Григорий Кваша

“Зазеркалье” № 122

Парадокси на брака

Теорията за брака е невероятно проста. Ако не бяха 24-те векторни двойки, работещи като изключение, брачната теория просто би могла да се смята за примитивна. Но простотата на теорията не е следствие от простотата на нейния откривател, тя е следствие от простотата на самия свят. Светът е значително по-прост от нашите твърде заплетени и наукообразни представи за него. По правило излишно сложните теории са много далеч от истината.

Но простотата има обратна страна, простотата винаги е пълна с парадокси, като че това е заплата за елементарността, недостатъчната сложност поражда парадоксалност. Уви, повечето погрешни теории са невероятно сложни, но страшно банални, всичко в тях е линейно и последователно. Така е устроен човешкият мозък, по-лесно ни е да построим грамадна, но рехава структура, отколкото да намерим многоизмерна и многостранна, но много проста в своята симетрия истина.

Да започнем с елементарните парадокси, лежащи на повърхността.

Романтичният брак. Той целият е от рози, въздушни тъкани, стихове и песни, оплаквания. Главният парадокс на този брак е, че той е немислим без шумоленето на банкноти. Романтика, искреност, наивност, чистота, всичко това е облъхнато от свети чувства, понякога платонически, винаги празнични, ще си помислим, че тук няма място за такава мръсотия като парите. Но известната идея, че с любимия и колибата е рай, се оказа злонамерена лъжа. Именно светите чувства се нуждаят от постоянна финансова поддръжка. Романтичният брак е празник, а празниците струват скъпо – цветя, шампанско, белоснежна яхта, шикозен автомобил, ето кое укрепва чистите и светли чувства, но всичко това струва много пари.

Равният брак също е пълен с парадокси. Като описваме жестокия свят на политиците и търговците, приписваме на нашите владетели поведение на акули, откривайки у тях качества на голяма суровост и дори жестокост. Всички ние помним знаменитата фраза”Боливар няма да издържи двама”. Но брачната теория, която описва бизнеса и политиката посредством равния брак, доказва, че в този съюз мъжът много бързо загубва мъжките си качества, става много женствен, затова добрият политик (както и добрият търговец) е далече от идеала за мъж. Той е слаб, малодушен, нерешителен и ако е жесток, то е по-скоро от страх, отколкото от излишък на мъжество.

Още един парадокс, свързан с опровергаването на известното заблуждение, че грубите, простонародни селяндури са най-сексуални, а крехката интелигенция не става за сериозен секс. Всичко е точно обратното – сексуалността е пряко свързана именно с интелекта, а съвсем не с едрия ръст.

Патриархален брак. Това е там, където има суров брадат мъж и потисната, загубена, безправна жена, чугунени вериги от догми, правила, страшно робство от домакински задължения. Така гласи баналната представа. Всъщност само в патриархалния брак човекът е истински свободен, включително и жената. Издоил си кравата и прави каквото искаш. Само в патриархалния брак съпругът не се мярка в съзнанието като вечен призрак, не стои с точилка в подсъзнанието, не се натрапва в сънищата, оставя мислите чисти.

Духовен брак. Разбира се, баналните представи за този съюз са също така погрешни. Той съвсем не е толкова рафиниран и интелигентен, колкото ни се струва. В определен смисъл духовният брак е съюз на двама безграничници, които нямат нито морал, нито правила, нито съвест, нито спирачки. В духовния брак всичко е позволено, няма такава пакост, която не би изтърпял този съюз, защото същността му е напълно гумена – всичко се прощава, винаги можеш да тръгнеш по нов кръг. Душата ще изтърпи всичко, пък и самата структура на душата е далече от нашите чистички представи за нея.

Немалко парадокси поражда пресичането на двете най-нови създания на структурния хороскоп – теорията за брачните предназначения и теорията за съвместимостта на хороскопите. Двете теории, всяка по своему, съвместяват годишния (източен) и месечния (зодиакален) знаци. В резултат се раждат съответствия, които никога не биха хрумнали на онези, които създават науката, като изхождат от онова, което е прието да се нарича „здрав разум”. Да речем, знакът на Краля. Той може да бъде всякакъв, може да се разбира с всеки човек, добър, снизходителен, търпелив, весел. Ще кажете, находка за брак. А точно Кралят, както и Кралицата, на практика не са подходящи за брак и рано или късно се утвърждава идеята, че бракът съвсем не му (й) е нужен.

Парадоксално ли е? Безусловно. И мнозина се хващат за този парадокс. Но при внимателно изучаване на въпроса няма никаква грешка. Бракът е призван да компенсира у човека липсата на някакви качества. Но Кралят (или Кралицата) няма какво да компенсира, той (тя) си има всичко. Тогава за какво им е брак на такива хора?Бракът е много по-нужен на догматичните, едностранни хора, чисто външно непригодни за брак заради тяхната безкомпромисност.

Знакът на рационалиста. Това не са просто умни хора, това са истински мислители, умеещи да разсъждават здраво и мощно. Изглежда, че мястото им е именно в равния брак, който изисква умни разговори, напрежение на интелекта, скърцане на мозъка и бъбрив език. В реалността рационалистите всички до един са предназначени за най-скучния и най-мълчалив патриархален брак. Неразбираемо, парадоксално, сигурно тук се е промъкнала грешка… Съвсем не. Работата е в това, че рационалистът трябва да бъде разговорчив само в обществото, на работата, а вкъщи трябва да си почине, да набере сили, да се приведе в бойна готовност. Парадоксално ли е? Безусловно. Но кой и кога ни е доказал, че човекът е еднакъв вкъщи и в службата? Никой и никога.

Още едно съвпадение на хороскоп и предназначение при така наречените Рицари, в женски вариант робиня на любовта. И едните, и другите са създадени за романтичен брак и буквално са побъркани на тема любов. Изглежда, тук със сигурност ще минем без парадокси. Но парадоксът е съвсем очевиден и много дълбок. Професори на любовта, дай им да обичат и обичат, да носят сред масите, тъй да се каже, своето велико знание. А какво изисква романтичният брак? Той изисква въздържание, аскетизъм, така да се каже, дълги раздели с противоположния пол. Непрекъснати рицарски подвизи от страна на мъжа и също толкова безкрайни подвизи на женската преданост и очакване. При внимателно изучаване отново ще се убедим, че схемата дори и да не е банална, но е разумна. Щом си се родил професор на любовта, стреми се към съвършенство, т.е. идеал, а където има идеал, винаги има място за подвиг, и… за романтичен брак.

Всенародните любимци – емоционалните красавци. За тях сигурно е приготвено най-вкусничкото? В действителност им е дадена най-широка свобода, три брака – равен, духовен, романтичен. Единствената забрана е патриархалният съюз.

Шутовете, нелепи и светли, смешни и гневни, всички те са приготвени за два брака, какви? Навярно най-простите – патриархалния и романтичния, нали са лековати човечета. Но не е така. На тези лековати знаци е предначертано да намерят хармония в най-сложните бракове – равен и духовен.

При ексцентричните Водачи, които се опитват във всичко да копират Шутовете, ситуацията е абсолютно същата.

Накрая най-парадоксалната ситуация е с Векторите. Злодеи, авантюристи, съдбовни красавци (и красавици). Според баналната логика най-малко подходящи за брак. В действителност са извънредно добри в брака, лесно се приспособяват към всякакви условия, към всякакъв стереотип, всъщност това са брачни универсалисти, правят нормален брак дори от векторната лудост.

Сега за по-фундаменталните парадокси. Един от главните парадокси си остава координатата на брачната структура. Всъщност 12-те знака на хороскопа се делят на групи по пет различни начина. При това деление са се получили названията на структурите. Само една от тях има отношение към брака, към брачната теория. Коя? Разбира се, психологическата, биха казали психолозите, нали поведението в брака е следствие от психологическите стереотипи. Разбира се, социалната структура, нали семейството е клетка на обществото, а проблемът на брака е обществен въпрос, биха казали социолозите, политолозите и другите обществоведи. Не, цялата работа е в темперамента, затова енергетичната структура е главната за брака! Тук в спора се включват сексолозите, психоаналитиците и другите специалисти от отряда на деликатните интелигенти. Накрая, винаги ще се намерят множество привърженици на идеята, че браковете се сключват в небесата, значи главна е структурата на съдбата. Най-малко гласове би събрала т.нар. идеологическа структура, защото връзката между идеологията и брака е най-малко очевидна. Но точно тази структура се оказа единствената, където мъжките и женските знаци се различават и именно върху това различие е построила самата възможност на женските знаци да си взаимодействат с мъжките знаци. Този парадокс е от разряда на първичните.

И, разбира се, парадоксът, без разбирането на който брачната теория си остава само празни думи. Става дума за парадокса на изчезването на реагиращите знаци. Изобщо този парадокс има тотален характер. Но за пръв път и най-пълно парадоксът е изучен върху брачната теория. Смисълът му е много прост, но непоносимо парадоксален. Двата знака (на мъжа и жената) започват да си взаимодействат в брака, като пораждат някаква резултатна субстанция, която в теорията наричаме брак. Тези субстанции са четири вида: розова субстанция на романтичния брак, сива патриархална субстанция, златна субстанция на равния брак и сребърна на духовния. Щом се роди субстанцията, годишните знаци на съпрузите сякаш изчезват от само себе си. Няма вече Тигри и Коне, няма Глигани и Плъхове, изчезват Маймуните и Змиите, вече няма нужда да се държи сметка за знака при описанието на брака. Хората остават насаме с родените от тях брачни чудовища. Затова, за да разберем брака, трябва да забравим своя знак и да помним само типа на брака. И това е извънредно парадоксално и изисква много висока абстрактност на мисленето или… безрезервно доверие на автора.

Разтварянето на знаците има едно съвсем фантастично следствие. При взаимодействието на мъжете и жените изчезват всички външни оценки, дори и най-верните. Всеки, дори и най-антипатичният и противен човек, може да стане обаятелен и привлекателен в брачния съюз. Околните само ще свиват рамене, защото те виждат неговия знак, а за нея знака му вече го няма. Точно така най-очарователната и привлекателна жена за някого може да се окаже безинтересна, постна, скучна. Хиляди хора ще завиждат на притежателя на такава жена, а самият притежател ще се прозява и ще умира от скука.