично?

16. Ситуацията с момичетата е още по-заплетена. Те не само забравят първата си възраст, откритията и постиженията й, те забравят и целенасочената работа, която са извършили през тази възраст, работа, свързана с формирането на душата им. Това е може би една от най-големите загадки в този живот, защото тук е тайната на разрушаването на причинно-следствените връзки в нашия свят. Жената живее не в пряката логика (въпрос–отговор), а в обратна логика (отговор-въпрос).

17. Възрастта завършва с първите показали се зъбки. И това е учудващо точен символ. Зъбите са жажда за живот, желание да се бориш за себе си, за свое място под слънцето. Космическият пришълец, какъвто е било новороденото, става човек, зъбато същество. От този момент може да не уговаряте бебето, то е съгласно да живее. Освен това, от ефимерно, звездно същество то се превръща в зверче. Трябва да почувствате разликата и да отреагирате адекватно.

18. Резките изменения ще разнасят навсякъде празничния си характер, бебето ще започне да чувства вкуса на яденето, ще започне да усеща по нов начин, телцето му ще започне да се налива със сила. И все пак, ще се случи една трагедия, една смърт, бебето ще разкъса връзката си със света, от който е дошло при нас.

Описание на възрастта на Петела