Възрастови правила на Маймуната

Предполага се, че първата възраст завършва, когато програмата й е изпълнена и идва време за преминаване в ново физиологично състояние. Но тук се сблъскваме с въпроса за причинно-следствените връзки. Затова ли настъпва следващата възраст, защото програмата на предишната е изпълнена,или програмата се изпълнява за определен срок, защото времето, както се казва „не чака”? Едва ли съществува еднозначен отговор. Все пак е по-удобно да се смята, че в нас цъка някакъв възрастов будилник, генетичен хронометър, който навреме ни превключва от една възрастова програма на друга. И тук не всичко става автоматично.

Преходите в следващата възраст са свързани с достатъчно сериозна пренастройка на организма, разчупване на старата психология, променят се привичките, режимът. Затова и са наречени кризисни възрастови преходи. Те не са мигновени и траят доста дълго, по продължителност почти не отстъпват на периода на самите възрасти. В преходите не може да става и дума за някаква стабилност. Трябва да се привиква с новата възраст. От само себе си се разбира, че по време на прехода човек по-лесно може да заболее; защитната обвивка, пренастройвайки се от един модел в друг, може да допусне врагове в организма. Така че тактиката в кризата е една – по-малко активност, повече предвидливост, внимание. В края на краищата, идването на новата възраст е почти като раждане. Дванадесет живота са подарени на всеки от нас. Но и дванадесет кризи ни дебнат, дванадесет изпита. Колкото по-пълно се осъществи програмата на предишната възраст, толкова по-лесен, приятен и желан е преходът в новата.
Колкото по-добре умът на бебето е усвоил пространството, с толкова по-голямо желание детето ще го опитва на пипане през втората възраст. Колкото по-твърдо е въздържанието във възрастта на Бика, толкова по-желана ще бъде любовта във възрастта на Плъха. Колкото по-дълбок и многостранен интелект е оформен във възрастта на Глигана, толкова по-мощна ще бъде умствената работа във възрастта на Кучето. И макар че всеки преход е криза, два от тях (на 12 и 42 години) са по-мъчителни от другите, защото са свързани с пълна промяна на физиологията.

А сега да установим признаците на първата криза, първия преход.

Стигайки до втората възраст, човекът вече е стартирал, но още не е изминал нито сантиметър от разстоянието, вече се е оттласнал, но още не е полетял. Във втората възраст потенциалната енергия започва да се превръща в кинетична, потенциалната личност – в реална.

Действието е главно съдържание на живота на малчугана от годинка до три години Усвоил пространството, човекът пристъпва към усвояването на неговите „устои” – околните предмети.

Не е трудно да бъде фиксирано началото на втората възраст. Почти всички изменения се извършват доста рязко и изведнъж. Нараства интересът към разнообразна храна и спада интересът към майчиното мляко, повече го привличат играчките, по-малко – хората, съкращава се общуването с тях. Къде се е дянала предишната „военна” дисциплина? Детето пъха в устата си всичко подред. А майчината гръд за него вече не е само източник на храна, но и нещо, което може да ухапе. Малчуганът често повтаря едно и също движение, като че ли проверява на практика получените теоретични знания, разшифровайки пространството.

Всичко това е доста добре известно. А какво казва за втората възраст непосредствено възрастовият хороскоп? Какви знания за този период дава характеристиката на знака на Маймуната

Маймуната е сходна с Плъха (шестата възраст) и Дракона (десетата възраст). Те съставляват „идеологическата тройка”. В какво е сходството? Три пъти през живота на човека планирането се сменя от свободно търсене, преглеждане на всички възможни варианти, три пъти теоретичният период се сменя с емпиричен. Във възрастта на Маймуната детето опитва и изследва попадащи му предмети и извършва всички възможни действия. Тук не е уместна никаква система, тя само ще навреди. Трябва да опита всичко: вкуса на мармалада и борша, човъркане в носа и почесване на ухото с петичка. Но… внимание! Забелязахте ли, че детето вече ползва плодовете на първата възраст? И ако нещо е пропуснато в бебешката възраст, е невъзможно да се навакса. Това правило е приложимо и за целия живот.

Затова трябва да знаем кои ограничения са особено пагубни за всяка възраст. Тъй като втората възраст е възраст на предмета и действието, не трябва наборът от предмети да се ограничава само до играчки, а действията – само до занимания с тези играчки. Светът на предметите трябва да се отвори широко, колкото може по-широко… Рискувайте да допуснете детето в света на възрастните неща, разбира се, под свой контрол.

Както Плъха и Дракона, Маймуната, съгласно хороскопа, е източник на управляема любов. Това, може би, е главното свойство на възрастта. Именно управляемата форма на всяка стихия е нейната висша форма. Това значи, че момчето може да се научи да обича само във възрастта на Маймуната. Ако през това време то няма любов, няма да има и през целия си останал живот. Виждате ли, част от енергията, отдадена на бебето в първата възраст, във втората вече може да се върне при родителите, защото любовта на две-тригодишния малчуган, разбира се, е насочена към тях. Не пресичайте тези прояви на ласка и любов и всячески ги поощрявайте. Нека вашето дете ви целува, прегръща, хапе, пипа. Нека се учи на любов и ако обучението премине успешно, този навик за любов може би ще му стигне за трудната трета възраст, когато вместо ласкаво мече вие ще имате капризен мърморко и тогава ще бъде вече късно да се учи на любов.

Мисленето на детето през това време, за разлика от предишната и следващата възраст, няма никаква логическа програма, може да се каже, че то е фрагментарно. Вниманието на детето лесно се превключва от един предмет на друг, от едно действие на друго. Можем да се възползваме от това, когато трябва да вземем от малкия опасен предмет или да прекратим опасно действие. Важното е, ръцете на детето да не са празни, да не седи без работа.

Лесно е да разберем колко слаба е още паметта, но я има (в предишната възраст я нямаше). А щом я има, може да се започне обучение, макар и без особено усърдие (нали паметта е фрагментарна).

А ето от какво наистина ще има полза – от заниманията с гимнастика. Възрастовият хороскоп твърди, че през това време силата на човека, съпоставена с неговите размери, е максимална. Той е просто малък щангист. И не е чудно, нали за две години човечето трябва да се научи да седи, да стои, да ходи, да бяга, да познава предметите и т.н. Но не се успокоявайте за физическата мощ на детето, не се задоволявайте с постигнатото. Ако в тази възраст не създадете юнак, през цялото детство той ще бъде хилав.

Ако през първата възраст детето е било отворено (Петелът е отворен знак), сега то се обръща навътре в себе си, съзерцава своя пъп.

Не е ли странно съчетанието от излъчване на любов и обръщане навътре? Но именно такава е Маймуната, тя обича тези, които смята за част от себе си. Не се нуждае от прекомерно общуване със странични хора. Оставете детето да бъде само. Не трябва, както преди, да му се възхищавате. Ако то е заето със себе си и своите работи, бъдете спокойни – всичко е наред, да се говори по детски е вече късно, а да играете с него е още рано.

Какво дава на хората, родени под знака на Маймуната, това детско пристрастие към предметите и действията? За какво може да послужи на възрастните присъщото за знака бързо, но фрагментарно мислене?

Това свойство е дало на света родените в годината на Маймуната велики философи, пълководци, живописци, драматурзи. Но особено забележима е ролята на знака в кинематографията. Ф. Фелини, А. Тарковски, М. Форман са родени в Годината на Маймуната.

Във филмите на тези велики режисьори намираме всичките признаци за възприемането на света от втората възраст: фрагментарност, пристрастие към многократно повтарящи се движения, буквално осезаемост на предметите, наслада от различни елементарни действия, изумителни с лаконизма си фрази, и, разбира се, огромна любов – към хората, към мирозданието, към Всевишния, подарил живота на човечеството.

Интелектуалното ниво на детските възрасти е толкова високо, че не е необходимо да се говори за младенческата възраст като за някакъв период на подготовка за живота като възрастен. Бедата ни е в това, че живеем в свят, където мерило за ценността е полезността на човека за обществото, затова детето ни изглежда като суров материал, който трябва да бъде подготвен за бъдещ член на обществото. А то е самоценно. То генерира в нашия свят неповторими емоции, думи, движения. Всеки малчуган е гениален актьор, достоен за километри кинолента, думите и изразите му са не по-малко точни, остроумни и изящни от думите на възрастните.

Една от загадките на възрастта: защо детето чупи играчките си? Ето какво пише по този повод А. Толстих: „Изпочупената кукла е не нещо друго, а знак за познавателна дейност… когато я счупи и намери вътре памук, то извършва откритие…”

Възрастовият хороскоп дава следния отговор: играчката принадлежи към света на предметите и детето желае не само да я съзерцава, а и да действа. Затвореността, стремежът към вглъбяване изисква разбиране за вътрешната същност на предмета. Така че основанията на детето за действия, носещи материален ущърб, са повече от достатъчни. Примирете се и търпете, маневрирайте, доколкото можете, но се постарайте и вещите да бъдат цели, и страстта на детето към разрушение (в която няма абсолютно нищо лошо), да бъде удовлетворена.

Маймуната притежава мистично мислене и в дадената възраст това й свойство компенсира у детето недостига на информация от външния свят – нали знакът е затворен. Впрочем, по този въпрос много неща са още неясни.

Маймуната е волеви знак. Значи, детето в тази възраст има фиксидеи. Невъзможно е да го надвием в спор, ако то наистина е уверено в нещо. Не пречете на волята на детето, дори ако е неразумна. Нека удържи няколко победи.

При момичетата от тази възраст всичко е малко по-иначе. Те бързо се научават да говорят, излъчват не любов, а красота, по-капризни са – нали управляемата стихия при тях са емоциите. Те още нямат воля, но и мисленето им не е така фрагментарно, както при момчетата, по-уверено усещат реалността на положението си.

Но и момчетата, и момичетата в тази възраст са божествено прекрасни, от една до три години толкова приличат на ангели, на най-красивите творения на художниците. Жалко, че възрастта на Маймуната е кратка.

Велики майстори:
Леонардо да Винчи (1452-1519), Бенвенуто Челини (1500-1571), Антонио Страдивари (1644-1737), Николо Амати (1596-1684)