1908; 1920; 1932; 1944; 1956; 1968; 1980; 1992; 2004

Идеологическа структура (тип мислене): Мистичен (емпиричен, полет над времето)
Социална структура (Социален тип): Затворен (езотеричен)
Психологическа структура (Битов тип): Приземен (действен)
Темперамент: Меланхолик
Знак на съдбата: Самодейност (Прави всичко сам, приятелю!)
Адекватна възраст: 1-3 години
Векторен господар: Змия
Векторен слуга: Плъх
Романтичен брак: Тигър, Кон, Куче
Патриархален брак: Маймуна, Дракон
Равен брак: Котка, Коза, Глиган
Духовен брак: Бик, Петел

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Без да обръща внимание на новолунието, на Водолея и на класическата астрология, годината на Маймуната започва от първите дати на януари (1932, 1944, 1956, 1968, 1980, 1992, 2004…). Великите януарски Маймуни са призвани да докажат това. Известната стилистка Симон дьо Бовоар (9.1.1908), главният занаятчия на всички времена и народи Бенвенуто Челини (3.1.1500), участничката в еталонен, равен брак Раиса Горбачова (5.1.1932), големият любител на цветомузиката, създал “Поема на екстаза”, Александър Скрябин (6.1.1872), бащата на документалното свръх предметно кино Дзига Вертов (2.1.1896) и накрая, фантастът-многостаночник Айзък Азимов (2.1.1920). Всички изброени хора нямат нищо общо със знака на Козата, всички те са рафинирани, най-чисти, подробно доказани Маймуни. Така че истината за прехода Коза-Маймуна е много близка до биенето на новогодишните часовници на кулите в световните столици. Нима това не е чудо? За по-подробно изучаване на чудото е добре да се оправим с небезизвестния певец Салваторе Адамо (31.12.1943).

Годината на Маймуната завършва с първото петльово кукуригане. А това става някъде по средата на януари.

Що се отнася до названието на знака, а също и до хората, родени в годината на Маймуната, съответствието е доста точно. Лека меланхолия в съчетание с жажда за двигателна активност, много често съвсем маймунски физиономии, любов към топлината и бананите. Главната прилика си остава невероятната и непропорционална сила на мъжете-Маймуни. Ако по някаква причина не искате да се наричате Маймуна, може да се сравните с мечка. Кафявата мечка има същия психотип, но е много по-понятна за нас, жителите на Русия.

Жените, както винаги, значително по-малко приличат на своя животински прототип. Първо, много често това са поразителни красавици, грациозни и елегантни, повече подходящи за сравнение с кошута или антилопа. Второ, те са много рационални и благоразумни, което някак не се асоциира с безредната Маймунска активност.

Мистика по Маймунски

Мистичен тип мислене звучи загадъчно. Всъщност става дума по-скоро за отрицание, отколкото за утвърждаване. Мистичното мислене, ако вярваме на баналните невропсихолози, е съвсем лишено от глава, защото не работи нито лявото, нито дясното полукълбо. По-просто казано, мистиците са лишени както от логическо, така и от интуитивно мислене. Мистиците не вярват нито в логическото схематизиране, нито в здравия смисъл. Вярват само в безкрайното повтаряне на опита. Всяка година, всеки ден, всеки час все започват от нулата, проверяват вече многократно проверени истини.

За отмъщение на невропсихолозите , смятащи мистиците за безглави, те имат огромни успехи, при това не само в изкуството или религията, но и в най-точната от всички наука. Само че науката при мистиците е мистична, свързана с мистични системи – верижни реакции, горене, всички процеси, които не подлежат на формализация. Един Нобелов лауреат Николай Семьонов (1896-1986) създал теорията за верижните реакции, друг – Лев Ландау (1908-1968) – теорията за свръхпроводимостта, теорията за колебанията на електронната плазма и много други неща. Валентин Глушко (1908-1989) създал същите ракетни двигатели, с които човечеството достигнало космоса. Така ние побеждаваме огъня с мистиката на мистиците.

Още по-продуктивен път за разбирането на мистичната стихия е изясняването на отношението на мистиците към категорията време. Логиците гледат напред, тяхна родина е бъдещето. Реалистите са безпомощни без знания за миналото, от него те черпят силите си. Волевиците са винаги в процес на обединяване на минало и бъдеще в единно цяло. Те чертаят оста на времето. Мистиците постъпват по най-загадъчен начин – издигат се над оста на времето, повдигат вечните въпроси. Тези въпроси нямат отговори, затова и са вечни. Живот и смърт, любов и ненавист, добро и зло. И така нататък. Енциклопедия на любовта у нас е Чехов (1860-1904). Пиесите му не слизат от театралните афиши и няма да слязат никога. Англия издига такива титанични фигури като Чарлз Дикенс (1812-1870) и Джордж Байрон (1778-1824).

Но ако искаме да разберем ролята на Маймуната в световната култура на любовта, сме длъжни да споменем знакови фигури като французина маркиз де Сад (1740-1814), който действал в диапазона от писател до душевно болен, а всъщност бил идеолог на абсолютното разкрепостяване и освобождение (чети: аморалност) в любовта и дружбата. Редом с него е австриецът Леополд фон Захер-Мазох (1836-1895), един от създателите на еротичната литература. Двамата са увековечили имената си в еротичния лексикон. От единия е тръгнал садизмът, от другия – мазохизмът.

Дълго преди маркиз Де Сад и Захер-Мазох се прославили с най-лоша слава римските императори Калигула (12-41), Вителий (12-69), Хелиогабал (204-222).

Калигула. Безкрайно можем да описваме фантазиите му. Като започнал с убийството на Тиберий, той убил бабата на Антоний, братята си и много други. Живял в престъпни връзки с всичките си сестри. Изобщо не пропускал нито една именита жена. При това обикновено ги канел с мъжете им, а след това като извършвал делото си, гръмко хвалел в присъствие на мъжете частите на тялото на жените им, които му харесали.

Държавните му деяния били смесица от нелепи чудачества и злобен фарс. Той като че си поставил за цел да стъпче в калта всичко, с което римляните били свикнали да се гордеят, да осмее преданията и обичаите, подигравайки се с тях до невероятна степен. Например, заповядал на скулпторите на божества да махнат главите на божествата и да ги заменят със своите. Навсякъде личало мрачно шутовство. Заповядал да прехвърлят мост през залив, широк три хиляди стъпки, за което поставил борд до борд множество кораби, в това число за прекарване на хляб, поради което едва не настъпил глад. Освен това през цялото време се оплаквал, че неговото управление скоро ще се изтрие от паметта, тъй като не е забележително с нищо величествено, нито с разгром на войски, нито с глад, нито с чума, нито с пожар, нито поне със земетресение.

Вителий. Колкото по-отблизо го опознавали, с толкова по-голямо презрение се изпълвали. Защо? Първо, поради ненаситната му, отвратителна страст към яденето. Пировете му изчерпвали хазната на всяка провинция, в която пребивавал. Под неговото ръководство армията губела силите си в разпътство и все повече забравяла воинската дисциплина. Армията му опустошавала хамбарите повече от врага. В работите му нямало никакъв ред, навсякъде царели произвол и подкупничество. Той наказвал със смърт всеки, който искал да му се върне дълга или да му се даде обещаната награда.

Хелиогабал. Разврат, издигнат до най-високата си точка. В сравнение с Хелиогабал най-страшните развратници са просто палавници. При това той правел всичко открито, без нищо да скрива. Важно е, че фантазията му била безгранична. Много се гордеел, че успял да добави няколко нови вида разврат към безбройните видове разврат на предишните императори.

В нашата история те имат много точен последовател – Григорий Распутин (1872-1916). Той бил всичко – екстрасенс, развратен, муден тип, възбудил към себе си ненавистта на всички, които се опитвали поне някак да мислят.

Впрочем, патологичните фантазии при Маймуната съвсем не са задължителни. От Маймуните има напълно прилични управници. Отон I Велики (912-973), Иван II Велики (1440-1506), Карл V (2 февруари 1500 – 1558). Но лошите са доста повече. Най-показателен пример е император Петър III (1728-1762), по маниерите си пряк наследник на римските Маймуни.

Не искам да обидя всички Маймуни, но неукротимата фантазия, неспособността за реално планиране, откъснатостта от реалния живот ги прави случайни фигури в световната история на властта.

Женският реализъм

След безграничната, неукротима, понякога много странна активност на фантазията при мъжете, поразява женската равност и гладкост. Френските писателки Елза Триоле (1896-1970) и Симон дьо Бовоар (1908-1986), дипломатката Александра Колонтай (1872-1952), балерината Матилда Кшесинска (1872-1971), художничката Зинаида Серебрякова (1884-1967). Уравновесеност, хармония, чувство за мярка и бездна от вкус. Нищо патологично, нищо скандално, никакви предизвикателни жестове. Интересна е следната подробност – Триоле е жена на Арагон, Бовоар е жена на Сартър, Серебрякова и Кшесинска имат богати роднински връзки. В историята има много малко жени-Маймуни, постигнали нещо в горда самота, по правило до тях стоят много значителни мъже. Как да не си спомним най-знаменитите жени от този знак през последните години – Раиса Горбачова и Наина Елцина. Те са се прославили като жени на президенти.

Ето изненада – тези „кротушки” са на абсолютно първо място сред жените-героини на Съветския съюз – десет. При това всичките им награди са получени през Отечествената война и всички са за бойни заслуги (летци, медицински сестри).

Впрочем, както вече казахме, главните достойнства на Маймуната са в сферата на традиционните женски ценности – красота, спокойствие, уют, нежност, грижа… Те са съвсем неподражаеми актриси. Бездънни очи, изтънчено нюансиране, дълбочина и красота, родена от вътрешен мир. Анастасия Вердинская, Наталия Андрейченко, Елена Сафонова, Орнела Мути, Ана Маняни, Елизабет Тейлър… По безупречност на играта у нас те са знак номер едно, в Европа един от първите, в САЩ има малко по-други ориентири, но те не са показателни за нас.

Тропически темперамент

Да, на Маймуните не винаги им е уютно в северните страни. Все пак знакът е южен. Гоген (1848-1903) избягал на Таити, емигрирали в топлите страни руските писатели-Маймуни. Започнал Александър Херцен (1811-1870), след него са Василий Аксьонов (1932) и Владимир Войнович (1932). При това никой от тях не загубил работоспособността си зад граница, не изпаднал в носталгия по родината. Така е и с Андрей Тарковски (1932-1986), толкова руски режисьор, от глава до пети. А пък замина и стана съвсем чужденец. Бардът Берковски написа химн за всички маймуни: „И аз искам в Бразилия, на далечните брегове…”Може да ни се стори, че влечението към юг идва от излишък на енергия. Но, разбира се, това не е така. Всъщност е точно обратното. Меланхолиците, хората, мръзнещи в студените краища, се стремят към слънцето.

Ако оставим шегата настрана, свръхактивната и действена Маймуна, както Кучето и Котката, се отнася към тройката скептици и меланхолици. Както винаги за проверка ще разгледаме завършека на произведенията им. Спомнете си как завършват пиесите на Чехов. Винаги ще се намери тъжен завършек у Дикенс, що се отнася до Байрон, героят му Чайлд Харолд е вече нарицателно име за хора, завладени от меланхолия, тъжна отчужденост от хорската суета. Известният драматург Евгений Шварц (1896-1958) винаги има нещо тъжно в арсенала си. Прочетете пиесите му или гледайте създадените по тях филми или спектакли.

Ако не ви се чете, гледайте по телевизора всяко предаване на Евгений Кисильов (1956) и всичко за Маймунския темперамент ще ви стане ясно.

Освен всичко друго меланхолията води човека към скептичен мироглед. А където има скептицизъм, винаги има упражняване на интелекта. Така че, при общата си мудност и нестройност на мисленето, Маймуната съвсем не е глупав знак. По-скоро Маймуната е философстващ знак. В мисленето й липсва простота, а всичко останало е достатъчно.

Художествена самодейност

Също както Драконът и Конят, Маймуната е самодеен знак. Това значи, че цял живот трябва да изстисква от себе си роба капка по капка, както ни учеше великият Чехов. Самодейният знак към всичко прибавя само – самообучение, самолечение, самовъзпитание и дори самобичуване. Това съвсем не е трудно за Маймуната, защото тя е активен, любопитен и склонен към ръкоделие знак. Но като излезе на пътя на художествената и всяка друга самодейност, Маймуната си остава знак, лишен от изначален талант. Най-великият от великите Леонардо да Винчи (1452-1519) много дълго се учил, работил в чужди работилници. Започнал да работи самостоятелно на 28 години. На 30 години напуска Флоренция и се отправя в Милано. И едва там, и то не веднага, се създава универсалният гений на живописеца, скулптора, математика, механика, инженера. Леонардо така и не познал мира и самоуспокоението, най-знаменитата си картина („Джокондата”), създал на 51 година. И това става в епохата, когато мъжете са се разкривали много рано.

Но може би така е само при живописците, които се славят с дълголетие и умереност. Може би пълководците-Маймуни са доста по-пъргави. Искам да напомня, че Георгий Жуков (1896-1974) и Константин Рокосовски (1896-1968) са разкрили гениалността си след 40 години, по време, когато при по-бързите знаци върхът на военната гениалност е до 30 години. Но въпросът даже не е във възрастта. Сталин имал множество любими пълководци, които неоправдано издигал нагоре. Нито Жуков, нито Рокосовски влизали в тяхното число. Те се движели нагоре въпреки симпатиите на главнокомандващия, само благодарение на реалните си постижения.

Поуката е проста: не бързай, не очаквай помощ отстрани, вярвай в себе си и силата си за самоусъвършенстване.

Възвишена приземеност

Ако въздушните знаци материализират чувствени идеи, приземените са готови да одухотворят мъртвата материя. По тази причина от приземените знаци (Петел, Куче, Маймуна) винаги може да се получи забележителен занаятчия. Впрочем, все едно, Маймуната е първа сред равни. Достатъчно е да си спомним името на Бенвенуто Челини (1500-1571), велик ювелир, а по съвместителство скулптор и писател.
Още велики от великите, Антонио Страдивари (1644-1737), Николо Амати (1596-1684). Те влагали душа в дървото и тази душа пеела.

Невероятната плодовитост на някои Маймуни-писатели е прието да се обяснява с приземеността, жаждата за действие. Да речем, Дикенс или Айзък Азимов (1920-1992). Но много по-важен критерий за приземеност е пригодността на Маймунската литература за екранизация. Например, у нас Чехов не само създаде театрален репертоар, но помогна на много режисьори да направят кариерата си в киното. Сред тях са Сергей Соловьов, Никита Михалков, Михаил Швейцер, Константин Юдин, Йосиф Хейфиц. Фокусът е в това, че филми като „Лошият добър човек”, „Незавършена пиеса за механично пиано” имат по-голямо художествено значение от литературната си първооснова. Езикът на киното се е родил в прозата на Маймуните още преди раждането на киното.

Великолепни са екранизациите на Евгений Шварц („Обикновено чудо”, „Сянка”, „Пепеляшка”, „Каин Хуш”, „Приказка за изгубеното време”). Бум в киното предизвикаха сюжетите на фантаста Беляев (1884-1942). Особено сполучлив е „Човекът-амфибия”. Хубави бяха филмите по Василий Аксьонов, например „Колеги”.
Произведенията на Владимир Войнович и Борис Акунин чакат своята екранизация. И, разбира се, режисьорите. Ако в Маймунската проза всичко става за кино, какви трябва да са филмите на Маймуните? Безусловно великолепни. Всичките недостатъци и странности на знака в киното по вълшебен начин се превръщат в достойнства. В резултат имаме ярко, заплетено, предизвикателно сочно, сладостно и извратено, но идеално динамично, максимално предметно, с една дума, най-доброто. Именно по филмите на Маймуните започваш да разбираш същността на знака. Той идеално се разкрива във филми на режисьори като Федерико Фелини (1920-1993), Милош Форман (1932), Андрей Тарковски (1932-1986), Сергей Соловьов (1944).

Скрита затвореност

Има знаци, издигнали затвореността като свое знаме. В социалната сфера те проповядват краен индивидуализъм, в сферата на световните постижения – безкрайно задълбочаване в същността на въпроса. На първо място това са Тигърът и Змията. Маймуната крие своята затвореност, като демонстрира комуникативност, определена лекота в битието. И все пак това е затворен знак, или както казват понякога, езотеричен. Маймуната няма способности за създаване на всенародно изкуство, няма също и данни за ортодоксална идейност, но може да прониква във фината материя.

На първо място в актьорското майсторство. Например Ростислав Плят, Николай Гринко, Олег Янковски. Диапазонът на играта им е безграничен, дълбочината на проникване в образа – максимална. Можем да споменем вглъбеността на живописта на Маймуните. Освен Леонардо и Гоген това са Виктор Васнецов (1848-1926), Исак Левитан (1860-1900), Амедео Модиляни (1884-1920), безподобният рисувач Алфонс Муха (1860-1939).

Кариера на знака

Според теорията преломна, т.е. кармична година за Маймуните е годината на Змията, в т.ч. 2001 година. През цялата текуща година можахме да изследваме тези изменения.

Президентът на Македония Борис Трайковски, оглавяващият НТВ Евгений Кисельов, тенисистът Марат Сафин, хокейният треньор Борис Михайлов изпитаха сериозна криза.

От историческите хроники да вземем Петър II , който прекарал много зле 1861 година, Григорий Распутин, недоживял до 1917 година.