1906, 1918, 1930, 1942, 1954, 1966, 1978, 1990, 2002

Идеологическа структура (тип мислене): Волеви (новаторски, политически)
Социална структура (Социален тип): Отворен (всенароден, екстровертен)
Психологическа структура (Битов тип): Жалостив (чувствителен)
Темперамент: Природен оптимист (сангвиник)
Знак на съдбата: Самодейност (Прави всичко сам, приятелю!)
Адекватна възраст: Ученик в началните класове (7-12)
Векторен господар: Плъх (Стремеж към хармония)
Векторен слуга: Глиган (Презрение към безцелността)
Романтичен брак: Дракон, Маймуна
Патриархален брак: Кон, Куче, Тигър
Равен брак: Петел, Змия, Бик
Духовен брак: Котка, Коза

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Както и всяка друга четна година, годината на Коня продължава около 380 дни, като отнема от Козата половината от януари, но не отстъпва на Змията нито ден от своя януари. Затова още веднъж се обръщам към поклонниците на китайския календар, не вярвайте в новолунието на Водолея, за никакъв февруари не може и дума да става. Провереният и препроверен Леонид Ярмолник е роден на 22 януари 1954 година. На 21 януари 1882 година – отец Павел Флоренски, един от пророците за бъдещето на Русия. На 18 януари 1882 година, детския ден, е роден нашият любим татко на Вини-Пух Александър Милн. Впрочем, всички тези хора са твърде далеч от реалния преход. По-близо до истината е душата и славата на руския футбол Игор Нето (9.1.1930). Още по-близо е напористият и планомерен археолог Хайнрих Шлиман (6.1.1822), съвсем близо е живописецът на съчувствието към народа Василий Перов (4.1.1834). Реално биха могли да решат въпроса за датата на прехода още двама живописци – портретистът Мурильо (1.1.1618) и великият колорист Анри Матис (31.12.1869), смята се, че те двамата са Коне.

Краят на годината на Коня с две седмици навлиза в територията на следващата година. Има сигурни доказателства поради конеподобността на Алексей Толстой (10.1.1883), тук е и векторният му брак, и детските му книги, пък и цялата му проза. Не по-малко са доказателствата при бащата на космонавтиката Сергей Корольов (11.1.1907), може да се каже, че целият му живот е опровержение на принадлежността му към Козата. Това е предният план, а в тила има не-по-малко важни фигури. Връстниците Джеръм Селинджър и Даниил Гранин (и двамата са родени на 1.1.1919), а също и бащата на теоретичната физика Исак Нютон (4.1.1643). Ключова е фигурата на Аркадий Вайнер (13.1.1931). Това е онзи от братята, който остава в Русия. Има достатъчно доказателства за неговата Конскост.

Природен оптимизъм

Завършекът определя всичко. Самото произведение може да бъде колкото си иска печално, но ако краят е оптимистичен и знакът е оптимистичен. Сред най-светлите писатели са Корней Чуковски, Юлиан Тувим, Исак Бабел, Михаил Зошченко, Борис Заходер, Александър Милн, Агния Барто. Лесно се забелязва склонността на тези светли хора към детската литература. Филмите на Георгий Данелия или Александър Роу винаги завършват оптимистично. В Конската жизнерадостност има много детско, ненапразно знакът на Коня съответства на четвъртата възраст (7-12).

Впрочем, в Конския оптимизъм лесно се вижда природният компонент. Сред великите природолюбители са Виталий Бианки, Виталий Песков…

И все пак трябва да отбележим, че оптимизмът на Конете не винаги е безразборен. Причината за това е стремежът на Конете към реална оценка на ситуацията.

Самодейност

С изключение на няколко композитори Конските кариери имат винаги много слабо, дори сиво начало, но следва трудно придвижване напред и накрая триумфално отчитане на резултатите.

Иван Бунин казва за себе си, че никой не е започнал толкова слабо, както той. Не се отличавали с бърза кариера и Солженицин или Алексей Толстой. Първият започнал да публикува на 44 години, вторият започнал да работи сериозно на 40 години. Но по-нататък придвижването вървяло с нарастваща сила. Световните класици работят в същия ритъм. Джеймс Джойс започва на 35, Хенрих Сенкевич на 37. При това с времето мащабът на творенията им само нараства.

Така почти всички успехи на Коня са свързани с неговата самодисциплина, упорство, воля за постигане на резултата. Образът на композитора Салиери, роден в годината на Коня, показан от Пушкин, е на работяга, велик педагог, вървял по труден път към достигане на хармонията. Разбира се, не тормозел щастливеца Моцарт, бил добряк, правел път и на мравката. Но напълно би могъл да изпитва недоумение от неговата внезапна гениалност.

Психология на хуманизма

Един от главните парадокси при Коня се състои в това, че при максимално твърда воля този знак запазва психология на хуманизъм, нежност и висока чувствителност. Волята и хуманизмът доста често се противопоставят в един знак, при това побеждава едно от тези качества. Борбата се усложнява от това, че, като има за векторен съсед Плъха и глигана, Конят е изтеглен на страната на безжалостните знаци.

В резултат имаме това, което имаме, писателите-класици сред Конете не са толкова много, както сред Змиите и Козите. За световни фигури са признати Джеймс Джойс, Иван Бунин, Джеръм Селинджър, Адам Мицкевич и Хенрих Сенкевич.

Малкият човек със своите радости и горести е героят в произведенията на Куприн и Бабел, Зошченко и Пилняк. Всеки филм на Георгий Данелия („Мимино”, „Афоня”) или на Константин Войнов („Женитбата на Балзаминов”) изливат върху вас море от жалост и любов към човека. В тези филми не само, че няма злодеи, но няма и малко от малко отрицателни персонажи. Такава е любовта на Коня към човека, по-точно жалостта към него.

Разбира се, Конят жали и себе си, а това значи, че се нуждае от нежно отношение, грижи, изтънчена храна и т.н.

Всемирност и отвореност

Отвореността на Коня, особено ако живее в имперски държави, е достатъчно очевидна, широтата на душата му, разговорлив характер, външната простота. Но на Запад Конят се проявява като затворен знак, а на Изток като ортодоксален. Затова можем да докажем отвореността на знака само в абсолютно интернационално изкуство, каквото е музиката.

Приносът на Конете в световната музика е фантастичен, само Плъхът (Моцарт, Росини, Чайковски, Глинка) му е реален конкурент. Така че в схватката на Моцарт (Плъх) и Салиери (Кон) за Плъха няма еднозначно предимство. Балетът и операта са немислими без Конските мелодии, пък и симфоничната музика също. Освен Салиери тук е великият Джакомо Пучини, уникалният Антонио Вивалди, гениалният Фредерик Шопен, Робърт Шуман, Кристоф Глук, Карл Мария Вебер, веселякът Имре Калман, бодрият Ференц Лехар, а също и нашите Дмитрий Шостакович и Игор Стравински, накрая любимият кинокомпозитор Андрей Петров и и рок-кумирът Пол Маккартни.
Нито Плъхът, нито Петелът дават такъв величествен списък.

Космическата фиксидея

Откъде се вземат фиксидеите при толкова здравомислещ и вменяем знак като коня? Но всички знаци имат странни стремежи. Конете се стремят към Космоса. На земята им е тясно. Като минимум трима бащи на космонавтиката са Коне. Става дума за Оберт, Годарт и Корольов.

Херман Оберт. Роден на 25 юни 1894. През 1923 г. излязло съчинението на Херман Оберт „Ракетата в междупланетното пространство”. Книгата на Оберт породила в Германия истински „ракетен бум”. Всичко космическо станало модно. Стотици хора се записвали в различни междупланетни общества. Оберт пуснал първата ракета с течно гориво на 7 май 1931 близо до Берлин. Уви, не му вървяло, нямало пари, той се стремял към практика, а направили от него теоретик. Само благодарение на дългия си живот (95 години) дочакал слава и признание. Оберт изпреварил времето си с десетилетия, а в някои неща и със столетия. С мисълта си той завладявал космическото пространство, проектирал междупланетни селища и орбитални станции дълго преди практическото осъществяване на тези идеи. За пръв път предложил да се използва хидробасейн за имитация на безтегловност, изобретил центрофуга с рамо 35 м за създаване на натоварване и тренировки на космонавтите.

Робърт Годарт. Роден на 5 октомври 1882. През 1926 година осъществил първото в света пускане на ракета с ЖРД (течен кислород и газолин). През 1935 неговата ракета с ЖРД достигнала свръхзвукова скорост, след това била създадена ракета, издигнала се на височина 1,6 км. На 10 август 1945 година след тежка операция Робърт Годарт починал. Славата и признанието дошли при него едва много години след смъртта му.

Сергей Павлович Корольов е роден на 12 януари 1907 година (последният ден от годината на Коня). Неговите заслуги в практическата космонавтика са безмерни и с мъка се поддават на изброяване. Фактически именно той със своята фанатична упоритост пробил тази сякаш непробиваема стена. Пиленцето (човечеството) излетяло от гнездото и той бил главният в това дело. На 4 октомври 1957 година е излетял първият спътник. На 12 април 1961 – човек в космоса. По-нататък успехите растат като снежна топка – съвместен полет, излизане в открития космос, множество идеи, които са живи и до днес.

А също и Франц Гефт (5.4.1882) – един от пионерите на космическата техника, „бащата на космическата физиология” Олег Георгиевич Газенко (1918).

И, разбира се, най-добрите космонавти Владимир Джанибеков (13 май 1942) – 5 полета и Джон Янг (24 септември 1930) – 6 полета. При това въпросът не е само в броя на полетите, а в тяхната сложност. Янг е извършвал почти всичките си полети с нова, неизползвана техника. Същото е и с Джанибеков, при който има и съгласуване с „мъртва” станция. Американската астронавтика на практика напълно се е държала на пилотите от 1930 година. Само един „Джемини” излетял в космоса без Кон на борда. Тази традиция се запазила за „Аполон” и „Скайлъб”. Първият лунен екипаж се състоял напълно от Коне – Нил Армстронг (5.8.1930), Майкъл Колинс (31.10.1930), Едуин Олдрин (20.1.1930). От десет земни жители, стъпили на повърхността на Луната, шестима са родени в годината на Коня. Освен Армстронг и Олдрин и Янг това са Чарлз Конрад (2.6.1930), Едгар Мичел (17.9.1930) и Джеймс Ъруин (17.3.1930). Не са били на Луната, но по право се смятат за суперпилоти Томас Стафорд (14.3.1930) – 4 полета, Пьотр Климук (10.6.1942 година) – 3 полета и Владимир Ковальонок (3.3.1942 година) – 3 полета. Най-малко 30 мъже, родени в годините на Коня, вече са били в космоса. Сред „новичките” са Джон Блаха (26.8. 1942 година) – 5 полета, Гийон Стюарт (22.11.1942 година) – 4 полета, Валерий Поляков (27.4.1942 година) – рекорд на престояване в космоса.

Само за жените – Конската логика

За разлика от мъжете, жените-Коне само създават впечатление на силни и волеви дами. В действителност те не са в състояние да филтрират водопада от идеи, не могат да изберат най-реалното решение. Затова е много желателно и полезно да стоят по-далече от властта и вземането на отговорни решения и по-близо до интелектуалните професии.

Да си припомним някои жени, прославени с интелекта си. Да започнем с изброяването на жените – лауреати на Нобелова награда. Селма Лагерльоф (20.11.1858) – награда за литература (1909), Сигрид Унсет (20.5.1882) – награда за литература (1928), Мария Гьоперт-Майер (28.6.1906) – награда за физика (1963), Гертруд Елиън (1918) – награда за физиология и медицина (1988), Кристиане Нуслейн-Фолхард (1942) – награда за физиология и медицина (1995).

Не са получили награда, но са влезли в историята като големи учени: Еми Ньотер (23.3.1882) – безусловно най-добрият математик сред жените, Юлия Лермонтова (2.1.1847) – първата руска жена-химичка, доктор на науките.

И разбира се, режисьорите-интелектуалки Динара Асанова (24.10.1942) – „Ключ без право на предаване”, Жермен Дюлак (17.11.1882) – майка на авангардното кино. Маргарете фон Трота (21.2.1942) –„Чисто безумие”.

Търсенето на жени-интелектуалки нараства постоянно, така че, значението на този светъл ум постоянно ще расте. Особено големи биха били перспективите в мултипликацията, където като пример за подражание остава жената на Юрий Норщайн Ядвига Ярбусова (13.10.1942).

Само за мъжете. Волята

Конят и Тигърът в мъжки вариант са абсолютни лидери по отношение на волята. По този повод не трябва да има никакви разсъждения, достатъчно е да си спомним великите владетели от тези знаци и да ги сравним със списъците от другите знаци. Никой друг знак не дава и една шеста от списъка на Тигъра или списъка на Коня. Струва си да си спомним за някои.

Август Октавиан. Римски император (43 г. пр.н.е. – 14 г. от н.е.) Величие, слава, триумф. Величието на Август би стигнало за всички бъдещи имперски триумфатори, взети заедно. Народът непрекъснато му предлагал „диктаторската” власт, но той на колене, свалил тогата от раменете си, оголил гърди, молел да го избавят от това“ (Г. Светоний). Що се отнася до триумфа на външната политика, главни били не военните победи, а постигнатият мир. „Той не обявяваше война на никой народ без законни и важни причини. Беше толкова далеч от стремежа да разпростира властта си или да умножава воинската си слава, че караше някои варварски вождове да се закълнат в храма на Марс Отмъстителя във вярност на мира, за който сами молеха…“ (Г. Светоний).

Величието на Август е още и в това, че създал съвсем нов модел за държавно устройство, издържал 400 години. А както е известно, в нашия свят нищо не издържа дълго.

Карл Велики. Крал на франките (768-814). Какво реално величие и неизгладими следи в историята, пример за мнозина монарси през много векове. Забележителен оратор, освен родния си език знаел великолепно латински, сносно гръцки, занимавал се с наука и ценил високо учените, особено се интересувал от диалектика и астрономия. Ако си спомним за кое време става дума, ще се окаже, че положението на Карл е уникално. Тогава малко от монарсите са били грамотни. Саксите, лонгобардите, сърбите, лютичите, аварите, всички, с които франките са воювали при Карл Велики, успял да победи, въпреки суровостта и жестокостта на врага. При това Карл покръстил победените врагове, въвел административно деление в победените земи и въдворявал ред. Онези, които не желаели реда, изчезвали от картата на Европа (например всяващите ужас в цяла Източна Европа авари). Освен безкрайните войни имало време и за мирно творчество. В Рим Карл изглаждал разприте на папата с местната аристокрация, за което бил коронясан с императорска корона.

Карл двойно разширил територията на държавата на франките, но това му било малко, създал империя, чиито очертания са центъра на света – Западна Европа, неговата империя е праобраз на трите „главни” държави в Европа (Франция, Германия, Италия). Но и това му било малко, формирал феодалните отношения в Западна Европа, като ги издигнал на ново ниво.

Василий II Българоубиец. Византийски император (960-1025). Император от двегодишна възраст, а разбира се, реално от 18 години (976). Много рано започнал да мисли самостоятелно и сам да взема решения. А трябвало да се вземат много решения. Времето било смутно, пълно с метежи и войни. На младини бил склонен към разпуснатост и изнеженост, без стеснение гуляел, често се отдавал на любовни утехи и се увличал от другарски пиршества. Походите си срещу варварите правел съвсем не така, както било обичайно при болшинството императори, които излизали в средата на пролетта, а в края на лятото вече се връщали. Той понасял зимния студ и летния зной, когато бил измъчван от жажда, не се хвърлял веднага към извора и наистина бил твърд като кремък и издръжлив на всякакви телесни лишения. Не обичал откритите сражения и побеждавал повече с коварство, отколкото с доблест. Начинанията му навсякъде били съпътствани от успехи. Той избил не само българите, но и много други врагове в Азия, Европа, Закавказието.

В наши дни политическото величие на Коня не само не е отслабнало, но се е усилило многократно. През XX век, ако отхвърлим емоциите, е трудно да сравним някого с Улянов-Ленин. Той създал партия от нов тип, редовите членове на която ставали пълководци и финансисти. Свалил династията на Романов, стояла на трона 300 години и образувал велика военна държава, печелеща всички войни и наплашила до смърт западния свят. След него следват Никита Хрушчов и Леонид Брежнев, които с лекота побеждаваха целия западен свят във външната политика, и макар и косвено, помогнаха на Европа да се обедини. Впрочем, в Брежневското политбюро имало невероятно много Коне – Кириленко, Шелепин, Шчербицкий. Особено добър е бил, казват, Машеров, много талантлив, млад и любимец на народа.

Велики управници в Европа бяха Хелмут Кол. В САЩ най-добрият президент Франклин Рузвелт.

Кариера на Коня

Кармична за Коня е годината на Плъха. Прелом на съдбата. Този преход е особено рязък, защото предишната година е била толкова благоприятна. Получава се нещо като контрастен душ. Трябва да приемете промяната мъжествено и да си направите изводи. Ако годината ви носи неприятности, трябва да ги превърнете в енергия за бъдещи дела.

През 1888 година Владимир Улянов напълно преосмисля живота си след като през 1887 била изпълнена смъртната присъда на големия му брат. През 1960 година бащата на световната космонавтика Сергей Корольов преживява страшна катастрофа. Но вече през 1961 година изпраща Гагарин в космоса.