ЗАПОВЕДИ ЗА НОВАТОРА

1. Необходимо е да престанете да мислите за интелекта си, да глезите интелекта си, да му правите отстъпки. Трябва да спрете в развитието си, да съкратите всичките си учебни програми. Нали само в лакираните журналистически биографии заявяват, че трябва да се учим цял живот. Не е нужно да се учите цял живот. Напълно достатъчно е да учите през седем от дванадесетте възрасти. Родителите учат детето през три възрасти, през три възрасти го учи училището, отначало средното, после – висшето и накрая седмата възраст човек се учи сам, тъй да се каже, занимава се със самообучение. Стига! Стига се е учил, време е да действа!

2. От скитащ звяр трябва да се превърнете в жадуващ звяр. Разбира се, всеки има право да определи степента и насоката на жаждата си. Един ще пожелае властта, друг – парите, трети – нечия кръв, пред четвърти извади и сложи истината. Тази точка е малко странна, защото е много трудно да разпалиш страстта в себе си, или я има, или я няма. Идеалното е, ако на 31 години човек изгуби своето обичайно равнодушие и немарливост и започне да гори с огъня на фанатизма. А ако не? Нали тук огънят не е самоцел, нали това не е тренировка по саморазпалване, въобще всички тренировки са свършили, започва истинският живот. Така че трябва да се разпалите, но не просто така, а по най-главната тема на живота си, при това названието на темата по правило е доста неочаквано.

3. От една страна, тази тема трябва да произтича от целия ви предишен жизнен опит, а от друга страна да има някакво противопоставяне на съдържанието на шестата и седмата възраст. С най-голяма вероятност темата е била замислена в юношеството, т.е. преди 17 години. Понякога това е някаква невероятна и полузабравена детска мечта, за въплъщението на която по-рано просто не ни е стигал кураж. Това е механиката на жизнения процес. В такъв смисъл е по-добре да се отпуснете и да чакате, че ще ви дадат отгоре тема за разпалване. Да не забравяме, че осмата възраст е фатална и цялата е във властта на висшите сили.

4. Щастлив е онзи, който при влизането си в осмата възраст е получил заветната тема, която като ярък факел ще освети и осмисли целия живот на човека (преди, като подготовка и после, като развитие). А какво да прави онзи, който не е получил тема? Да се блъска! Да покаже на съдбата недоволството си от празнотата на съществуването си и безсмислеността на постъпките си. Да покаже, че не е равнодушен към своя и чуждия живот, че страда за съдбата на света, страната, семейството си. Да демонстрира, че тялото му е пълно със сила, а в душата му има стоманен стожер. Съдбата няма да остави такъв човек без работа, за всеки ще се намери занимание. Няма безпросветно да пие водка. Играта си струва! Нито дума, нито мисъл за умора, ще се намери време за почивка, а сега се води вечен бой и нека покоят само се присънва на всички.

5. Никакви заповеди вече не са нужни на онзи, който е получил темата на живота си, той става непобедим, неизгарящ терминатор, когото никакви прегради не могат да уплашат. И все пак си заслужава да поговорим за някои неща, защото на света има много терминатори и не всички от тях побеждават. В този смисъл главната заповед се състои в това, да изхвърлим веднъж завинаги мисълта за възможно поражение. Друг победител няма и не може да има. Необходимо е да победите и то да победите не случайно, а закономерно. Затова трябва да се запознаете с технологията за печелене на победа или сам да разработите тази технология.

6. Правило първо: целта може да е малко мъглява и размита, но маршрутът, водещ към нея, трябва да е ясен и определен. Така, главното не е в самата цел, а в подхода към нея. Помнете знаменитата фраза: „Ние ще тръгнем по друг път”. По такъв начин всички сили отиват за разчистване на пътя, за избиране на траекторията, за избиране на покритието на пътя, за определяне кой и защо ще се наложи да върви до набелязаната цел. Самата цел е във властта на висшите сили, а пътят към целта е сферата на нашата отговорност.

7. Правило второ: определяне на цената, която сте готови да платите за победата. Колкото по-висока цена човекът е готов да заплати за победата, толкова по-големи са шансовете му. Колкото повече е готов да пожертва за победата, толкова по-твърд е той. И все пак проблемът не е в размера на цената, а в точността на формулировките. Има неща, с които човек не иска да плаща – това е животът му, животът на близките му, на някой му е мъчно за парите, някой пази здравето си, някой не иска да жертва дружбата или любовта си. Важно е да решите каква е цената и никога да не отстъпвате от своето правило, да не се дърпате назад-напред.

8. Трето правило: в рамките на избраната траектория за движение и означената цена няма и не може да има никакви забрани. Всичко е допустимо – всички степени на компромис, всички степени на хитрост и коварство. Всички средства са добри в борбата за постигане на целта. Целта оправдава средствата – всичко това е така. Необходимо е само постоянно да разглеждате и контролирате механиката на действие на тези средства. Необходимо е да си представяте точно и еднозначно кое действие какво последствие може да има. Така истинският победител не е толкова добрият шофьор, колкото добрият механик. Именно познанието за механизма на волята прави волята особено твърда.

9. И накрая, най-главното, воля е способността да натрапиш своите цели и своите решения на другите, но заедно с това и способността да не се поддаваш на чуждо влияние. Сред тези фигури може да са родителите, жената, децата, официалните ръководители на държавата, предприятието, където човек служи и т.н. И така, ако човек реши да стане победител, той трябва да се изплъзне между всички чужди влияния, без да попадне под нито едно от тях. И това не е егоизъм и не е фанатизъм, това е единственият начин да станете победител, да си пробиете път в света на големите личности. Само така младият човек, който до неотдавна е бил празен и безполезен, получава съдържание, празната черупка получава твърда плънка.

10. Останалото е понятно на всички, който е станал победител, удържа победата. Именно така е, а не обратното, отначало човек става победител, а после удържа победата. Като удържи победата, човек моментално отслабва и се лишава от комплекса на победителя. Така че след спечелената победа той вече не е победител, а парцал, пукнат балон. И това състояние напълно съответства на възрастовата програма на деветата възраст. А докато тече осмата, главният лозунг е: „Нашето дело е справедливо – победата ще бъде наша!”

11. А какво става с жената? В какво е нейната победа? Разбира се, в омъжването, бременността, раждането и кърменето на детето. Тук всичко е очевидно. Нужни са й почти същите качества, каквито и на мъжа, включително прословутия комплекс на победителя. Само че при жените всичко става по-бързо. Мъжът се е готвил по-дълго за своята бременност и ще се наложи да носи по-дълго детето си (главното дело на живота си), отколкото жената. Косвено доказателство за мъжката бавност ще бъде това, че при мъжа цялата следваща възраст ще бъде депресивна, а жената, напротив, ще разцъфти. А сега мъжът и жената вървят ръка за ръка през централната възраст на живота, жената, раждайки деца, а мъжът, раждайки велики дела.

12. Единството на мъжа и жената в тази възраст е поразително. Неотдавна (в седмата възраст) имаше упоителна игра, в която мъжът търсеше свободата, а жената се опитваше да хване и опитоми това животно и вече много скоро ще започне не по-малко упоителната борба за преразпределяне на властта, когато укрепналата и сигурна в себе си жена ще започне да притиска обезсиления след раждането мъж. Но засега те са единни и неделими. Нещо подобно на това единство имаше в петата възраст, но тогава ставаше дума за мечти, за план за живота, а сега се извършва реализацията им. Който е преминал правилно осмата възраст, може да смята, че е успял в живота. Мъжът е станал личност, защото е родил своето персонално дело, получил е своето безсмъртно име, а жената е родила деца с това също е получила безсмъртие. Но засега те не трябва да знаят, че всеки има свой график и свое безсмъртие. Засега всичко при тях е общо – и домът, и децата, и делата на мъжа. В осмата възраст е още рано да започне разделяне на имуществото. Дори е погрешно да се мисли за бъдещото разделение.

13. Психологическата активност на възрастта, вярата в собствените сили, но главно, усещането за стадо, помагат на мъжа и жената да поберат в толкова кратка възраст раждането и възпитанието на децата, изграждането на дома, пробива на мъжа в кариерата. Наистина мъжът и жената в тази възраст са истински „сатана”. Само в тази възраст децата не отнемат, а прибавят сила. Затова е толкова важно интервалът на възрастта да побере максимален брой детски възрасти. Да направим сметка. Детето, родено на 28 години, носи две точки в касичката, роденото на 30 години, носи 3 точки. После четири, но вече на 33 отново три точки, а на 37 вече две. Такава е скоротечността на възрастта и такава снайперистка точност е нужна при раждането на децата.

14. Единството на стремежите, безусловното сходство, а също и крайната заетост и наситеност на живота не позволяват на мъжа да забележи удивителната трансформация, която става с жена му. Както винаги най-важните събития се извършват тихомълком, незабележимо за околните. Жената започва да мисли, процесът, извършващ се в нея, е аналогичен на процеса, извършващ се вътре в момчето от 12 до 17 години. До 12 години момчето е мислело както татко и мама, до 30 години жената е мислела както татко и мама, повтаряла е книжни идеи или мислите на мъжа си. Рядко са се раждали нейни оригинални идеи. А сега изведнъж куп мисли се стоварват върху жената и всичко това е нейно собствено, не взето отникъде. Отначало това са мисли, свързани с детето, с водене на домакинството, но веднъж започнал да мисли самостоятелно, човек вече не може да спре. В резултат всичко, което сякаш съставлява основата на съществуването, се подлага на преосмисляне. Докато трае осмата възраст, роденият мислещ опозиционер умело се маскира, но щом започне деветата възраст, всичко ще излезе на бял свят, родилата се нова идеология ще получи механизъм за реализация.

15. Осъществяването на централната жизнена задача изтощава мъжа, енергетичният запас, натрупан в седмата възраст, много бързо е изяден. Така че енергетичната криза може да възникне още преди 40 години. Всяка година от залеза на възрастта е все по-тежка и по-тежка. Оттук идва необходимостта да се търсят възрастови източници за изхранване. Един от тези източници са децата. Децата дават сила и увереност. Друг източник е умствената дейност. Който през цялата възраст продължава да работи активно с мозъка си, никога няма да изпадне в депресивно състояние преди 40 години. Депресията чака само тези, които работят с емоциите, чувствата – артисти, поети, художници, но не учени, политици или бизнесмени. Рано е да включвате емоционалната сфера, рано е да човъркате в душата си. Само логика и строги интелектуални действия. Тогава енергията ще ви стигне.

16. Взаимоотношенията с Бога в тази възраст придобиват особена значимост и острота. Много хора, особено сред тези, които са се бунтували на млади години, се завръщат в лоното на църквата. Осмата възраст е идеално скроена за вяра във висша сила. Уникалното съчетание от ортодоксалност и фатализъм ще направи вярващ и най-закостенелия безбожник . За всеки непредубеден мислител става очевидно, че има висша сила и тя е наблизо. Какво остава на човека в такава ситуация? Остава му да бъде достоен за своята вяра, да не я превърне в примитивно следване на покрити с мъх обичаи, да я насити с личните си интелектуални постижения. Що се отнася за душата, тук ще помогне следващата възраст. А сега трябва да издигнете вярата си на високо интелектуално ниво.

17. Така в триумфалното си шествие през живота, придобивайки цел и смисъл на живота си, намирайки си жена и деца, намирайки Бога, човекът на пълен ход буквално скача без всякаква подготовка в най-страшната криза, която само можем да си представим. Можем да я наречем, както искаме – „криза в средата на живота”, „следродилна депресия с 15-годишна продължителност”, „репетиция за смъртта”, но това няма да промени смисъла й, мъжът като че увисва над пропаст или разбива челото си в стената. И най-ужасното е, че нищо не може да се направи, защото осмата възраст е кратка и е безсмислено да се губи златно време за подлагане на слама за следващата възраст.

18. И все пак, и все пак. 40-годишнината трябва някак да се преживее. Затова съществува така нареченият мост. Както единният външен ред стабилизираше психиката на юношата в кризата на 12-годишната възраст, така и сега единното външно устройство на живота трябва да спаси психиката на мъжа. 40-годишната криза не предполага никакви премествания, разводи, смяна на професията. Всичко външно трябва да остане неизменно. Затова е необходимо да се промъквате към 40-годишнината с обстоятелства, които още дълго може да не се променят. Семейството, страната професията трябва да бъдат избрани задълго.