ЗАПОВЕДИ ЗА ТРИУМФАТОРА

1. За да получите пълноценен триумф, трябва да спрете да работите. Който продължава да работи, не може да стане пълноценен триумфатор. Какъв триумф е това, ако изведнъж посред празненството започнеш да мислиш за работа, да се прозяваш и да се стремиш към работата. Така че е нужно да укротите максимално работещите ръчички и да отучите главата си, свикнала непрекъснато да мисли. Такава ситуация може да се стори тъжна на онзи, който е свикнал да мисли за живота като за непрекъсната работа. Но помислете, нима вечната мечта на човечеството не е блаженството на безкрайния празник. При това не някакъв си там чужд празник, на който са ви разрешили да присъствате, а персоналният празник, на който може да бъдете най-главният, да поръчвате музиката, да танцувате с всички жени, да измисляте всичко, каквото ви хрумне в главата и да сте сигурни, че никой нищо няма да ви откаже. Нима това не е весело? Само да се намерят по-разкошни желания. Така че все пак ще се наложи да мислите, като изобретявате (или като си припомняте) най-шикозните желания.

2. Но възможно ли е да отдадете 15 години на един непрекъснат празник, какъвто е триумфът? Е, тогава нека не е просто празник, а някакво триумфално шествие. Някакво доста дълго пътешествие по градове и села, по различни слоеве и прослойки, различни езици и народи. При това е необходимо не просто да участвате в триумфалното шествие, като седите в президиума (Нали седенето също е работа), но и да организирате тези триумфи, някъде да подсказвате, някъде да коригирате, да уточнявате списъците от поканени и т.н. Така че все пак ви предстои някаква работа.

3. Лесно е да предположим, че ключово значение в триумфалното шествие придобива моментът на шествието. В такъв смисъл трябва да отхвърлите идеята за дома, в който като че се готвите да срещнете старостта, семейството, с което се готвите да споделите скромните старчески радости. Трябва да отхвърлите всички понятия от ортодоксалната кесия – дом, семейство, жена. Някой с леко сърце ще отиде в санаториум или в старчески дом („дом за престарели”), а онези, които влизат във възрастта в търсене на абсолютния триумф, ще предпочетат пътешествия по местата на минали сражения, обзорни екскурзии по местата на максимална слава, с една дума, световни турнета. Ако някой смята, че на земята има твърде малко градове, за да заемат целите 15 години на възрастта, може да добави океана, планините, степите и пустините. И все пак по-добре градовете. Седмата възраст беше по-добра за пустините и планините.

4. Колкото по-дълъг е списъкът на победите, толкова по-дълго е триумфалното пътешествие на възрастта. Сега става ясно, защо е била нужна толкова активна и непрестанна дейност в предишните възрасти. Така именно в тази възраст започва истинското разслоение на бедни и богати. Богат е, който съумее да въвлече в триумфалното си шествие максимален брой хора за максимално дълго време. Който през 15-те години на възрастта не успее да обърне вниманието върху себе си и миналите си подвизи, е бедняк и неудачник. Така че, долу скромността! Отново, както и в деветата възраст, всичко става за продан. Само че тогава се разпродаваха идеите от предишната (осмата) възраст, а сега се разпродават делата на предишната (десетата) възраст.

5. За да разпродаде идеите (деветата възраст), навремето човекът беше принуден да тръгне по пътя на индивидуализацията, придвижвайки се към успеха по верига от един човек към друг. И това беше хитра методика, хлъзгава, извъртаща се и необективна. Триумфаторът не може да се кланя на всеки индивид поотделно. Той трябва да се обърне към народа като цяло, а още по-добре към цялото човечество. В този смисъл главно значение придобиват адаптацията, популяризацията, преводът. Частният бизнес става световен, националният писател получава световна известност, пенсионираният властник пътува по света с лекции и т.н.

6. В такъв смисъл особено значение имат мемоарите, спомените. Разбира се, идеалът е благодарното човечество само да се хвърли да оценява живота на триумфатора. Но трябва ли да оставяте процеса на самотек? Нали триумфаторът е още жив, паметта му се е изострила и той просто е задължен да оглави процеса на своето прославяне, като поставя правилните акценти, и може би дори се критикува за някои отделни пропуски.

7. Като че със самия триумфатор всичко е ясно, сбогуване с живота, това-онова, а каква полза има човечеството от цялата тази шумотевица? Нали като честваме победителите, се налага да се поохарчим, пък и да се откъснем от текущите работи. На триумфатора му е добре, всичкото време е негово, а останалите трябва да работят, да изкарват насъщния хляб с пот на лице и т.н. Що се отнася до парите, при идеално устройство на живота триумфаторът, разбира се, трябва да устрои този шум със собствени пари. И този гуляй на аванта явно ще бъде по душа на човечеството. Що се отнася до непрекъснатостта на празника, мъдростта на живота е, че в тази възраст не можеш да гуляеш 365 дена в годината, здравето не позволява. Така че гуляят трябва да стане главно дело на възрастта, но съвсем не непрекъснато.

8. Ако с разходите всичко е ясно, откъде ще се вземат доходите? Добре е, ако сте успели да спестите по време на работа (акции, влогове). А ако не сте? За това съществува знаменитата маневра с повишението, която човек може да реализира в най-критичния момент в живота си. Навлизането в единадесетата възраст без добро осигуряване е достатъчно критичен момент. Така политиците с голямо повишение могат да преминат в бизнеса (консултантски услуги), бизнесмените могат с повишение да влязат в науката, културата, спорта (колекциониране, спонсорство). И разбира се, отдавна е време великите учени да се заемат с политическа дейност, например да оглавят някоя партия, да заемат президентското кресло в някоя парламентарна република.

9. Мемоари, пътешествия, банкети, тържествени вечери, четене на лекции, популяризаторска дейност, консултации, организиране на партии и други обединения. Както виждаме, и в тази възраст има достатъчно работа. Важното е от работата да изчезнат напълно елементите на подготовка за нещо, залозите за бъдещи успехи. Нужни са само истински успехи. А погледът трябва да е обърнат само към миналото. Трябва да изчистите миналото, да не остане в него никаква работа. Да затворите всички теми, да приведете работата в идеално състояние. Като че смъртта може да настъпи всеки момент. Още повече, че тя наистина може да настъпи всеки момент. Нищо не трябва умишлено да протакате. Напротив, добре е пъргаво да разчиствате миналото си, за да не потиска човека, да не го притиска към земята. Разчистването е облекчение, може би дори подобрение на здравето.

10. Въобще въпросът за здравето е централен за възрастта. През целите 15 години се води не на шега битка за живота. Смъртта стои на прага. Разбира се, може да се каже, че смъртта и по-рано е дебнела човека. Така си е, но никога по-рано не е била толкова нахална и неотстъпна. Впрочем и човекът никога по-рано не е притежавал способността да встъпи в открито сражение със смъртта. Няма да е пресилено твърдението, че единадесетата възрастова програма дава в ръцете на човека мощно оръжие за борба срещу смъртта. Така че в битката има равни шансове. Няма смисъл да се измъквате от битката, безсмислено е също да бягате от смъртта като й показвате гърба си. Трябва да се обърнете с лице към смъртта и да влезете в бой с нея. В личната битка на единадесетата възраст трябва да използвате и изработвате мистичните способности, които човекът ще може да употреби за обща полза в следващата възраст (ако я доживее).

11. Единадесетата възраст, както и всяка отворена възраст, носи неизбежни външни изменения, настъпва реалната старост и трябва да се примирите с това. Няма смисъл да се борите за запазване на външния статус. Заедно с това възрастта изисква сериозни усилия за запазване на физическата форма. Свърши благополучната физиология на миналата възраст, когато беше възможно да изразходвате силите си без притеснение. Сега са необходими ежедневни усилия за ободряване на организма. Един започва да пие лекарства, друг го удря на физкултура. Но няма смисъл да се надявате, че организмът ще се отърве, както беше преди. Особено внимание заслужава поддържането на бодростта на духа, защото космическият оптимизъм от предишната възраст си е отишъл, отстъпвайки място на скептико-меланхоличния темперамент.

12. Впрочем, меланхоличният темперамент още не е гаранция за депресивно състояние. Той по-скоро показва пътя за преодоляване на депресията. Скептичният темперамент на възрастта посочва източник на енергия, свързан с интелектуалното общуване, дори може да се каже, с интелектуалните сражения. Така в мемоарите, лекциите, разговорите не е необходимо да сте пасивно и стеснително старче. Напротив, като се ползвате от възрастовия авторитет, може да се държите доста агресивно и настъпателно, демонстрирайки отлична интелектуална форма, въпреки оттеглянето си от активна дейност. И току-виж депресиите изчезнали. Така че трябва да се сражавате не само със смъртта, но и с лошите мислители, слабите интелектуалци. И това е много мощен резерв за поддържане на физическата форма.

13. Жените от единадесетата възраст са с къде къде по-силна воля, не се поддават толкова на тщеславие и не им е нужен твърде гръмък триумф. Те могат да сменят мъжа на поста глава на голямото семейство, ако той се увлече много от глобализацията на постиженията си. Някой трябва да се грижи за внуците, да помага на децата.

14. Впрочем, това е видимият, а значи резервният вариант. А има още и един загадъчен, мистичен път, който отдавна е забелязан при жените от тази възраст. Впрочем, всяка способност се нуждае от развитие, т.е. от упражняване. Разбира се, не можеш да направиш вещици, магьосници или сватовници от всички жени. Но на нивото на значително разрасналото се семейство напълно можете да усвоите този занаят.

15. Паралелно продължава стремителният растеж на женския интелект, за което допринася енергетичната устременост на възрастта към интелектуална дейност. Но засега предназначението на интелекта не личи толкова очевидно. Великата езотерична наука, която жените трябва да оглавят, засега още само се формира.

16. Само дванадесетата възраст ще даде на човека всички отговори на всички въпроси, които са го измъчвали, ще даде всички ключове за всички катинари. Обаче, както в най-първата възраст беше наложена забрана на паметта, в тази възраст ще има забрана на разбирането. Мъжете най-вероятно няма да ни кажат нищо за онзи свят, цялата надежда е в жените. Ето защо е толкова важно именно на жените да се осигури безусловен полет на интелекта.

17. Завършвайки единадесетата възраст на живота си, човекът трябва да изпитва тъга, нали се разделя с възрастта на сбогуването, тъга, умножена с тъга. Но ненапразно казват, че минус по минус дава плюс. Следващата възраст ще му донесе съвсем други качества, тъгата ще се просветли и ще се смени с оптимизъм, вместо прощалния поглед в миналото ще се появи фатална вяра в съдбата, във вечността на битието и най-важното ще се върне голямата воля и сила.

18. Животът е загадъчен и е глупаво да се преструвате на човек, можещ да отговори на всички въпроси. Няма никакви съмнения, че възрастовата схема работи. Но какво носи моментът на преход в дванадесетата възраст конкретно на всеки отделен човек, струва ми се, остава загадка и още дълго ще остане загадка. Във всеки случай за всеки отделен човек трябва да се появи отделен, много важен стимул в живота: да доживее до последния възрастов преход. Нито един човек не смее да твърди, че е познал всичко в живота, ако не е преминал в дванадесетата възраст.