1903; 1915; 1927; 1939; 1951; 1963; 1975; 1987; 1999; 2011

Идеологическа структура (Тип мислене): Реалистичен
Социална структура (Социален тип): Отворен (всенароден, екстровертен)
Психологическа структура (Битов тип): Мечтател
Темперамент: Меланхолик
Знак на съдбата: Късметлия
Адекватна възраст: 70-85 години
Векторен господар: Дракон
Векторен слуга: Петел
Романтичен брак: Бик, Змия
Патриархален брак: Котка, Коза, Глиган
Равен брак: Плъх, Маймуна
Духовен брак: Тигър, Кон, Куче

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Годината на Котката започва в средата на януари, при това започва доста рязко. Осип Манделщам (15.1.1891) и Викентий Вересаев (16.1.1867) са добре проверени Котки, пък и въобще са видни фигури на своя знак. Годината на Котката завършва в последните дни, а може би и в последните часове на декември. Във всеки случай Джон фон Нейман (28.12.1903), разработчик на теорията за играта и първите еим, е точно Котка, а не Дракон. А пък артистът Емануил Виторган (27.12.1939) е стопроцентова Котка.

И така Котка или Заек?

Сега за името на знака. Има много варианти – див, питомен заек, и всички те съвсем не са подходящи. Истинското му име е само Котка. Първо, защото е красавец. Освен това съвсем не е страхлив и не е пътник без билет, а храбрец и велик воин. Разбира се, малко е мошеник, но безвреден. По-нататък, Котката като отворен знак изисква всемирно разпространение, зайците се крият в горите, а питомните зайци – във фермите. Котката е лекар, пазителка на уюта, същество, което обичаме без всякаква надежда за пряка изгода, разпространена е по целия свят. Впрочем, ако дивите и питомните зайци станат постоянни обитатели на нашите дивани, душите ни и душите на нашите деца, тогава ще се наложи да признаем равнозначността на имената. Но засега това е само Котката.

Известна меланхолия (скептицизъм)

Котката, както Маймуната и Кучето, се отнася към меланхолиците, хората със скептичен ум. Но тъй като векторните й съседи са космическите оптимисти (Дракон и Петел) тя е малко изместена на страната на техния темперамент.

Затова няма да се учудваме на странния завършек на котешките произведения, където на общия тъжен фон се изобразяват космически мотиви. Най-яркият пример е „Майсторът и Маргарита”. Официалната версия е напълно меланхолична – всичките главни герои умират, останалите полудяват. Обаче има и космическа версия: Майсторът заслужава покой, Маргарита е с него, Понтий Пилат тича по лунната пътечка и т.н.

Краят на най-веселата книга на Русия („Златният телец”), създадена в съавторство на Котка и Петел също не е твърде весела – Остап е отхвърлен и унизен. Но не е убит, както е било планирано в първата книга.

Препрочетете края на романите на Уолтър Скот, Стендал, Голсуърти. Все същото.

Скептичният темперамент много помага още и да се поумнява, защото умът е функция на съмнението. Който не се съмнява, който не възприема критично информацията, никога няма да стане умен, затова за Котките не е твърде трудно да станат учени, въпреки цялата им леност и мечтателност. (Не напразно Пушкин е писал: „и ден и нощ учена котка все ходи по верига в кръг”). Символ на учеността стана Алберт Айнщайн, но Котките-физици (а физиката е наистина най-умната наука) и без Айнщайн са достатъчно – у нас това са Вавилов, Александров, в света – Максуел, Мария Кюри… Освен това и Ломоносов.

Супервъплъщение на късмета

Котката е реализатор, както Бика и Змията. Тоест, без да започва нещо особено, бързо довежда всичко докрай, до търговски вид. Но в сравнение със Змиите и Биковете в тази работа тя има едно фантастично предимство, тя е реалист, завършител, лишен от излишни идеи, здраво стои на земята и прекрасно брои парите. Затова значително превъзхожда Змията и Бика по реализаторска сила.

Да, сред бързите и главозамайващи кариери има много котешки. Да си спомним, че в годината на най-висш подем (1917 година) Лев Троцки е бил само на 38 години. Сталин действал по-бавно, но станал генерален секретар на партията едва на 43 години. При това Троцки не успя да фиксира своя подем, а Сталин запази властта си за дълги години. При Сталин, Николай Възнесенски стана председател на госплана на 39 години. Гореспоменатият Айнщайн, според легендата бил безнадежден ученик, едва ли не двойкаджия, а едва на 26 години създал общата теория на относителността и открил фотоефекта, заради което после получил Нобелова награда. Рафаел Санти, класикът на Възраждането, е преживял само 37 години, като е известно, че живописците живеят средно най-дълго сред творческите хора, при това е успял да стане велик, като започнал да твори шедьоври още на 17 години, когато другите само са размазвали боите.

Куентин Тарантино е бил съвсем никой, нямал нито връзки, нито роднини, въпреки това ”Кучета в резерв” му донася световен успех (29 години) и „Криминално четене” (31 години). Не е възможно даже да се мечтае за изработените от него пари, толкова са много. У нас шокира мнозина размерът на капитала (номер едно в Русия), придобит от Михайл Ходорковски. А когато го вкарали в затвора, едва бил навършил 41 години.
Можем да дадем и още много примери.

Въздушността като такава

Котката е идеалната фигура за илюстрация на мечтателност, мекота, показна леност, умилкване, и даже гнусливост, всичко, което се определя от понятието въздушност. Така психологическият портрет на Котката е доста прост – любител на почивка в приятна и комфортна обстановка.

Но нашата задача не е описанието на битовите подробности, а определянето на влиянието върху творчеството на едни или други качества. Като говорим за въздушност, на първо място имаме предвид поезията. Класици в нашата поезия са Жуколски и Ломоносов, известна е поезията на Яков Полонски и Кондратий Рилеев, Заболоцки и Манделщам определят съвременното й ниво, стихове са писали Симонов, Светлов и Еренбург, голям е броят на поетите-песенници, например Михаил Матусовски. При жените Вероника Тушнова, Маргарита Алигер, Елисавета Кузмина-Караваева, Каролина Павлова. Много високо стоят в света имена като Робърт Бърнс, Джон Китс, Фридрих Шилер, Хенри Лонгфелоу, Уолт Уитман. Интересно е, че стихове за писали много Котки-управници и Котки-Воини, например небезизвестният прародител на династията на Великите Моголи Бабур.

Много котешко направление в поезията бил акмеизмът, който противопоставя стихията на естеството на мистичните стремежи на символизма към „непознаваемото” и декларира конкретно чувственото възприемане на „света на вещите”. В това движение са участвали такива представители на знака като Зенкевич, Манделщам, Кузмина-Караваева, близък до акмеизма бил символистът Балмонт, негов предшественик по дух бил Жуковски. Заболоцки може да се смята за приемник на акмеизма. Но това е малко – лесно е да се намери съответствие на поезията на акмеистите счуждестранните Котки (Лонгфелоу, Уитман, Мелвил, Бертран).

И, разбира се, балетът. При това ако при Тигъра и Дракона са по-прославени мъжките знаци, Котката е по-често представена от жените. Причината е проста, волята играе не последната роля в тази дълга и упорита работа. На първо място великата Екатерина Максимова. Можем да си спомним доста младата балерина Илзе Лиепа. От мъжете Асаф Месерер.

Ако при Драконите съчетанието на въздушност и мистика е довело до създаването на утопизма, то реализмът на Котката е в известно противоречие с въздушната мечтателност затова по-често при Котките има антиутопия, да речем, главният майстор на антиутопията е Джордж Оруел („1984”). В определен смисъл „Кучешко сърце” на Михаил Булгаков е антиутопия, във всеки случай утопизмът на професор Преображенски претърпява крах. В същия дух е отрезвяващия морал на Лазар Лагин в „Старецът Хоттабич”, последователно разрушаващ очарованието на източните приказки и заменящ го с реалността на съветския живот. Впрочем, в неговата приказка изобилства въздушност от всякакъв род.

Въобще Котката е голям любител да разруши патетичната настройка на преобразувателите на света. Загива главният герой на Еренбург в „Хулио Хуренито”, Остап Бендер в книгите на Илф и Петров (Котка е само Петров) претърпява крах.

Отвореност

За илюстрация на отвореността обикновено се използва списък от композитори, главно на опери, оперети и балет. Тук в първите редове е нашата троица Сергей Прокофиев, Арам Хачатурян и в най-малка степен Георгий Свиридов. При това, както се полага на въздушен знак, те са преуспели повече в балета.

Франц фон Зупе, един от създателите на виенската оперета, Жак Офенбах, основоположник на класическата оперета.

Друго доказателство за отвореността е участието на Котката в така нареченото отворено кино. На първо място това са разпуснатите филми на Григорийй Александров – „Веселите момчета”, „Волга-Волга”, много филми на Елдар Рязанов, знаменитите филми на Александър Серий „Джентълмени на успеха” и разбира се „Бялото слънце на пустинята” на Мотил, класически филм на отвореното кино. Смисълът е много прост – идете на улицата, обединявайте се, преодолявайте тесните граници, оградите. Почти винаги в такива филми има море, река, широки простори.

Прокофиев с отворената си музика в много отношения е определил успеха на друг шедьовър на отвореното кино – „Александър Невски”. Помните ли как се пее там: „Ставайте, руски хора”.

И, разбира се, артисти, изобразяващи широка, открита душа – Борис Андреев (Иля Муромец), Черкасов (Александър Невски), Луспекаев (Верешчагин), Булдаков (генерал), Улянов (Чарнота).

Само за жените. Котката е мистичка

Най-малко разработената стихия в света на жените е стихията на мистиката. Разбира се, можем да разсъждаваме много дълго за теософията на Елена Блаватска (31.7.1831) или за постиженията на Елена Рьорих (31.1.1879), но мисля, че това няма да убеди всички. По-надеждно е да изброя някои известни владетелки на мъжките сърца, за да докажа всесилността на женската магия.

Най-яркият пример е Лили Брик (11.11.1891). Тя била муза и вдъхновителка на най-големия поет на своето време Владимир Маяковски. Но списъкът на вдъхновените от нея мъже е значително по-широк. Небезизвестният Осип Брик, Комкор Примаков, знаменитият режисьор Параджанов, Катанян и др.

Друг път е четенето на литературни произведения. Разбира се, можем да прелистим книгите на Наталия Кончаловска в търсене на специфични женски идеи на Котката. Но, струва ми се, там няма нищо особено. Има съвременна, доста модна писателка – Татяна Толстая („Кысь”, „Нощ”). Но може би е по-резултатен анализът на поезията на Нобеловата лауреатка Нели Закс (10.12.1891). „Неримувана, стегната, изпълнена с обемни образи, поезията на Закс представлява пример за съвременната мистика. Нейните религиозни апокалиптични химни са олицетворение на еврейското самосъзнание, толкова силно, че животът се приравнява със смъртта и обратно”
(Спендър).

А в балета, благодарение на синтеза на мистичност и въздушност, знакът заема такова място, каквото Драконът при мъжете, т.е. всъщност първото място. За разлика от жените-Дракони, които танцуват добре измислени от някого танци, танцьорките-Котки са много по-активни творчески. Главен пример е балерината Екатерина Максимова (1.2.1939). Кралици на танца са били Агрипина Ваганова (26.6.1879), впрочем, не само балерина, но и велик педагог, и Карлота Гризи (28.6.1819) – първата „Жизел” в световната история. Освен това балерината София Головкина (30.9.1915). В активни търсения е сега Илзе Лиепа (22.11.1963) балерина и драматична актриса.

Само за мъжете. Завършеност (реализъм)

В първата книга за структурния хороскоп (черната книга) най-голямата глава е посветена на явлението завършеност. Всички доказателства са приведени само от Котките.

Твърди се, че Котките виждат света завършен, измененията в нашия живот им се струват незначителни, човекът е съвършено неизменен по отношение на психологията. В доказателството са думите на Воланд, озвучени от Котката Михаил Булгаков: „Хора като хора. Обичат парите. Ех, лекомислени са. И милосърдието понякога чука на сърцата им. Обикновени хора. Въобще напомнят предишните.” Всичко в света на Воланд е неизменно – ежегодните балове, Маргарита. Бъдещето за Воланд не е интересно, там всичко е същото. Що се касае до интереса на хората към бъдещето и той е примитивен – интересува ги само датата на смъртта им.

За разлика от новаторите, следящи строго йерархията на категориите, при завършителите всичко е единно, парите се превръщат в пчели, котките в хора („Майсторът и Маргарита”), хората в катерички, глигани, елени („Катеричка” на Анатолий Ким).

По-нататък се очертава централната същност на завършеността. То напълно и изцяло е построено не на нови, самостоятелни, собствени идеи, а на заимствания от различен вид. Василий Жуковски е направил идеалната формулировка: „Моят ум е като огниво, което трябва да се удари в камък, за да изскочи искра от него, изобщо, това е характерът на моето авторско творчество, при мен всичко е чуждо или по повод на нещо чуждо, и все пак като че е мое”. Вересаев, Лесков, Джордж Оруел, Уошингтън Ъруинг и разбира се, Михаил Булгаков са подробно изобличени като мощни заимстватели. При това, като заимстват чужди идеи, думи, сюжети, завършителите значително повишават нивото на литературата.

Най-ярък пример е „Майсторът и Маргарита”, където почти всичко е измъкнато от други книги (вж. „Булгаковска енциклопедия” на Соколов). В резултат всички познават шедьовъра на Булгаков и никой не се интересува от първоизточниците.

Така, качествата на произведенията на завършителя почти винаги са високо ниво на ерудиция, широта на диапазона. Особено пристрастие на завършителите са епосът, разказите, сказанията, чуждестранните истории, които така им се иска да преправят по съвременните норми на родния си език. Вересаев, Жуковски, Мински преправяха Омир, Заболоцки – „Слово за полка Игорев”. Волков взе, че преправи Баум. При което „Вълшебникът от изумрудния град” стана съвсем руски.

Най-важното качество на завършителя е неприязънта към многоточието (така любимо на новаторите) и желанието да доведат всичко до пълна яснота, да сложат точка на всички истории. Това е сложно, защото животът продължава, в резултат бедните завършители са принудени да пишат много дълго, за да доведат до края всички започнати линии. Ярък пример е „Сага за Форсайтови” на Джон Голсуърти.

Още едно интересно качество на завършителите. Те сякаш се стремят към вечното, а се получава, че улавят подробности от действителността, които са характерни само за текущото време и много скоро ще изчезнат. Ето защо завършителските шедьоври винаги са подобни на музейна експозиция, където няма нищо вечно, но е пълно с вехтории.

Що се отнася до другото название на такава идеология реализъм, то не трябва да въвежда в заблуждение, произведенията на завършителите-реалисти съвсем не е задължително да бъдат копиране на реалността, много често това са естетски, стилистично съвършени творения, които отразяват не толкова реалността на живота, колкото реалността на културата. Така че, завършителят-реалист преработва културните постижения, той е крайното звено в творческия процес на човечеството.

Най-подробно доказва това явление примерът с шахмата, в началния период на който доминираха новаторите (Кон, Тигър, Куче), близо до върха нямаше нито един завършител. Но щом шахматът премина всичките си етапи на развитие, на върха се изкачиха Котките (Карпов, Каспаров, Крамник). Сега Котката е нещо обикновено в шахмата и е невъзможно да си представим, че Карпов е бил не само първата Котка-шампион, но и първата Котка-гросмайстор.

Бидейки извънредно борбен знак, Котката буквално се хвърля в бой. Но в световната история по-скоро се е прославил с авантюризъм, партизанщина, с неграмотността си като пълководец. Въпреки това, с едни или други средства, Котката получава военна слава. Става дума за Сталин, Троцки, Манерхайм, многобройни предводители на въстаници – Боливар, Гарибалди. По-добре е Котките да се занимават с разследване.

Кариера на Котката

Годината на Дракона е преломна за Котката. Не трябва да правите нищо, отпуснете се и подложете лицето си на вятъра на времето. Нека ви осъждат, нека ви тъпчат в калта. Всичко е само за добро. Много по-опасно е, ако започнат да ви обещават златни планини. Това може да бъде съблазън от лукавия.

Айнщайн пише писмо до президента на САЩ за атомната бомба (1940), предлагат му да стане президент на Израел (1952). Сталин участва в погрешно създаване на обща граница с Германия по протежение на 2000 километра (1940). Той започва гонение срещу евреите, реформира ръководството на партията, погрешно сменя охраната си (1952). Сол Белоу получава Нобелова награда за литература (1976).