ЗАПОВЕДИ ЗА МАЛКОТО ДЕТЕ

1. Възрастта, разбира се е втора, но в истинското земно съществуване тя е първа. Човекът излиза от небитието, той идва в материалния свят, чувства се като материална частица, при това активна частица. Идва краят на абстракциите от миналата възраст, настъпва моментът на конкретно съществуване.

2. Най-добре е да сравним детето с изумителна механична кукла. Ако сравнението с кукла не ви харесва, нека това бъде мило домашно животинче. В този смисъл животът на малкото човече значително се опростява в сравнение с миналата възраст, можем даже да кажем, че това е почивка, разтоварване от неотдавнашното умствено пренапрежение. Човекът се спуска на твърда материална почва след високите космически абстракции и мощни мечтания.

3. Потиснатата и ограничена в предишната възраст физиология на детството се втурва навън по най-бурен начин. Може да се каже, че втората възраст е възраст на всепобеждаващата физиология. Физиологията тържествува, физиологията царува. Именно на нея, на физиологията служи детето в тази възраст и всички, които му помагат да върви през живота, татко, мама, бавачката, баба и т.н.

4. Най-важната физиологична потребност е храната. Малкото човече прилича на мистично чудовище, готов да погълне или поне да опита всичко, каквото му попадне. Празник на вкусовите усещания! От една страна, трябва да дадете максимално широки възможности за вкуса, а от друга страна, да формирате този вкус. С една дума, в подбирането на подходящата детска кухня през тази възраст има широк творчески простор. Това е тема номер едно.

5. Друга физиологична потребност е движението. И тази потребност става център на всички интелектуални стремежи на детето. Колко хитрост, ловкост и смелост са нужни, за да се научи да държи главичката си, да се научи да пълзи и накрая да се научи да ходи. Разбира се, можем много да продължим списъка на физическите упражнения. В тази възраст физическото самоусъвършенстване няма граници.

6. Някой ще възрази, че всички тези движения не са плод на интелектуални прозрения, а по-скоро реализация на генетичната програма. Какво пък, това е вярно – втората възраст повече от другите напомня, че човекът е само примат, т.е. животно. И все пак, и все пак. Възможностите на човека, включително и физиологичните възможности, са значително по-широки, отколкото при животните. В човека може да се заложи физиология на бегач, а може и на щангист, може да се направи топлоустойчив, а може и да свикне с високите планини, може да обикне водата, а може и да му се внуши отвращение от водата. Така че генетиката си е генетика, но възможностите на човека са много по-широки от всякаква генетика. Просто понякога ни липсва фантазия, правим всичко по старому.

7. Между другото, за фантазията. При целия си видим примитивизъм и близост до животинския свят, фантазията на детето е великолепна. Такъв галеник, такъв пакостник! Всякак можем да обясним това, например с отсъствието на каквото и да било възпитание. Всъщност още не го е имало, възпитанието! Впрочем, значително по-важно е да разберем какво да правим с тази фантазия. Главното е да не я погубим, да й дадем да излезе, да предоставим простор за проявите й. Разбира се, при пълен контрол от страна на възрастните. Игри, играчки, но не само това. Нека детето е заобиколено с множество ярки и разнообразни неща. Пък и въобще повечко всякакво движение, калейдоскопичност. Тук има пълна противоположност с уродливата казарменост от първата възраст.

8. Не трябва да търсим някакъв смисъл и логика във фантазиите на детето – върви чист експеримент, лишен от предварителни идеи. Дори в тази максимално животинска възраст човекът е минимално скован от генетичната си програма и е свободен в търсенията си. Само да му дадат повече простор за експерименти. Само ако не го удряха твърде често по ръцете, не ограничаваха фантазията му със своя догматизъм. Трябва да счупим и разрушим нещо у него. Трябва! Така че винаги има избор: да отгледате човек с голяма фантазия или да отгледате дете с правилно поведение.

9. Особено място в изследователските експерименти на детето заема неговото собствено тяло и телата на близките му, бащата и майката. Цялото това експериментално суетене има толкова мил и чудодеен характер, че неволно възниква усещането за празник на любовта. Но не трябва да губите време, дошло е времето за взаимна любов. Това вече не са авансите, които сте давали в миналата възраст, сега процесът е абсолютно взаимен. Детето е велик майстор, то ще целува, прегръща и нататък по списъка. Малка маймунка, затова пък своя, скъпа, единствена. Пък дори и разговаряща!

10. Впрочем, за разговорите. Детето няма да стане велик бърборан. И не си струва да ускорявате процеса на усвояване на речта. Физиолози, любов – това може! А има време, ще успее да се наговори. Нека се научи да събира звуците в думи, думите в простички фрази. Речта не е главното, не се напрягайте. Жестовете, мимиката ще помогнат на думите и разбира се, любовта, тя е по-ценна от всякакви думи.

11. Мекотата и ласкавостта на детето могат да ви се сторят признак на продължаващото безволие на малкото човече. В действителност на тази крехка възраст детето притежава много силна воля, която бихме могли да наречем настойчивост на повторението. Детето ще повтаря и повтаря някакво действие, докато просто не го превключите на нещо друго. Да го превключите, значи да го увлечете с нещо по-интересно! Крайно нежелателно е да пречупвате волята му с елементарна забрана. Трябва да наложите забрана на забраните.

12. Същата тази воля ще помогне на детето да издържа продължителни периоди на самота. Ако през първата възраст самотата е непоносима и нетърпима, във втората възраст при цялата й любовна наситеност се появява възможност и даже желание за известна самота. Как иначе да се занимава с изучаването на предметния свят или собственото си тяло? Такива действия предразполагат към самота. В този смисъл се прави огромна крачка към придобиване на личността.

13. И във всеки случай в тази възраст кръгът на общуване трябва да се съкрати до минимум. Никакви чужди хора, натрапващи се с възторзите си. Преди трябваше да се възхищават! И самите родители не трябва да бъдат твърде натрапчиви. Ако детето е заето със себе си, оставете го. В тази възраст не е толкова остър и катастрофален проблемът за непрекъснатото общуване.

14.В това русло се решава проблемът за детски ясли или бавачка. Излишните фигури само отвличат детето от неговия тесен свят. Броят на хората за плътен контакт трябва да бъде минимален, а в идеалния свят яслите да бъдат отменени.

15. Стремежът за уединение добре се съчетава с известна меланхоличност на възрастта. Спокойният и печален израз на лицето в тази възраст не е повод да викате лекар или да играете хоро около унилото дете. Тъгата е обичайно състояние за втората възраст. Не забравяйте, че тъгата е вярна спътница на ума и дори на мъдростта. Да тъжиш значи да поумняваш!

16. Затвореността идеално се съчетава със стремежа към самодейност. Детето само започва да пълзи, само започва да ходи. Никой няма да направи това вместо него. Само си търси развлечения, само си играе. Няма смисъл да му натрапвате своите правила. Ако откъсне главата на куклата, също не е беда. Главното е, да си изработи самостоятелност.

17. Момичетата в тази възраст понякога изпреварват момчетата в развитието си. Такова впечатление създават успехите им в усвояването на речта, здравият им разум. Всъщност тук няма нищо особено. Освен това изпреварването е временно и повече прилича на фалстарт. А пък красотата на момичетата е истинска и всячески трябва да поощрявате стремежа им към самовъзхищение и кокетство. Бъдещата жена започва да се формира много рано.

18. Така, като създава физиологична база за цялото детство (до 12 години), втората възраст дарява на детето усещане за абсолютна вътрешна свобода. Нищо не ограничава детето. Завършвайки втората възраст, човек напуска царството, където всичко му е позволено. Отсега нататък целият му живот ще бъде система от забрани. А засега няма понятия като лошо и добро, може и не бива. Никой няма да го упрекне в извратеност на вкуса или аморалност на действията.

Описание на възрастта на Маймуната