1910; 1922; 1934; 1946; 1958; 1970; 1982; 1994; 2006

Идеологическа структура (тип мислене): Волеви (новаторски, политически)
Социална структура (Социален тип): Ортодоксален
Психологическа структура (Битов тип): Приземен (действен)
Темперамент: Меланхолик
Знак на съдбата: Фаталист (Търсете знаци на съдбата!)
Адекватна възраст: 32-43 години
Векторен господар: Петел
Векторен слуга: Бик
Романтичен брак: Плъх, Маймуна, Дракон
Патриархален брак: Тигър, Кон, Куче
Равен брак: Змия
Духовен брак: Котка, Коза, Глиган

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Годината на Кучето, както и другите нечетни години, настъпва в самото начало на януари или дори през последните дати на декември, при радостните викове на празнуващите и гърма на шампанското, леещо се като мощен водопад (в мащабите на цялото човечество).

Физическият смисъл на настъпването на годината не е известен, не са открити никакви астрономически явления в началото на годината. Откритието на поне някаква материална основа на това дело би донесло наведнъж две Нобелови награди. Едната за физика, другата – за биология. Но, уви, засега тук няма нищо. Остава да вярваме на структурния хороскоп, който има своя система от доказателства.

Като частен случай се изучава творческото наследство на хората, родени около датата на прехода. Най-ярките от най-близките до преходната дата са артистът Андрей
Болтнев (5.1.1946) и скулпторът Зураб Церетели (4.1.1934). Събрани са достатъчно сериозни материали за тяхната принадлежност към Кучетата.

Годината на Кучето завършва около 14 януари през следващата година. Така че Кучета са актрисата Марина Неелова (8.1.1947), артистът Николай Крючков (6.1.1911), а също и писателят Анатолий Рибаков (14.1.1911), написал “Кортик” и „Децата на Арбат”, и режисьорът-новатор Лев Кулешов (13.1.1899), заснел “Мистър Уест”.

Животинското съответствие най-ярко личи при мъжете на знака. Много от тях са приведени, мрачни и съвсем по кучешки заядливи и агресивни. Жените по-старателно прикриват зоологичната си тъждественост. Не са толкова приведени, не са толкова мрачни, въпреки че и те имат „кучешки характер”. Но главното е в друго: хората-Кучета, както и животните, носят в себе си заряда на суровата красота на гордото и независимо животно. Кучето не очаква всеобщо обожание, то жадува активно служене. Предаността е висша добродетел на всяко Куче.

Тънкият теоретичен ефект прави мъжете-Кучета по-малко волеви от Тигрите и Конете. (Кучето се движи от тройката на волята към тройката на логиката), а жените-Кучета са по-волеви. Така при Кучетата пропастта, разделяща жени и мъже, не е толкова голяма. Въпреки това ще ги разглеждаме отделно. Мъжете като волеви знак, жените като логически.

Мъжката воля

При Кучето няма такива велики владетели, както при Коня и Тигъра. Не им достига мъничко воля. Впрочем, имало е немалко силни управници. Септимий Север (146-211),
Юстиниан 1 Велики (482-565), Улугбек (1394-1449), Едуард IV (1442-1483), Чърчил (1874-1965), Клинтън (род. 1946).

Но политическата слава на Кучето е нищо в сравнение с идеологическата. Мислители като Конфуций (551-479 пр.н.е.) и Буда (623 -544 пр.н.е.) са определили в много отношения облика на човечеството. Новаторството на тези мислители няма нужда да се доказва. Но също така е необходимо да отбележим организаторските способности на великите мислители. Буда не само създал най-могъща религия, но и организирал победното й шествие. Конфуций станал велик учител не само на книга, но и в живота. Така че няма никакви съмнения в силата на тяхната воля.

В европейската история не е имало водачи от такъв мащаб.

Новаторството е другата страна на волята. Тук Кучетата са успели по-здраво да навлязат в енциклопедията. Признати новатори са композиторите Шенберг (1874-1951)
и Шнитке (1934-1998). Абсолютно не са подвластни на остаряване нашите Лермонтов (1814-1841), Салтиков-Шчедрин (1826-1889), Грибоедов (1790-1829). Написаното от Александър Дюма (1802-1870) или Стивънсън (1850-1894), както и да се отнасяме към степента на значимост на прозата им, с годините не изгубва нито свежестта, нито актуалността си.

Същото може да се каже за ролята на Кучетата в киното. Впрочем, за това по-късно.

Женската логика

Първи и най-еднозначен признак за съществуването на логика при жените е участието им в науката. Тук всичко при Кучетата е забележително. От тях произлизат такива великолепни учени като френската математичка и физичка Емили дьо Шатле льо Тонелие (1706-1749), италианската математичка Мария Анези (1718-1799), знаменитата руска математичка София Ковалевская (1850-1891), микробиоложката и създателка на антибиотиците Зинаида Ермольова (1898-1974), лауреатът на Нобелова награда за химия Дороти Ходжкин (1910-1994), нашата съвременничка, забележителната математичка Олга Лодиженская (род.1922).

Също толкова значително е участието на Кучетата в другите интелектуални сфери като литература, кино, пеене. Макар че в тези сфери критериите за интелектуалност са донякъде размити. Абсолютно безспорно е положението в литературата на жените с почти еднаква фамилия Ан Луиз Жермен дьо Стал(1766-1817) и Гертруд Стайн (1874-1946). В киното с мащаба на ума си поразява Кира Муратова (род.1934). Да ви кажа честно, рядко ще се намери мъж, способен да се конкурира с нея. Филмите й отдавна вече са на първите места във всеки списък от шедьоври.

Малко парадоксално изглежда твърдението за интелектуални певици. Мълвата твърдо приписва на певците и певиците определено празноглавие. Но едва ли това е приложимо за жени като Лайза Минели (1946) , Мадона (1958), Мирей Матио (1946), Шер (1946).

Като доказахме съществуването на женския интелект, сме принудени да признаем, че в обикновения живот от него има много малко полза. Интелектуалките се занимават с копаене в себе с или със самоизяждане, заплитат се в паяжина от комплекси или абстрактни принципи, лошо съвместими с реалността. Особено активни, тези жени рядко са в състояние да си изберат ясна цел и строго да я следват. Без пазач, по-малко интелектуален, но по-твърд човек, който върви до тях в живота, рядко успяват да разкрият напълно талантите си.

Впрочем, за разлика от Тигрите и Конете, при жените-Кучета има малък ръст на волята, който те могат да развият с изнурителни тренировки. В историята на световната власт Кучетата не са дали велики управнички, но са правили опити да властват. Най-запомнящата се е Голда Меир (1898-1978) – министър-председателка на Израел (1969-1974).

Волята няма реално отношение към властта на жените-Кучета на цирковата арена. Тук е важна видимостта на волята, нейната атрибутика. Омайващият глас, могъщата осанка, съвпадат при мъжете и жените от този знак. Най-знаменити са дресьорки като Тамара Брок, Ирина Бугримова и Тамара Буслаева.

Кучешкият скептицизъм

Кучешката ирония, кучешкият сарказъм и даже кучешката приведеност са следствие
от меланхоличния темперамент на знака. Кучето се предпазва от света на хорските страсти със своята подигравка, интелектуална насмешка, скептично отношение към всичко на света.

Без Кучето би било немислимо понятието сатира. Разбира се, в първите редове е Салтиков-Шчедрин и може би дори Грибоедов. От съвременните, разбира се, Михаил Жванецки и Виктор Шендерович са способни да осмеят всичко, да иронизират всички.

Но се оказва, че в момента на всевластността на телевизията се търсят повече Кучета, много повече. Тук е бащата на черната телевизия Александър Невзоров, телеакадемикът Владимир Познер, язвителният и жлъчен Михаил Леонтиев. Лесно е да си представим до тях търсача на истината Андрей Караулов. По-спокоен, но също толкова ироничен е Лев Новоженов, списъкът им е много по-дълъг и тук е силно съкратен.

В известен смисъл можем да кажем, че всеки умен човек е ироничен и скептичен. Защото е казано, че познанието умножава скръбта. Но това се отнася в най-голяма степен за тройката скептици (Маймуна, Котка, Куче).

За тези, които не искат да търсят сред съвременниците примери за скептицизъм и меланхолия, нека прочетат „От ума си тегли” (само заглавието е достатъчно), Николай Гумильов, Лорка, Шевченко или такива прославени умници като Кърт Вонегът или О’Хенри.

Кой ще се осмели да твърди, че при тези автори работата на ума е по-малко забележима от описанието на пейзажите или тънкостта при изобразяване на характерите.

Що се отнася до песимистичния аспект на дадения темперамент, не трябва да се гледа толкова, да речем, самият текст, колкото завършекът на произведението. При писателите-Кучета най-добрият завършек е убийството на всички врагове (известният „Граф Монте Кристо”), най-лошият е краят на света („Котешка люлка” на Кърт Вонегът).

Фатализъм

Няма друг Бог освен Бога и Тигърът е негов пророк. Но да не забравяме и за Кучето. Работата е в това, че 12-те знака на хороскопа са разбъркани от различните структури до пълна неузнаваемост, все пак имат доста сходни знаци. Две най-важни структури осигуряват тази прилика – идеологическата и тази на съдбата. По тези две структури Тигърът и Кучето са тъждествени, двата знака са волеви и фатални. (Третият фатален знак е Плъхът, но Плъхът е мистик.)

Но ако Тигърът е готов в своя фатализъм да понася стоически ударите на съдбата и да проявява максимално търпение, Кучето в своя фатализъм винаги рита срещу ръжена, изпитва съдбата, абсолютно сигурно е, че няма да избегне своето и няма да загине по-рано, няма да умре. Който не разбира за какво става дума, да препрочете „Фаталист” на Лермонтов.

Съдбите на много Кучета поразяват със своята ярост, яркост, могъщо озарение на гения, изгарящ сам себе си в мигновена схватка с живота. Лермонтов загива на 26, на 38 е разстрелян Гарсия Лорка, на 35 – Николай Гумильов. А нали всички те са били вече абсолютни гении. Кариера на дипломат, гениална пиеса и страшна смърт на 39 години – това е Грибоедов.

Животът на Юрий Гагарин е пряка илюстрация на Лермонтовия „Фаталист”. Сурова конкуренция в отряда на космонавтите за правото да бъдеш пръв, огромният риск на първия полет на лошо проверена ракета, всемирна слава и нелепа смърт на 34 години при неизяснени досега обстоятелства. Съдба е единственото, което може да се каже.

Действие и пак действие

Сега обещаната информация за киното. Работата е там, че тройката на действието (Маймуна, Петел, Куче) с каквото и да се захване, все кино излиза. При това става дума дори за творци, които са живели дълго преди изобретяването на кинематографа. Тайната е, че всички знаци на действието (приземените знаци) насищат всичките си творения с любов към предметите, любов към действието, точно с това, което е толкова нужно за киното. Даже обикновеният диалог, написан от човек на действието, става идеален за кино.

Сред шампионите по брой на екранизациите са титани като Александър Дюма, Робърт Стивънсън. Само ленивците не са екранизирали „Тримата мускетари” на Дюма или „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд” на Стивънсън. А какъв потресаващ филм се получи за принц Флоризел на режисьора Татарски. Филмът е по мотиви от произведение на Стивънсън. Гледаш посоченото произведение, а там на практика няма какво да четеш. Само някакви бележки.

Разбира се, в самото кино Кучето също не се е загубило. Първо, снима бързо, второ, законите на киното са му много понятни. Разбира се, у нас това е Сергей Айзенщайн, научил просветена Европа да снима и монтира. В Германия класик стана Райнер Вернер Фасбиндер (преживял само 36 години), в Италия Пиер Паоло Пазолини. В САЩ поразително кино снима Дейвид Линч. В Грузия Отар Йоселиани, в Япония Акира Куросава. Може би техните филми не са достигнали касови рекорди, затова пък са посочили главните пътища за развитие на киното.

Проявите на реализъм в бита се изразяват в същата любов към действието и способността да одушеви даже мъртвата материя. Кучетата са прекрасни майстори. Най-малкото потенциални. А що се отнася до продуктивността, тук малцина могат да се сравняват с тях. Дюма организирал цяла фабрика за изготвяне на романи. Фасбиндер снима по два-три филма на година. Леонид Филатов води телевизионно предаване, пише, снима се, и всичко това при на практика нулево здраве.

Ортодоксалност

Социалната ориентация е открита от Юнг. Интроверти, екстроверти, това-онова. Уви, Юнг лошо се е оправял с математиката, иначе непременно би разбрал, че освен интроверти и екстроверти трябва да има и ортодокси. Те не се стремят нито навън, нито навътре, те охраняват веднъж дадената им територия. Впрочем, още Николай Бердяев посочил този пропуск на Юнг, роден именно в годината на Кучето. Той заявил, че не е нито интроверт, нито екстроверт. Като че гледал отражението си: Кучето е ортодокс. Както и още три знака (Бик, Коза, Дракон).

Има още една сложност на структурата на социалната ориентация. Знаците се държат различно в различните светове. На Запад ортодоксът се превръща във всенароден любимец (аналог на екстроверта), а на Изток в изтънчен затворен човек (аналог на интроверта). Така само в имперския ритъм ортодоксът си остава ортодокс, човек упорит, предан, догматичен, но колкото и парадоксално да е, доста успешен в поезията. Защото поезията настройва човека към ритъм и правилност, което прави ортодокса. Нима можем да си представим руската поезия без Лермонтов, Николай Гумильов, Ходасевич, Твардовски.

Ортодоксалността, наложена върху волята, дава много суров образ. Този образ отива на истинския мъж. В нашето кино мъжете-Кучета се оказаха незаменими, защото киното ни първоначално беше много мъжествено. Имаше много филми за войната, за покоряване на природата, преодоляване на самите себе си. Затова винаги са нужни актьори с вътрешна непреклонност. Николай Бурляев, Леонид Филатов, Анатолий Солоницин, Николай Крючков, Александър Кайдановски, Оллег Басилашвили, Андрей Болтнер, Василий Лановой, Евгений Матвеев, Анатолий Папанов, Иван Липиков, Владимир Гостюхин, Михай Волонтир. Не мога да си ги припомня на екрана безгрижни, леки, въздушни. Що се отнася до актрисите-Кучета, те са получили много по-голямо признание именно на Запад, а не у нас. На първо място става дума за Татяна Самойлова. Но това важи и за Марина Неелова.

Както вече беше казано, на Запад ортодоксът се възприема съвсем другояче. Кучето става отворен знак, обичан от целия народ, приятен във всички отношения. Жените-Кучета са се прославили особено в киното на САЩ. Ким Бесинджър, Ава Гарднър, Джуди Гарланд, Шърли Маклейн, Сюзън Сарандън, Шарън Стоун, Шер – този списък съвсем не е пълен. Само Бикът и Тигърът могат да се конкурират с Кучетата.

Възрастова координата

Има знаци, за разбирането на които възрастовата координата не допринася нищо ново. При Кучето ситуацията е противоположна. Без знанието на възрастовото му съответствие е невъзможно да се разбере напълно този знак.

И така: възрастовата координата е 30-40 години. За мъжа това е възраст, в която като във фокус се събират лъчи от младостта и старостта. През цялата си младост мъжът се готви за тази възраст, през цялата си старост разработва откровенията на тази възраст. Това е възраст на вътрешно новаторство, възраст на непрекъсната работа и в много значителна степен – възраст на съдбата. Когато или ти е дадено, или не ти е дадено. Що се отнася до меланхолията, възрастта наистина не се шегува, тя е упорита, сурова, по кучешки настървена.

За жените възрастта на Кучето на първо място е свързана с раждането и възпитаването на децата. Но също и с пробуждането на самостоятелно мислене.

Кармични години

Преломна кармична година за Кучето е годината на Петела, защото именно Петелът е господар на Кучето.

Най-ярката дата ми се струва годината на убийството на Павел I. Удушили го точно в годината на Петела (1801).

А например Бил Клинтън в годината на Петела (1993) пристъпи към изпълнение на задълженията си на президент. Но беше избран през т.нар. 11-а година. Много удобно положение. Къде-къде по-лошо стоят нещата с Джордж Буш – сегашния (също Куче). Неговата кармична година ще бъде годината на катастрофата му (2005). Същата била ситуацията с Хувър (1874-1964), който поел САЩ четири години преди края на 12-годишния период, попаднал във „великата депресия” и посрещнал кармичната си година през 1933 година в момент на най-дълбок провал на своята политика.

А ето Чърчил. Великата победа дошла при него в кармичната година на Петела (1945). Изглеждало, че трябва да го носят на ръце. А в резултат се получава някаква безсмислица. Друг става министър-председател. Впрочем, след 6 години той отново се завръща на власт и е премиер още 4 години.

Антикармичната година, годината, когато всичко е позволено, при Кучетата идва в годината на Бика. Най-ярък пример е полетът на Гагарин в космоса през 1961 година. Уви, кариерата, направена при антикармичен успех, не винаги е благоприятна. Гагарин загина една година преди кармичната си година.