ЗАПОВЕДИ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦА

1. Първо трябва да разлюбите кумирите и да се научите да се съмнявате в истини от всяко ниво на солидност. Така се ражда първото кардинално различие с предишната възраст. Тогава, в шестата възраст, при цялото си възможно увлечение от създаването на контракултура, интелектът е още много стеснителен. Всъщност контракултурата се създава, защото младежта още не е готова да се изявява на една сцена с възрастния свят. Освен това, общата настройка на възрастта беше много благодушна и възторжена, липсваше дух на опозиционност и интелектуална наглост за борба с авторитетите. В шестата възраст трябва да се конспектира от лектора и добре да се назубри преди изпита това, което седмата възраст носи на човека. Сега трябва и е необходимо да ползвате различни източници на знания, да ги сравнявате, да се съмнявате, да критикувате.

2. На второ място е необходимо да се научите да копаете надълбоко. Предишната възраст ви научи на повърхностен поглед на нещата. Всичко беше твърде общо, твърде панорамно. Като изберете своя персонален обект, трябва да се научите да го изучавате педантично и всестранно. Може да се каже, че става своеобразна рокада. В предишната възраст се насаждаше поглед на света от една камбанария (стилът на мислене). Сега трябва рязко да ограничите територията на интересите, да гледате в една точка, но да разнообразите значително гледните точки, да изпробвате всички подходи, да се качите на всички възможни камбанарии, от които можете да видите избраната точка.

3. Трето, трябва да се научите да различавате истина от измислица. Бившият ученик и студент твърде дълго се е къпал в инфантилност и безотговорност. В такава ситуация откъде ще се развие у него чувство за реалност? Само от опита. Трябва да се научи не само да проектира, но и да довежда проектите си до работещо състояние. Ето в това интелектуалецът трябва да се прояви като реалист, умеещ да разпознае кое в идеите му съответства на реалността и кое – не. Тогава ще се появи „опитът, син на грешки трудни”!

4. И накрая, трябва да обикнете интелектуалността в себе си. Без любов не можеш да станеш никакъв. Ако не обикнеш сложността, дълбочината в себе си, да съкрушаваш авторитети, разобличавайки ги чрез несъответствие с реалността, няма да станеш истински интелектуалец. Така че към чудовищни грехове като непочтителност и наглост се прибавя и надменност. Уви, такава е цената на пробива към върховете. Ще настъпи още време за комплекси за непълноценност (деветата възраст). Сега трябва да набирате наглост, да се напомпвате с надменност като сапунен мехур, безкрайно да се занимавате със самолюбуване.

5. Що се отнася до ерудицията, която в последно време кой знае защо е прието да се отъждествява с интелекта, тя разбира се, няма да попречи, но не може да бъде самоцел, ценни са съвсем други прийоми за опознаване на света. Къде-къде по-важно е да правите паралели, да търсите аналогии, да умеете да виждате сходството между на пръв поглед разнородни категории. В края на краищата, да получите някакво предчувствие, да развиете интуиция, да изострите усета си. Всичко това е многократно по-ценно от тъпата ерудиция, която е само разхвърляна купчина знания. С една дума, време е да създадете поне някакъв ред в тази купчина.

6. За истинските интелектуалци не е ценно и бързомислието, което може и да е нужно на пълководеца на бойното поле, но почти не става за интелектуална работа. Интелектуалецът е по-скоро мудно мислещ, готов безкрайно да се лигави с всяка ситуация, всяка своя мисъл от различни страни, обмисляйки я много пъти, докато накрая блесне нещо наистина ценно.

7. Интелектуалецът особено цени свободата на търсенията. Нескован от догматизма на изучените науки, не попаднал засега в плен на собствените си разработки и догми, интелектуалецът става потенциален гений, именно благодарение на абсолютната свобода и неангажираност на своето мислене. Той може всичко. В следващата възраст лутанията ще станат най-страшен грях, а засега разхвърляността и жизнената непоследователност са голямо благо. При това е желателно да пренесете духа на свободомислие и празното люшкане през всички сфери на живота. Променяйте професиите, променяйте пристрастията, всичко, каквото поискате. Само другарите си не сменяйте, като си изберете за приятели такива като вас – безгрижни пътешественици в света на интелектуалните развлечения.

8. В толкова прекрасен и жизнерадостен период от живота си е глупаво да ставате безвъзвратно женен, безвъзвратно предан на някаква идея. Но в тази възраст е много опасно да реализирате заветните си мечти. Нека всичко има временен характер, а мечтата, има се предвид главната мечта, да остава далечна и несбъдната. За да не загубите темпото на движение през живота, в седмата възраст (както и в петата), няма смисъл да се стремите към твърде успешна реализация, за да се съхраните за по-добри времена. Има такова понятие: „свободен агент” – това е идеалът за седмата възраст. Самите вие не сте лидер, но е вече късно да се кланяте на други лидери.

9. И все пак остава въпросът: колко дълго да държите интелекта си в свободно висящо състояние? При аналогичната ситуация с детето чакахме кога ще се покажат първите млечни зъби, за да дадем детето на училище. Какво да чакаме сега? Какво трябва да се покаже, та човекът да престане да се прави на велик интелектуалец и накрая да се хване за работа. На един влияе женитбата, на друг действа раждането на наследник, трети изтрезнява от разклащащото се от непрекъснатите гуляи здраве. И все пак главен е моментът на натрупване на енергия над критичното ниво. Проблемът е в това, че през цялата седма възраст става непрекъснато натрупване на енергия, енергия на движението. Щом енергията стане повече, отколкото човек може да побере, започва осмата възраст.

10. Намирайки се между две фатални, а значи и божествени възрасти (шестата и осмата), седмата възраст се оказва възраст на главния резерв на висшите сили. Представете си, че на някакъв световен конкурс на съдбата болшинството хора вече е получило своите предназначения в шестата възраст. Но остава една група дали от неудачници или напротив от щастливци, които трябва да прекарат в чакалнята още една цяла възраст, извайвайки своя интелект, за да получат съдбата си с десет години закъснение, за да се хвърлят да догонят отдавна избягалите напред връстници. Така че тласъкът на осмата възраст чака истинските галеници на съдбата и трябва да се приготвите за него.

11. Сега за жените. По времето, когато мъжете точат интелекта си до положението на опасен бръснач и като че ей сега ще се порежат с него или ще заколят някого, жените не са заети с нищо подобно. От времето на шестата възраст пътечките на двата пола са се разминали някъде много далеч. Толкова далеч, че в следващата възраст ще се наложи насила да се събират пак. Но сега жените са в седмата възраст, те не блестят с интелект, а напротив, постигат някаква удивителна нирвана, изключват се от системата на световния прогрес. Те като че стават извънземни същества, забравят, че в живота трябва да се бърза за някъде и да се стремят към нещо. Това удивително състояние много отива на жените и необикновено ги украсява. С една дума, неочаквано, без всякаква логика и подготвителна работа, жените изведнъж стават невероятно женствени и прекрасни. Те никога не са били и никога няма вече да станат по-красиви, отколкото в тази възраст.

12. Във всички други възрасти жените много се стараят да създават правилно впечатление на мъжете и много рядко това им се удава. И само в седмата възраст без всякакви видими старания постигат целта си. При това мъжете са очаровани точно от това, че жената не иска нищо от тях. На някого дори ще се стори, че това е станало за сметка на отключването на онази изначална женска политическа хитрост за заробване на мъжете. В действителност хитростта съществува и се състои в откритостта, в това, че жената наистина иска да угоди на мъжа единствен път в живота си, иска да опознае това странно същество, да узнае дълбоката същност на мъжа, да сканира най-съкровените му желания. С една дума, достига най-високо майсторство в женската магия. Представяте ли си колко обидно е да погубите толкова чудесна възраст за раждане и възпитаване на деца.

13. Така се ражда удивителната сплав от непрекъснато и безцелно поумняващия мъж и застиналата в удивително дълбоката си красота жена. Има ли смисъл да казваме, че именно тази възраст е идеална за любов. Тя просто е създадена, та любовта от подръчно средство в правенето на кариера или уреждане на живота, да се превърне в самоцел. Любовта има право поне веднъж в живота да стане самоценна и да излезе на абсолютно първо място в живота на човека. На този блажен остров между почти вечното учение (преди) и почти вечната работа (после) настъпва моментът на искрената и всепоглъщаща любов.

14. В този смисъл мъжът и жената достигат определено равенство, позволяващо им да създадат семейство, в което мъжът и жената сякаш не се отличават по нищо. Но това е илюзия, която ще бъде разкрита щом настъпи осмата възраст. Веднага ще се изясни, че мъжът е свръхмощен интелектуалец, почти гений, а жената – абсолютно изостанало същество, годно само за водене на домакинство и възпитаване на деца. Така на влизане в осмата възраст неравенството на половете ще достигне своя абсолютен максимум. И това е факт, с който трябва да се примирим. Жената веднага ще хукне напред и в края на осмата възраст ще догони мъжа, но засега тя не знае нищо за това, още спи своя блажен сън на любовта.

15. Що се отнася до енергетичното състояние, то е доста безопасно. Никакви депресии не заплашват човека. Ако по някаква причина ви липсва енергия, необходимо е да захвърлите всичко и да се отправите на пътешествие. Възрастта е идеална за пътешествия, волен вятър, младост, любов, природа, а освен това и отсъствие на претенции за комфорт. Какво още трябва на човека за личното му щастие?

16. Знакът на съдбата също не изисква нищо свръхестествено от човека. Пионерството предполага откриване на нови теми, нови пространства, нежелание да се задържате дълго на една работа. Също и желание за промяна на местата. Извънредно важно е да помните, че пионерството идва за последен път в живота ви. Никога повече човекът няма да бъде пионер, никога повече няма да почувства такава жажда за откриване. Целият му останал живот е съдба, завършване на делата (по два пъти) и един период на полустарческа самодейност.

17. Откровената антисоциалност на възрастта, егоистичните й стремежи, предизвикателството към обществото, идващо от изживяващата времето си младежка контракултура, са удивителен факт на възрастовата еволюция на човека. Много скоро ще го нападне социалното безразличие и човекът ще встъпи във възрастта на фанатично служене на обществото, когато младежката ирония, подигравка и безхаберие ще изчезнат и бившият рокер (хипи) изведнъж ще се превърне в нормален възрастен човек – баща, мъж, патриот и гражданин.

18. Така последният планиран застой в живота на човека наближава към края си и пред него е вече неспирното движение само нагоре. Във всеки случай преломът на 31 години със сигурност може да се смята за най-главен, защото въвежда човека в централната възраст на целия му живот, така нареченият фокус на живота, когато ще бъдат разкъсани всички маски и човекът ще види истинското си лице. Всичко, което е било преди, е подготовка, всичко, което ще бъде после, е разшифровка на онова, което всъщност човекът ще види в огледалото от 31 до 40 години. Така че ни чака момент на истината, дълъг 9 години.