1912; 1924; 1936; 1948( 1960; 1972; 1984; 1996; 2008

Идеологическа структура (тип мислене): Мистичен (емпиричен, полет над времето)
Социална структура (социален тип): Отворен (всенароден, екстровертен)
Психологическа структура (битов тип): Безжалостен (възмъжаване, грубост)
Темперамент: Драматичен (холерик)
Знак на съдбата: Фаталист (Търсете знаци на съдбата!)
Адекватна възраст: 17-24 години (студент)
Векторен господар: Маймуна (фантазия в любовта)
Векторен слуга: Кон (твърде се суети)
Романтичен брак: Куче, Тигър
Патриархален брак: Плъх, Дракон
Равен брак: Котка, Коза, Глиган
Духовен брак: Бик, Змия, Петел

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Може би вие или вашето дете сте родени в годината на Плъха, сверете със списъка:
Години на Плъха – 1912, 1924, 1936, 1948, 1960, 1972, 1984, 1996.

Що се отнася до различията по повод на това от коя дата на януари започва годината на Плъха, то, бъдете сигурни, той не отстъпва нито ден от своята година. Многократни проверки показаха, че годината на плъха започва на 1 януари, може би дори на 31 декември. За недоверчивите съобщавам, че по най-старателен начин бяха изследвани биографиите и творческото наследство на Джек Лондон (1.1.1876), Николай Рубцов (3.1.1936), Сергей Параджанов (9.1.1924) и редица други известни лица, родени през първите дни на януари през „Плъховите” години. Всички те, по всичките си качества, са изцяло в рамките на знака на Плъха и нямат никакво отношение към царството на Глигана.

И така, Плъхът. Като описваме този знак, трябва ли да мислим точно за Плъховете, пъргавите сивички зверчета. Може би на някои съвсем не им се иска да се сравняват с тях. И все пак в този животински аналог ясно се виждат много черти на този знак. Плъховете плуват на корабите, пътуват с влаковете, живеят в колиби и дворци, градове и села, в полето и гората – те са вездесъщи и космополитни, както е редно при отворения знак. Именно Плъховете не могат да понасят непроходими стени и въобще всякакви ограничения на свободата. С Плъха са свързани нашите представи за всеядност и безжалостност. Плъхът е известен също с пристрастията си към водата.

А лапичките на Плъха? Те са удивително ловки. Точно това свидетелства за експериментаторските и любовни способности на животните.

С помощта на подобно сравнение ние открихме основните качества на хората, родени в годините на Плъха: отвореност, безжалостност, експериментален и любовен дар. Що се отнася до външната прилика, за която преди всичко мислят хората, и тя може да се види. Обикновено се различават два противоположни типа конструкция: дълъг и крехък (а ла Сергей Филипов) и бобров (бобърът също е гризач) – скъсен (а ла Гавраил Попов), макар че авторът е виждал Плъхове извън рамките на всякакъв външен типаж.

Мистично мислене

На хората под знака на Плъха е присъщо така нареченото мистично мислене, което се характеризира с две „не”: мистиците не вярват в абстрактните схеми, строгата логика, като справедливо предполагат, че догматизмът в реалния живот е по-скоро пречка, отколкото помощник, те не признават и застиналия опит, житейската мъдрост. Тези две „не” правят от Плъховете забележителни експериментатори, защото, за да достигнат до някакви умозаключения, те трябва всичко да опипат, помиришат, проверят. Ето защо Плъховете, без да са логици и реалисти, са много разпространени в науката.

Следствията от мистичното мислене са много. От една страна, неговият притежател е дребнав и педантичен (експериментатор в науката), от друга страна, той е човек не от този свят, почти лунатик. Във всеки случай за Плъховете понятието за норма е извънредно разширено. Разкрепостеността и свободата на „Плъховата” мисъл почти не знае граници. Но проблемът е в това, че мистичните явления образуват кръга на вечните въпроси, които, както е известно, са нерешими. Което впрочем не отменя подчинението на тези явления на собствени закони. В природата на мистични закони се подчиняват стихиите на огъня и водата, всичко, свързано с верижните реакции, вихровото движение. В света на хората това са и съновиденията, и тясно свързаните със света на бляновете направления в изкуството – сюрреализъм, театър на абсурда. Но няма по-мистично явление от любовта. Тя не познава законите на логиката, и формулата на любовта, към която се е стремил Калиостро, е неоткриваема. Та нали и житейският опит е безполезен в любовта, освен това, той често пречи на любовта, заглушава чистия „глас на сърцето”.

И ето, Плъховете, които, както беше вече казано, отхвърлят житейската мъдрост и опит, са успели повече от другите да се приближат до тайните на любовта. Благодарение на същите тези две „не”. Най-главният от тях е Шекспир, именно той е съумял да изясни поне нещичко за това непостижимо явление, драматургията му е „енциклопедия на любовта”. Вторият е навярно Лев Толстой, един от най-великите проповедници на любовта. Бих могъл да посоча дълъг списък от Плъхове, по-голямата част от които са драматурзи. Именно драматургията е призвана да поставя вечните въпроси и да търси отговор за тях, именно драматургията е призвана да ни извежда извън пределите на времето. Лидерството на Плъховете в драматургията е очебийно.

При това лидерството на Плъха на практика е интернационално. В действителност вечните проблеми са общи за всички. Мистиците имат големи проблеми с причинно-следствената връзка. Като хора извън времето те трудно разбират последователността във верига от събития. Всички, които си имат работа с Плъхове, е важно да знаят това.
Мисленето на Плъха е склонно към абсурд, и за тях това е норма. С мистичното мислене е свързана уникалната обемност на Плъховия мозък. Хората от този знак са в състояние да задържат в съзнанието си огромен масив несистематизирана информация. Плъхът притежава способността да съпоставя несъпоставимото и да свързва в едно несъединимото. Почти невъзможно е да се използва в живота тази уникална способност, но трябва да се помни за нея.

Мистичното мислене поражда така наречената романтична воля, която има вид на някаква фиксидея, мобилизира всичките сили на организма за постигането на цел, която няма никакво рационално обяснение. Като пример ще разгледаме стремежа на Плъха към водата, въпреки че броят на подобни „мании” при тях може да бъде доста по-голям. Внимание! Всичко казано по-горе, се отнася за мъжете-плъхове. При жените от този знак нещата стоят малко по-другояче, техният тип мислене е друг!

Женският реализъм

Ако мъжът-Плъх е повече явление на природата – понякога доста мирна, понякога разбушувала се, жената-плъх по-скоро демонстрира природно буйство, ловко ползва маската на своя знак, като крие зад нея напълно трезва пресметливост и здрав разум. Жените-Плъхове са реалистки, те се молят на онзи бог на житейската мъдрост, към когото така презрително се отнасят мъжете-Плъхове.

Реализмът е познаване на човешката психология, остър наблюдателен поглед, умело участие в интриги, събиране и разпространяване на информация (и слухове също), любов към парите и дрехите, с една дума, всичко онова, което обикновено се приписва на женския род като цяло. От друга страна, техният реализъм е безупречно чувство за прекрасното, изискан вкус, стилово съвършенство.

Връх на знаковото творчество е женската проза, всичките канони на която фактически са създадени от Плъхове. Достатъчно е да споменем три имена, макар че списъкът може да бъде и по-дълъг. Жорж Санд (1804-1876), Маргарет Мичел (1900- 1949), авторка на „Отнесени от вихъра” и най-знаменитата от сестрите Бронте, Шарлот (1816-1855). И критиците така пишат за тях – създатели на реалистичната женска проза.

Като се има предвид всичко това, момичетата, родени под знака на Плъха, първо трябва да се проверяват за усет за естетичното, да се приобщават към изкуството, литературата, да се открият способностите им за изучаване на езици. Като правило за тях е успешна кариерата на преводачи, редактори, изкуствоведи, моделиери. Жената-Плъх е лидер в изпълнителската музика, очакваме лидерство на този знак и в женския шахмат.

Реалистичният тип мислене влияе и върху общата жизнена стратегия. Значителна роля в нея трябва да играят мъжете. Жената-Плъх обича да бъде красива, обича да се харесва, обича да бъде в центъра на вниманието. Но при този знак няма сила на волята, затова тези жени не могат да разчитат само на себе си, те с удоволствие се опират на нечие твърдо стратегическо рамо. Влечението към парите, красивите облекла, неизменното безпокойство за собственото здраве – всичко това също изисква присъствието на някого, който ще се грижи и ще предпазва нейния покой. Именно покой, защото при всичките си рязкости и буйства Плъхът преди всичко жадува покой, равновесие, благополучие, уреденост. А вече на фона на материалното и друго благополучие тя с удоволствие ще изиграе необузданост, бунтовничество и т.н.

Жените-Плъхове са красиви. Да, знам, че няма некрасиви жени, всички знаци са красиви по своему. Но тук има красота, която смекчава чертите на лицето, това е леката, спокойна походка, гордата осанка. Именно покоят, вътрешното равновесие, съзерцателността, самовлюбеността осигурява на жената-Плъх нейната прославена красота. Разбира се, излишният покой може да я направи твърде скучна, но като правило това не я заплашва, защото след дългите периоди на покой винаги следват мощни емоционални изблици, вечни спътници на реалистите.

Плъхът е истински професионалист, може да се каже, виртуоз, в емоционалните взривове. Виртуозността се постига с дълги тренировки. Плъхът не се срамува от избухванията си, защото те винаги бият точно в целта, винаги преследват резултат и винаги го постигат. В този смисъл Плъхът е идеалният женски знак, всички доблести, приписвани на жените от мълвата, тук наистина намират поле за изява.

Холеричен темперамент

Най-буйният от четирите темперамента – холеричният – в съзнанието ни се свързва с максимум енергия. Всъщност при холериците (Плъх, Змия и Коза) има минимум енергия, а се държат свръхактивно, сякаш да ободрят организма, да го съживят някак. Не е чудно, че след изблиците на активност е много вероятно да последват най-дълбоки депресии. Не съществува надежден източник на енергия, който може постоянно да подхранва тези знаци (какво да вземем от прекалено активните хора). Затова спасението е в редуването на свръхактивността с продължителни периоди на дълбок покой.

Трябва да знаем всичко това и да възприемаме изблиците на активност, а също и енергетичните провали, като нормални за Плъха. Структурният хороскоп нарича този тип темперамент драматичен. Това означава определена способност да драматизират делничните на пръв поглед ситуации, като ги превръщат в комедии или трагедии. (Може би най-гениалният представител на знака – Шекспир в творчеството си илюстрира по забележителен начин енергетичното разпиляване – от комедии с безгранично веселие и шум, до трагедии, в които е тъмно като в черни дупки, няма нито лъч, нито звездичка: ето така и живеят те…)

Заедно с природните оптимисти, драматичните знаци образуват шесторката на социално активните знаци, хората, вземащи близко до сърцето си човешките проблеми. Съчетанието на неподправен интерес към хората със способността да потъва в глъбините на собственото си съзнание прави знака надарен във всичко, свързано с разбирането на човека – психология, медицина, белетристика и т.н.

Фатализъм

Семейството и училището призовават детето към борба с трудностите, самовъзпитание, самоусъвършенстване и това в много отношения е оправдано: ако самият човек не поиска да стане човек, никой не може да го накара. Освен това сме принудени да се съгласим, че върху много хора от детство лежи печатът на обречеността. На един е съдено да бъде гений, на друг съдбата е да е бездарник, на един да удържи победа в боя, на друг да преклони глава. Най-разбираемият пример е съдбата на Моцарт, който е роден в годината на Плъха и изглежда, веднага е станал гений. Знаменитият конфликт със Салиери, дори и да е измислен, е много показателен. Салиери е създавал себе си цял живот, изкачвал се е от стъпало на стъпало, а Моцарт е получил всичко веднага, в явно нарушение на каквито и да било причинно-следствени връзки. В този смисъл биографиите на представителите на фаталните знаци (Тигър, Куче, Плъх) винаги са лишени от назидателност и нравоучителност. От тях не можем да извлечем уроци.
Съвсем е непонятно кое откъде се взема и кое къде се дява. Фаталните биографии най-малко могат да се смятат за кариера. Повече от всичко подхожда думата съдба.

От всичко казано следва, че детето-Плъх трябва не толкова да се възпитава, колкото да се отгатне съдбата му и да й се помогне да се осъществи по най-добрия начин.

Можем да сметнем фатализма като удобно оправдание за бездействие и пасивност, моля, моето няма да ме отмине. Но в пасивност можем да обвиним само тези, които не са намерили съдбата си. Ако съдбата, т.е. насоката, пътят, е намерен, фаталистът демонстрира фантастично упорство и несломимо трудолюбие, каквото не е и сънувал онзи, който всеки час решава как да живее. Парадоксалното е, че не само мъжкият знак на Плъха е фатален, но и женският. Как да се съвместят суровият реализъм и абсолютното трезвомислие с някакъв си там загадъчен фатализъм? Какво пък, и реалистите обичат да играят на рулетка. Всъщност, най-главното в живота на жената е мъжът, децата, красотата, вечната младост, нали всичко това е съдба, дори и да си три пъти трезвомислещ.

Ето повод да поразмишляват над съдбата си тези, които свързват живота си с фатален знак. Знайте, че няма да успеете да преправите фаталиста, да го прекроите по свой вкус. Какъвто сте го получили, с такъв живейте.

Възмъжаване

Свръхчувствителната енергетика на Плъха се намира в очевидно противоречие с психологическата му малка чувствителност. Така че, в младостта дълбочината и тънкостта на преживяванията се прикриват зад грубите маниери, младежкия жаргон, шокиращите идеи. Сред Плъховете се случват доста често велики циници, любители на бунта. Да си спомним Франсоа Вийон, нашите Барков, Полежаев…

В този знак се събират най-противоположните качества и буквално го разкъсват на части, защото искат от човека противоположни неща. Всеки отделен човек може да притежава едно или друго качество в определена пропорция. Един ще вземе повече грубост и по-малко дълбоки преживявания, друг, напротив, ще се задълбочи в преживявания, като обърне към себе си, а не към другите, цялата строгост на изискванията си. В това се състои главният фокус на структурния хороскоп – той не изисква от човека да използва всички структурни съставящи на знака.

Отвореност

Плъховете като животни не признават границите, проникват навсякъде и във всичко, не обичат да се затварят в ограничено пространство. Хората, родени в годината на Плъха, безусловно притежават естествена широта, привлича ги простотата в отношенията, не са поклонници на особени церемонии. Отвореността е в музиката, съчинена от Плъховете, отвореността е в техните филми, книги.

Най-важната особеност на отворените знаци е стремежът им да се харесат на всички. Затвореният знак живее спокойно в атмосфера на неприязън, ортодоксалният знак много цени разположението на „своите”, но е равнодушен към мнението на „чуждите”, но само отвореният знак буквално се разболява от това, че някой, дори и да е чужд, не го обича. Последствията могат да бъдат най-печални, чак до психически отклонения, мизантропия и т.н. Затова, обичайте Плъховете, още повече, че обикновено има за какво да ги обичате.

Най-универсалната проява на отвореността на знака е създаването на музика, която се харесва на всички, независимо от образование, социално положение, възраст и дори наличие на музикален слух. Моцарт и Росини, Чайковски и Глинка, Исак Дунаевски и Лойд Вебер са примери затова. На кого не е било по душа поне нещо от тяхната музика?

Странности

При Плъха те са много, и най-симпатичната им странност е страстта към водата.

Мащабът на страстта е толкова по-голям, колкото по-голям е човекът (физически). Така Петър I, като се стремял към водата, преместил столицата на сухопътната държава в блато и създал велик флот. Николай Рубцов, като се стремял към водата, само изоставил училището и отишъл във флота. Юрий Лужков също обича водата, но се държи в ръце, всичко на всичко удържа корта Севастопол, и финансира подводници.

Така че изпитайте любовта на детето-Плъх към водата. Кой знае, може би му е съдено да стане пътешественик, океанограф, рибар, а може би и този, който според мисълта на доктор Салватор трябва да започне да заселва Световния океан.

Кариера

Според теорията за векторния удар, преломни години в кариерата на Плъха трябва да бъде годината на векторния господар на Плъха – Маймуната. Да проверим това положение с няколко примера. Ето същия Юрий Лужков. През 1980 (година на Маймуната) го назначават за генерален директор на НПО „Нефтохимавтоматик”, след което научната му кариера се сменя с административна. Следващият рязък прелом става точно след 12 години, през 1992 година, когато след оставката на Гавриил Попов той става мер на Москва. Така следващият значителен прелом в съдбата на мера на Москва може да се очаква през 2004 година.

Още един известен представител на знака – Станислав Говорухин. Той прави най-добрия си филм „Мястото на срещата не може да се промени” през 1979. През следващата година става прелом в съзнанието му. Новият му връх са художествено-документалните филми от 1991 и 1992 години, после отново прелом в съзнанието и Говорухин, който през 1991 защитава Белия дом, прави обръщане на противоположната страна, където, изглежда, ще остане до следващата година на Маймуната – до 2004.

Ако споменем президентите на Сащ, Джордж Буш през първите осем години от главното си 12-летие (1981-93) е бил вицепрезидент, като си оставя четирите най-важни години за президентство. Разбира се, при това положение е невъзможно да го изберат за втори мандат. Друг Джордж, Вашингтон, се е разпоредил по-точно със жизнения си цикъл. До 1788 година (година на Маймуната) той само воюва, после – само президентства.

От всичко това следва изводът: Плъховете не трябва да започват нови неща до 2004 година, а да доведат докрай това, което е започнато през 1992-93 година. Напомням: към края на цикъла Фортуна само се усилва. Първите признаци за изчерпване на ресурсите при Плъха ще настъпят не по-рано от 2003 година.