ПРЕПОРЪКИ ЗА ЮНОШИТЕ

1. Няма смисъл да правите хубава физиономия при лоша игра. Необходимо е да признаете (поне пред себе си), че току-що се е извършил актът на рождението, на бял свят се е появил новороденият разум, гол и безпомощен. Студено му е, неуютно, той е безпомощен и жалък. Какво ни остава? Да се сврем в ъгъла и тихичко да плачем ли? Да чакаме, докато разумът укрепне, натрупа върху себе си одеждите на знанието и престане да е толкова неугледен и смешен.

2. Може би, обратно, смело трябва да се явим на света в целия си блясък, като не се притесняваме и смущаваме от нищо? Нали новороденото, което се появи на бял свят преди 12 години, не се притесняваше от безпомощността си. Уви, уви, то притежаваше отвореност и се нуждаеше от всеобщ поглед. Това новородено (разумът) се нуждае от съвсем друга среда, от съвсем друго признание. Голият разум на ученика от горните класове трябва да се облича с дрехи в средата на такива сакати като самия него, т.е. сред връстниците си.

3. Така че, ръководител, идеал, насочваща сила, може дори да се каже, божество за ученика от горните класове е не космонавт, президент или академик, а тълпата от такива изроди, като самия него. И това не е най-лошият вариант. Най-лошият вариант е, когато юношите ръководи напълно възрастен човек, но по умственото си развитие заседнал във възрастта на юноша, или хитри възрастни, приспособяващи се към юношеската психология. Нормален, вменяем възрастен не може да стане идеал за юношите.

4. В резултат една от главните възрастови идеи става не съзидателната, а разрушителната, защото е построена върху протеста. Юношата е принуден, дори може да се каже, задължен да се заеме с разрушаване на авторитета на възрастните хора, на първо място на своите родители. Необходимо е да направи това с една-единствена цел – да създаде нормална обстановка за формиране на новородения си разум. Юношите са длъжни да оформят незрелите си идеи в своя собствена среда. От висотата на мъдростта си възрастните просто ще убият неукрепналия интелект. Затова трябва да се предпазват от възрастните на всяка цена, включително и с помощта на специфична юношеска грубост.

5. Но още по-точно трябва да се създаде специфичен юношески свят със собствена йерархия на ценностите, със своя субординация, свой устав, свои представи кое е добро и кое е лошо. Създаването на юношески свят, при цялата му уродливост, се оказва много изгодно комерсиално предприятие. Стигнало се е дотам, че комерческият флагман на човечеството, САЩ, е преориентирал напълно към юношите практически цялата си култура (Холивуд).

6. Безусловно главната ценност в юношеския свят е силата. Култът към силата е във всичко. За едни физическата сила, за други – силата на парите, за трети – интелектуалната сила. Но във всеки случай прав е онзи, на чиято страна е силата. С нищо не са по-добри онези, които проповядват сила на духа, те казват, че силата е в истината. Пак силата. Такава е петата възраст – тя търси силата. И това почти винаги е грубата сила.

7. Друга цел, родена от резките изменения във физиологията, от могъщите хормонални процеси, които визуално се проявяват във вторичните полови белези, е постигането на успех с противоположния пол. До неотдавна (началното училище) ставаше дума за невинна романтична симпатия без всяка задна мисъл, която почти не отнемаше нито време, нито сили. Сега натрупващият се разум в съчетание с абсолютно възрастната физиология сътворяват гигантска пирамида от размишления, идеи, илюзии, мечти, думи, разговори, а понякога и дела. Най-главното е делата да са колкото може по-малко. Нека всичко се ограничи именно с илюзии и мечти.

8. Именно на борбата (изясняването кой е по-силен) и придобиването на сексуална привлекателност са посветени всички юношески филми (книги, игри). Така се натрупва енергетиката на социална успешност на човека. Както и първата възраст, петата възраст е призвана да свие докрай пружината, която ще се развива 40 години, докато не настъпи следващата възрастова революция. Свиването на пружината предполага максимален процент мечти и минимален процент реализация. Ето за какво са нужни филмите, книгите, виртуалните игри. Всичко това разгаря фантазията, разпалва мечтите. А реалното творчество, реалните спортни успехи, и не дай Боже, реалната взаимна любов, може да се окажат много вредни. Само мечти!

9. Колкото по-силно се разминат мечтите с тяхната реализация, толкова по-голям ще бъде потенциалът на човека. Затова главният успех на възрастта е отсъствието на реални успехи на фона на все по-нарастващи амбиции. Това е много парадоксална формула и не всеки ще се съгласи да живее пет години в такава обстановка. Но трябва! Представете си, че сте самолет, излязъл на пистата и ще имате успех, ако не се придвижите нито метър, но при това страшно свирите и се тресете, едва удържайки се със спирачките, за да не полетите напред по пистата, стремително набирайки скорост (самото загряване е вече следващата възраст).

10. С какво да запълните петте години, щом не бива да правите нищо? Учене, господа, учене! Но малко странно учене. Би било по-точно да наречем този процес не придобиване на знания или навици, а парад на амбициите, продължителен петгодишен тест за талантливост. В резултат от получените знания абитуриентът трябва нищо от нищо да не разбира, но да е абсолютно сигурен, че той е центърът на земята. Повече от всичко съответства на това разделение математиката, след това физиката, химията или биологията. Именно защото в тях има практически елемент. А на нас ни трябва чист теоретик, амбициозен, нагъл младеж, умеещ да разсъждава на всяка тема, но почти нищо не правещ с ръцете си. В такъв смисъл различните технически училища са просто възрастово престъпление.

11. Ако се отвлечете от интелектуалните борби и вътрешното ровене в себе си, възрастта е добра за известно загрубяване на живота. Може полека да отвиквате от комфортното битие, да се отричате от мекото легло, излишно нежната храна. И, разбира се, да започнете да слушате груба музика (рок) и да носите груби дрехи. С една дума, да започнете навлизането си в младежката култура, която винаги се отличава с грубост, в частност грубост на лексикона.

12. Понякога загрубяването плавно се прелива в милитаризация на начина на живот. Необходимо е да кажем, че тази възраст лесно предразполага към всякакъв род фашизъм: стадността, грубостта, култът към силата, търсене на врага. В този смисъл трябва да сте нащрек, за да отклоните опасността точно и своевременно. За всички, които не са поели пътя на интелектуалното израстване, е необходимо да се създават военизирани организации под управлението на истински официални военни, докато на тяхно място не са дошли самозвани фюрери. Нещо от типа на република Шкид, колониите на Макаренко или Суворовските училища са крайно необходими за всички потенциални безпризорници.

13. Парадоксално е, но именно в тази възраст, когато женският пол започва стремително да се различава от мъжкия, различието между мъжкия и женския знак е минимално. Момичетата също мечтаят, също планират бъдещия си живот. В техните мечти има по-малко професионални и интелектуални ориентири, повече се идеализира представата за любовта, рисуват се розови картини на семеен живот… Момичето-юноша е готово да обикне истински. Но… предмет на любовта му ще бъде по-скоро някой недостижим идеал, киноактьор, естраден певец. Смисълът на тази любов, както и на всичко в юношеската възраст, е в тренировката на главното качество, в набирането на енергия. Чрез юношеската любов момичето преувеличава мечтата си за голяма любов, за семейно щастие.

14. Енергетиката на възрастта е необикновено светла и жизнерадостна и това е много добра компенсация за примитивизма на интелекта и грубостта на маниерите. Оттук невъзможността за продължителни депресии поради нещастна любов или провалени амбиции. Душевните рани зарастват много бързо. Ако все пак се промъкне депресивно състояние, то трябва да се лекува с ударни дози общуване с природата. Юношата, както и ученикът от началните класове, е истинско дете на природата, от нея той черпи сили.

15. Семейството трябва да остане територия за живеене през възрастта. До 17 години. Теорията смята за погрешен западния модел, който непременно ще се опитат да приложат и у нас, според който юношата трябва да живее в колеж, като само рядко се среща с родителите си. Всичко показва, че е рано да се напуска семейството – двутериториалността, нежелателно ранното придобиване на навици за самостоятелен живот, инфантилизмът, необходим за набиране на енергия, ортодоксалността на знака.

16. Много важно е в тази възраст да се сближите със знака на съдбата, умението да търсите успеха. Именно това качество ще позволи на младия абитуриент ловко да положи изпит във всяко заведение. Но изпитът е частен случай. Главното е изборът на професия. Само си помислете, съвсем неопитният още човек, почти дете трябва да си избере професия може би за цял живот. От една страна, тук е необходимо въображение, а от друга страна, умение да бъдеш ловък прагматик, способен да обуздае фантазията си и да избере най-рационалния път към върховете на живота. Така се открива още едно, този път много плодотворно противоречие на възрастта, съчетаването в един знак на неудържими фантазии и суров прагматизъм.

17. При цялата си фундаменталност, юношеската възраст носи в себе си много силен прощален заряд. Отива си възможността да бъдеш инфантилен, да се преструваш на безпомощно дете. От сега нататък ще бъде все по-трудно да искаш пари от родителите, да кръшкаш от работа, да се измъкваш от лична отговорност. А докато възрастта още не е свършила, можеш да се почувстваш вътрешно възрастен и още съвсем дете отвън.

18. Ако новороденото (първата възраст) се съгласява да живее и започва да се бори за живота, да се бори за своето тяло, юношата, завършвайки училище трябва да се съгласи да живее със своя ум, да започне борба за самостоятелен интелект. За това е много важно в самия край на възрастта (но не по-рано) да напусне дома на родителите си и да се отправи в светлия свят на младостта, светът на всеобщо братство и любов.