Григорий Кваша

“Зазеркалье” № 176, октомври 2007г.

Любовта е хазартна игра

Ако не преувеличаваме и не превръщаме любовта във фундамент на поредната грандиозна философска система, призвана да спасява света, съвсем е възможно любовта да е само игра. Понякога жестока, много рискована, но въпреки това хазартна… Разбира се, всеки знак би измислил свои правила, за да открие победителя в тази игра. Унилият счетоводител би предложил просто да се пресметнат любовните победи, непоправимият романтик, напротив, би предложил да се отчита продължителността на любовния пожар… А ако успеем да се уговорим за най-гръмките и ярки победи, безусловно лидер в нашето състезание ще станат жените, родени в годината на Плъха. Да си припомним някои от тях.

Прославената през вековете египетска царица Клеопатра (69 – 30 г. пр. Х.). Тя не би станала никаква царица, ако не беше нейната феноменална любовна победа над властелина на света Цезар. Проблемът е, че дъщерята на Птолемей XII била отстранена от властта на Египет и заточена в Сирия. Цезар трябвало да я съди, но вместо това влюбеният пълководец й върнал египетския престол.

Като преживяла гибелта на Цезар, Клеопатра отново се оказала в политическа безизходица, защото заложила на Касий, а победил Антоний. И отново политическият провал се превърнал в любовна победа. Антоний съвсем си загубил ума и бил готов да хвърли в нозете на възлюбената си целия свят.

Не е трудно да се разбере Антоний. Клеопатра била в превъзходна форма. „Ладия с позлатена кърма, пурпурни платна и посребрени весла, които се движели под напева на флейтата, свиренето на пищялки и дрънкането на тимпани. Царицата под везан със злато сенник в одеждите на Афродита, от двете страни на ложата й момчета с костюми на ероси, с ветрила, най-красивите робини, преоблечени като нереииди и харити били на веслата на кърмата.” Това трябвало да направи впечатление на недодялания войник Антоний.

Впрочем, тази картинка е само малка част от имиджа на Клеопатра. Озвучаването – ето кое било главното! Самите звуци на гласа й галели и радвали слуха, а езикът й бил като многострунен инструмент, лесно настройващ се на всякакъв лад, на всяко наречие… При това тя се обяснявала така ясно, дръзко и красиво, че можела да омае всекиго с речта си.

Всичко, което пожелаела Клеопатра, се изпълнявало безпрекословно. „Тя съпровождала Антоний в похода му в Армения и не се стеснявала да ограбва храмове и гробници и нямало свещено място, което не би лишила от украшенията му, нямало олтар, от който не би свалила всичко, само за да насити своето незаконно користолюбие. Нищо не удовлетворявало тази алчна за разкош и користолюбива жена”.

След разгрома на загубилия ума си Антоний, Клеопатра вече се готвела за третото полувреме на най-великото си любовно сражение, наречено „Клеопатра против Рим”, а именно за срещата с Август. Но той се застраховал и успял да избегне очната ставка. Изглежда разбрал, че няма големи шансове да устои.

И това съвсем не е пълният списък, имало още стотици мъже, включително онези, които били готови да дадат живота си за една нощ с Клеопатра. (Дори ако това е легенда, тя е много показателна.) Реално е известно само за един човек, реално устоял пред чаровете на Клеопатра. Това бил юдейският цар Ирод. Той е роден в годината на Маймуната, а този знак, както е известно, има имунитет срещу чара на Плъха.

Малко да се отклоним от типично женските клопки („ероси с ветрила, робини, преоблечени като нереиди и харити при кърмовите весла”) и да се опитаме да се съсредоточим на това, че Клеопатра е постигала максимален ефект не когато морно мълчала, а когато започвала да говори. Именно съвършената реч на египетската царица така поразила Цезар, а след това Антоний.

Тук трябва да напомним, че именно Плъховете безусловно са най-добрите писателки от женската половина на човечеството. Маргарет Мичел, Шарлот Бронте, Ана Зегерс, Мариета Шагинян (всички те са Плъхове). Списъкът може да продължава и продължава. Но несравнимата Маргарита Наварска (1492-1549), написала „Хептамерон”, трябва да е първа в този списък. Впрочем, това е енциклопедия на любовта, в тази книга има всичко, което трябва да се знае за прелъстяването.

Що се отнася до самата Маргарита, благополучно избегнала брака с Хенрих Осми Английски, тя станала жена на Карл Алансонски, а след това на Анри Д’Албре, след чиято смърт самостоятелно управлявала неговото кралство. Управлявала така, че превърнала провинциалния Нерак в център на културния живот в цяла Европа и се оказала в обкръжението на най-напредничавите хора в литературата, науката и изкуството. Светила на европейското възраждане като Маро, Декартие, Ронсар, Еразъм Ротердамски, Франсоа Рабле се ползвали от нейното покровителство и гостоприемство.

Като осмисляме историята за Клеопатра в руски вариант, не можем да не си спомним за нашата императрица Екатерина I, първоначално Марта Скавронска (1684-1727). В известен смисъл нейното политическо издигане било многократно по-успешно, отколкото на Клеопатра, защото тя заложила не на някакъв си там временен Антоний, а на доста постоянния император на великата държава.

Всичко започнало след превземането на Мариенбург от руснаците през 1702 година. Отначало пламнал от любов към Марта генерал Боур, после Шереметиев и накрая я завладял фаворитът на Петър I Александър Меншиков. Срещата с императора станала едва през 1703 година. Нейното въздействие върху императора поразило мнозина. Императорът не бил затворник, броят на жените в обкръжението му бил много голям, имало между кого да избира. Въпреки това той я обикнал много силно. Забравил първородния си син и изоставил възпитанието му, заличил от паметта си образа на първата си съпруга и любима някога Ана Монс. Петър пазел новата си фаворитка като зеницата на окото си. Суров деспот, човек с железен характер, който гледал спокойно изтезанията на родния си син, в отношенията си към Катерина Петър бил неузнаваем: изпращал й писмо след писмо, едно от друго по-нежни, и всяко пълно с любов и любезна грижовност. Той тъгувал без нея: „Много ми е мъчно за вас, за Бога идвайте по-скоро. А ако по някаква причина не можете да дойдете скоро, пишете, понеже тъгата ми е голяма, че не ви чувам, не ви виждам…” И това практически във всяко писмо.

С какво „Катеринушка” е поддържала у Петър такава страст, какво е внасяла в семейния бит на дейния държавник? С нея идвало веселието, тя винаги можела да зарадва своя съпруг. Но страстността на Катерина повече от всичко подкупвала императора. Отначало я обичал като обикновена фаворитка, която му харесва, без която му е скучно, но която няма да му е трудно да изостави, но с течение на времето я обикнал като жена, която деликатно опознала неговия характер, ловко се приспособявала към навиците му. Не само лишена от всякакво образование, но дори и неграмотна, до такава степен умеела да проявява пред мъжа си мъка в мъката му и радост в радостта му и въобще интерес към нуждите и грижите му, че Петър постоянно намирал, че жена му е умна и не без удоволствие споделял с нея разни политически новини, размишления за настоящи и бъдещи събития.

И все пак на абсолютно първо място е знаменитата Жорж Санд (1804-1876). Броят на любовните й победи не може да се пресметне. От юношеските си години тя била умна, любознателна, мечтателна и доста своеобразна. Трябва ли да ни учудва, че Казимир Дюдеван, нейният законен мъж, й изглеждал типичен буржоа-скъперник. Очаквало я много по-изискано общество. Младият литератор Жул Сандо станал неин съавтор, но бил дребничък за нейните мащаби, от него й останала само фамилията. Съвсем друго нещо е красавецът аристократ, един от най-добрите писатели на Франция Алфред де Мюсе, с когото завъртява такава въртележка, че за анализа на тази кратка история били нужни три романа и десетки изследователски книги.

Списъкът на онези, с които тя е общувала, е огромен: Проспер Мериме, Ференц Лист, Оноре дьо Балзак, Александър Дюма-баща, Гюстав Флобер. А какво да кажем за романа й с великия Фредерик Шопен? При това самата Жорж Санд никога не пропускала случая да демонстрира кой е победил и кой е изгубил в любовната схватка. Всичките акценти и оценки вмъквала в книгите си, които пишела по мотиви на любовните си приключения. И ако Мюсе като писател би могъл да й отговори със същата монета, какво остава за бедния Шопен?

А нямала никакви умопомрачителни външни данни, Жорж Санд била набита, невисока жена, с едри черти на лицето и тъмни очи. Тя постоянно пушела пури, а движенията й били резки и поривисти. Например, в началото съвсем не харесала на Шопен, той дори казал на приятеля си: „Що за отвратителна жена е тази Санд. Пък и жена ли е тя въобще? Нещо ме съмнява в този смисъл”. Уви, много скоро той станал поредната й жертва, а страшната им, изтощаваща връзка продължила 9 години.

Да си спомним също знаменитата куртизанка и танцьорка Мата Хари (1876-1917). Бързо й омръзнало да живее с мъжа си, почтен представител на старинен шотландски род. Много по-интересно й било да се представя за дъщеря на баронеса и японски принц, да изпълнява псевдонародни източни танци, а в действителност да показва стриптийз под формата на екзотика (в края върху танцьорката не оставало нищо, освен гердан и гривни).

Успехът й бил потресаващ, половината Европа лежала в краката й. Името й става Брендъм, в Холандия дори пускат нов вид цигари „Мата Хари”. И всичко би било добре, ако не беше се замесила в политическите игри, в които на Плъховете им върви много по-малко, отколкото в любовните игри. Отначало тя прави сделка с германското разузнаване, после с френското. След това бърз съд и разстрел.

За съжаление не е толкова лесно да си представим как едни исторически личности са очаровали други. Нужни са съвременни и напълно нагледни примери. Като един от вариантите можем да предложим актрисата Скарлет Йохансон (22.11.1984). Защо всички последни запитвания посочват именно нея като най-сексуалната жена на планетата? При това мненията на кинодейците, критиците и зрителите съвпадат.

На 22 години тя е една от най-търсените актриси в Холивуд. А снимките й с живия класик на световното кино Уди Алън „Мач пойнт” и „Сензация” са вече гаранция, че ще остане в историята на киното навеки.

И в какво е тайната? В съчетанието на ум и умопомрачителна външност?А може би драматичен и комедиен талант в един човек? Може би тя е дявол с ангелско лице?
Вкусовете на мъжете са различни, един обича умните, друг обича глупавичките, трети предпочита спокойните, четвърти – буйните. Йохансон се харесва на всички. Поразително е, но всеки намира у нея нещо много симпатично. Както някога в Клеопатра.