Григорий Кваша

“Зазеркалье” № 160, юни 2006 г.

Изгодна размяна

Търсене на смисъла на живота и страх от смъртта. Тези две теми вървят успоредно в живота на човека. Трябва само да намерим смисъла на живота и смъртта сякаш не е толкова страшна. И, обратното, ако смъртта престава да плаши човека, значи безсмислеността на битието не е толкова очевидна.

Разбира се, човекът се е страхувал от смъртта, страхува се и винаги ще се страхува. Но тук става дума по-скоро за емоциите или за някакъв мистичен ужас, който се ражда в младежкото неукрепнало мислене, несигурно в своето безсмъртие. Впрочем, вярата в безсмъртието също не е надеждно нещо и много напомня таблетка за успокоение, упойка, приказка, призована да ни отвлече от ужаса на небитието. Пък и трябва ли да мислим твърде много какво ще последва след живота. Навярно си струва да се грижим повече за земните си дела. А съвсем не е лошо да преместим проблематиката за раждането и смъртта от външните работи във вътрешните, да се научим да умираме и да се раждаме в процеса на живота. Който е умирал много пъти в живота си, няма да се страхува от заключителната смърт.

Наистина нима смъртта е толкова страшна за онзи, който отдавна е погребал всичко най-добро, което е имал в живота си. А щом е погребал всичко, което е имал, защо да живее по-нататък? Така постепенно стигаме до извода, че всеки път, когато извършваме поредната изгодна размяна и позволяваме на нещо да умре, а в замяна на друго – да се роди, удължаваме живота си.

Ние можем и сме длъжни да се научим да усещаме смъртта не като една-единствена точка в края на жизнения си път, а като някакъв много дълъг процес, преминаващ през много стадии и при това крайният стадий може да се окаже съвсем не най-печалният. Поредицата от смърти започва от самото раждане. Съответно и поредицата от раждания продължава до самата смърт. Така че задачата на човека е само да разменя изгодно своите смърти със своите раждания. Съгласете се, че това е по силите ни и ако успяваме да разменяме поредната си смърт за много изгодно раждане, смъртта вече не е повод за печал, а е причина за радост. Така проблемът за смъртта придобива елемент на размяна или дори търговия.

И така, възраст на Петела. Човекът току-що се е родил, а идва време за първата му смърт. В човека умира връзката му със света, откъдето е дошъл, замлъква музиката от космоса, където е обитавал в блаженство и незнание. Не си мислете, че това е дребна смърт. Какво всъщност знаем ние за онзи свят? Може би тази първа смърт е най-ужасната от всички смърти. Детето може да се откаже от нашия свят, защото не желае да се сбогува с онзи свят. Известно е, че бебетата, които съмнителните достойнства на нашия свят не са могли да прелъстят, просто заспиват и не се събуждат.

Какво получава в замяна на скъсването на връзките с онзи свят? Разбира се, този свят, неговите звуци, неговите вкусови усещания, осезанието, топлите ръце на майка му. Преди размяната то възприема по-скоро негативно всички тези прелести, защото го отвличат от музиката на небесните сфери.

Втора възраст (1-3 години) – Маймуна. В тази възраст в човека умира полуживотното, блаженото същество, нещо като домашна котка, която всички обичат, глезят, галят, хранят. Накратко, умира безгрижието. В замяна на тази доста страшна смърт (човекът никога вече няма да бъде толкова спокоен – сега неговата участ са страхове, емоции, преживявания) получава ново раждане – самосъзнанието. Отсега нататък човекът знае какво е това „АЗ” и това е безценен дар, на който ще извикаме „Ура!”.

Трета възраст (3-7 години) – Коза. В тази възраст, по-точно в самия й край, при нормалното дете окончателно и безвъзвратно умира великолепното безгрижие, емоционалната свобода и лекомисленото отношение към живота. В замяна се ражда тягостното чувство за лична отговорност и емоционален самоконтрол. Защо човечето толкова се радва на тази тъжна размяна? Защото сега ще се научи да прави само много неща, ще получи макар и малка воля и власт. Засега само над самия себе си.

Четвърта възраст (7-12 години) – Кон. Тази великолепна възраст води детето към най-страшната смърт. В края на детството в него умира усещането за единство с природата, загива щастието от простото естествено битие. Отсега нататък за щастието му ще са нужни някакви измислени и доста абстрактни постижения. В замяна в човека се ражда още много уродливата способност да измисля, способността да ражда идеи. Така на мястото на хармонията идва уродливостта и сме в правото си да подозираме лъжа в предложената ни размяна. Но и този път изгодността на размяната е очевидна: макар и да е уродливо (а кога новороденото не е уродливо?) човекът получава най-великолепното нещо – разума, умението да се съмнява, умението да анализира, включително и себе си. Уви, развитието на новородения (разум) при мнозина протича вяло и довежда до умствена дистрофия. Такива умствени дистрофици губят фатално и необратимо от размяната. Такива хора престават да бъдат зверчета (губят естеството си), но така и не се превръщат в хора (нямат разум), отсега нататък името им е зверове.

Пета възраст (12-17 години) – Бик. Ако искате да си спомните за смъртта в тази възраст, спомнете си сълзите на випускниците на абитуриентската вечер. Това е смърт на инфантилността, на способността да правите всичко на своя глава, а да живеете под прикритието на мама, татко и учителите. Смъртта на инфантилността е раждане на самостоятелността. Който не се радва на тази размяна, е добре дошъл в специализирано училище, някоя бандитска групировка или в армията. Тези, които се радват на размяната, каним в свободно младежко общество. Само не забравяйте да се възползвате от новото качество с пълна сила – разтворете света за себе си толкова широко, както отваряте широко прозореца сутрин след задушната нощ.

Шеста възраст (17-24 години) – Плъх. Аз лично преживях смъртта, програмирана във възрастта на Плъха като най-страшното събитие в живота си и дори изпаднах в дълбока депресия от това. Какво оплаквах толкова силно? Свободният, младежко-купонджийски живот не се прекрати със завършването на университета. Какво си отиде тогава? Отиде си усещането за братство, искреност и пълнота на чувствата, което не могат да заменят комфортът и удобството на по-прагматичните контакти във възрастта на Глигана. Какво получаваме в замяна? Раждане на истинската творческа индивидуалност. Все пак във възрастта на Плъха ние бяхме твърде сиви и еднакви.

Седма възраст (24-31 години) – Глиган. Сигурно броят на смъртите в тази възраст е доста голям, защото е голям и броят на ражданията, водещи към осмата възраст, най-главната в живота на човека. Лично за мен във възрастта на Глигана умряха ергенството и бездетността, интелектуалната всеядност и любовта към четене в захлас. Списъкът би могъл да се удължи. Сега, след като са минали много години, повече от всичко ми е мъчно за безвъзвратно умрялата способност да скоча на дивана с нова книга и блаженството да я прочета цялата открай докрай. При мен този дар няма да се върне никога вече. Каква страшна загуба! Освен това аз умрях като автор на роман със заглавието „Градът”. Романът беше написан почти 30% и все пак ми е тъжно, колко ми е тъжно за всяка смърт. Получих в замяна гигантски куп нови качества и свойства. Научих се да бъда мъж и баща, стопанин на дом и организатор на творчески колектив, и главното – получих своя структурен хороскоп, теория с невероятна красота.

Осма възраст (31-40 години) – Куче. Тази възраст беше моят огромен успех и невероятен късмет. През всичките девет години бях безумно и фантастично щастлив. Именно затова възприех невероятно болезнено смъртта на възрастта и смъртта на нейните качества, в потвърждение на лошата слава на „кризата в средата на живота”. Фактът на порастването на децата усили катастрофата в личния ми живот. Кой знае защо се смята, че родителят трябва да е щастлив, защото децата му са пораснали. Истинският родител, фанатичният родител-професионалист изпитва шок, че децата му са пораснали, че сега няма нужда да им разказва приказки и да провежда тънка педагогическа линия и най-доброто занапред е да не им пречи да действат самостоятелно и колкото може по-внимателно да се отстранява. Тоест ти вече като че не си им родител, не си им учител и щит, не си им добрата фея и повелителка, а само приятел и спонсор. Така идва гибелта на родителя, ти си още жив, но вече не си пръв в очите на детето си, не си втори или трети, дай Боже, да се задържиш в десетката.

Втората гибел е гибелта на безспирния мислител. До неотдавна мислех през цялото време, докато бодърствах, теоретичните въпроси непрекъснато се въртяха в главата ми. Размишленията за възрастите се сменяха с размишления за пръстена, после идваше съвместимостта на знаците, и така по окръжност безкрай. Понякога ми идваше дълга мисъл и се хващах за хартията, но по-често мислех наум, като се изхитрях да решавам в движение, във влака, самолета или автомобила най-сложни теоретични въпроси. Сега мозъкът ми е празен! Не, разбира се, понякога мисля. Но не за теорията, а как да напиша книга, как да подредя материалите в нея. Това е главната тема на размяната, ученият умря и на негово място се роди писателят.

Така ми се иска да вярвам, че ученият у мен не е умрял съвсем и от време навреме ще вдига глава, за да нанесе поредната поправка в теорията. Въпреки това не бих искал след учения и писателят да умре безвъзвратно. Толкова дълго го отглеждах в себе си. Но ако не умееш да жертваш едно нещо, нима ще получиш друго. Защото вече е на път жаждата да се родят в мен Учителят и Организаторът. Това е задача за възрастта на Дракона (55-70 години), до която не ми остава много време.

Какви раждания мога още да планувам за себе си? Може би от мен ще се получи и нелош пътешественик. Така бих искал да обиколя света с лекциите си. А може би ще успея в живота си да вляза в някаква могъща политическа организация, в някакъв много влиятелен световен съвет? Може би ще ми се удаде да организирам някакъв мощен бизнес и да стана много богат човек, да се възползвам с пълна сила от предимствата на големите пари? Най-важното е, чакайки поредното раждане, да не забравя да умъртвя нещо друго в себе си. Иначе раждането може и да не се случи. Не е ли в това тайната на дълголетието – не бъди алчен, изгаряй преживените животи?

И, разбира се, последната размяна, ако имате шанс да доживеете до нея, ще поиска от човека да жертва абсолютно всичко – мозъка на учен, таланта на писател, властта, парите. Всичко това ще трябва да се даде за уникалната способност да отидеш в пустинята, да се научиш да бъдеш независим от всичко, което съществува на този свят, храна, жени, слава, привързаност към близките. В загубата на всички връзки с този свят ще се роди най-великата независимост, някакъв абсолют, след достигането на който страхът от смъртта окончателно ще престане да съществува.

Така че не трябва да се страхуваме от едната смърт, такава няма, има поредица от умирания и в тази поредица има смисъл да се страхуваме само от онези смърти, след които не се е родило нищо ново.