ЗАПОВЕДИ ЗА ДЕТЕТО В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

1. Кой трезвомислещ човек със здрав разум ще замени великолепната, говореща, мила кукла за безразсъдно, вечно плачещо и крещящо същество. Уви, ще го направи всеки родител, при това ще го направи с огромно удоволствие, защото раждането на личността, съпътстващо тази замяна, е най-великото чудо, наградата за дългото търпение през трите години на непрестанно суетене с детето. Да живее раждането на личността! Радвайте се всички, още един човек става член на нашето общество.

2. Така че компенсацията за капризния характер е доста голяма – вместо куклата имаме пълноценен човек. Мъничко човече, но вече личност, равностойна на всеки възрастен. В него вече има всичко, което трябва да има всеки човек – емоции, чувства, разум, душа. Точно това е главното съдържание на възрастта. Личността се ражда и каква ще стане тя зависи от това как ще прекара третата си възраст. Всички ние сме родени от детството, по-точно от третата възраст.

3. Личността започва със самоосъзнаването. Необходимо е да се отдели от майката, от всеки друг човек, да усети своето „Аз”, да опознае желанията си, да противопостави своите на чуждите желания, оттук чудовищните капризи на детето в предучилищна възраст, хипертрофирания му егоизъм. То просто търси себе си, личността му току-що се е родила, тя не е сигурна в нищо и най-вече не е сигурна в своята отделност от личностите на родителите си. Единственият му шанс да се убеди, че се е отделило, че то и майка му са две различни същества, а не едно, е желанието му да постъпи обратно на наставленията на родителите си.

4. В такъв смисъл детето и родителят за пръв път стават антагонисти. Те имат различни интереси. Родителят все още иска да бъдат заедно, иска да оглавява процеса на израстването, а детето вече се стреми към отделност. Така то се превръща в човека „Не!”. Каквото и да му кажеш, на всичко ще получиш отрицателен отговор. Абсолютен негативизъм. Оттук „Вредните съвети” на Григорий Остер, написани специално за младите негативисти. Разбира се, като разбере тази несложна механика, възрастният лесно ще постигне необходимия му резултат.

5. Успоредно с откриването на своята личност, своята отделност, става откриването на големия околен свят. Отделило се от майчината личност, детето се отделя от люлката си. То научава, че има море, планини, гори. Така едновременно пред детето се откриват микросветът (глъбините на личността) и макросветът. Процесите са успоредни и взаимносвързани. Изглежда вглъбяването в себе си по някакъв начин се компенсира с излизането в света на природата. Светлината, излъчвана от природата, се уравновесява с тъмнината на вътрешния свят. Така се формира емоционалният фон на детето: черен, бял или контрастен. Дефицитът от общуване с природата ще направи детето болезнено, психически потиснато.

6. В тази възраст проблемите с психиката са извънредно остри. Психическите претоварвания са огромни. Ураган от впечатления буквално задушава малкия човек. Диапазонът на емоциите е максимален. От свръхестествена радост до страховит мрак. В тази ситуация е много важно да разберете къде е нормалното възрастово поведение и къде неврозата, неврастенията и т.н. Няма смисъл да тичате при психолога след всяка истерия, но не бива да подценявате дълбочината на преживяванията. Психологът трябва да му стане близък човек. Трябва да се научите да чувствате състоянието на детето, да различавате празния каприз от реалното отчаяние. Трябва да сте нежни и търпеливи. В края на краищата трябва да се чувствате точно като лекар, който лекува пациент със сложно нервно-психично разстройство.

7. Като се нуждае от услугите на домашен психолог, самият малък човек е великолепен психолог. Това ни изглежда като парадокс, детето чувства тънко, дълбоко преживява, близо е до срив. Но тази тънка чувствителност му позволява да разбира другия човек. Да разбира и дори да манипулира другите хора. Особено сполучливи обекти за манипулациите му стават бабите и дядовците. В тези манипулации няма нищо обидно и злонамерено. Затова трябва да се отнасяме с хумор към проучванията на пакостника.

8. Така в съревнованието между двамата психолози (възрастния и детето) ще победи този, който има по-силно чувство за хумор. Въобще хуморът е знамето на възрастта. Детето още няма активно чувство за хумор, но можете да го разсмеете. Така че повече смях, именно смехът и радостта лекуват всички психологически недъзи на тази възраст.

9. В тази възраст можете да спечелите много с хумора, нюансите на речта. Реч, пълноценни разговори, огромен обем на информация са емоционална основа на цялата възраст. Малкият човек става магьосник и вълшебник на речта. Родителят трябва да стане също такъв магьосник и вълшебник. Битката между двамата магьосници ще е упоителна и взаимно изгодна. Най-простият и ясен път за решаването на всички конфликти е да уговорите детето, да го забаламосате. Само трябва да включите максимум фантазия и талант. Тъпата и примитивна дума ще развали всичко. Олекотеното, приспособено за детето говорене също разваля ситуацията. Приказки, залъгалки, притчи, анекдоти, импровизации – пускайте всичко в ход. Трябва да говорите без отстъпки, като с възрастен, само че по-ярко и по-талантливо!

10. Пътят за неутрализиране на детето с помощта на компютъра или телевизора е много опасен. Психиката може и да стане по-спокойна, но нали целта на възрастта не е спокойствието на психиката, целта е противоположна – да одушеви човека, да го направи изтънчено чувстващо същество. Единственото, което може би няма да навреди, е класическата съветска мултипликация, чиято задача винаги е била одушевяването на неживата материя.

11. Играта е идеалното занимание за възрастта. Става дума не толкова за спортните игри, макар че и те са важни, колкото за психологическите игри: на шпиони, лекари, пожарникари, родители, летци, с една дума на хора. Играейки детето опознава света, моделира ситуации от бъдещия живот. Такава игра е шега, сценка, в определен смисъл мошеничество. И трябва да признаем, че това е добро.

12. А призивите към съвестта, морализаторството, четенето на нотации не само няма да помогнат,но и ще навредят. И въобще, по-малко сериозност. Наказанията, лишаването от сладко, отказ от разходка и още повече телесните наказания могат да станат най-недопустимата форма на възрастна тъпота и сериозност. Допустими са само шеговити, игрови наказания, например да се престорите на обидени. Трябва да запазите сериозността за следващата възраст.

13. Също за следващата възраст трябва да запазите всичко, свързано с процеса образование. Можете да учите детето, но само в игрова форма, в процеса на играта. А чинът, часовете, домашните задачи, дисциплината – всичко това е противопоказно на възрастта. Трябва да търпите до изнемога, да чакате, докато паднат първите млечни зъби и едва тогава да дадете детето на училище. Нека се наиграе до насита в третата възраст.

14. Що се отнася до детската градина и тя едва ли е полезна в дадената възраст. Широкото общуване с връстниците е преждевременно. Детето е егоист, за него понятието колектив е неприемливо и непонятно. То иска да общува и да се сражава с тези, които са свързани кръвно с него. С тези, които до неотдавна бяха част от него, едно цяло. Останалите хора само го объркват, разрушават неговия свят. Разбира се, по-добре е да живее вкъщи, а още по-добре на вила, в тесния си семеен кръг.

15. На детето са особено нужни свежи впечатления, но те трябва да са свързани с нови книги, приказки, природа, но не с нови хора. В социален план тази възраст е пропаднала, детето не придобива никакви нови навици за комуникация. Празнотата в тази точка е гарантирана, има ли смисъл да изпитвате човека така. Още повече, че тези социални експерименти са опасни поради свръхчувствителността и ранимостта на детето. Тук педагогиката е безсилна.

16. Творческият патос на възрастта е в лингвистичната й гениалност, в жаждата да се творят нови думи, необикновени фрази, цели светове на думите и фразите. Трябва да има много измислици и фантазии. А навиците и твърдите знания не са нужни. Те само ще навредят.

17. Момичетата в тази възраст са може би по-уравновесени, но по-малко надарени от момчетата. Те прогресират по-бавно, тъпчат на място. Предимството в развитието, получено в миналата възраст, бързо се топи. Но по отношение на душевността и състраданието те значително изпреварват момчетата, които при цялата изтънченост на природата си остават страшни егоисти.

18. Що се отнася до изводите за възрастта те са очевидни за всяко дете и всеки родител. Наигра се, нашегува се, набесня се, време е за училище. Там, в тази вълшебна страна детството накрая ще получи своя логичен завършек. Така че, сбогом безгрижност и безотговорност. Здравей главно дело на детството – голямо учение, големи таланти, поява на истинското лице на новия човек.