1904; 1916; 1928; 1940; 1952; 1964; 1976; 1988; 2000; 2012

Идеологическа структура (тип мислене): Мистичен (емпиричен, полет над времето)
Социална структура (Социален тип): Ортодоксален
Психологическа структура (Битов тип): Мечтател
Темперамент: Флегматик
Знак на съдбата: Самодейност (Прави всичко сам, приятелю!)
Адекватна възраст: 55-70 години
Векторен господар: Глиган
Векторен слуга: Котка
Романтичен брак: Тигър, Кон, Куче
Патриархален брак: Плъх, Маймуна, Дракон
Равен брак: Коза
Духовен брак: Бик, Змия, Петел

Овен ^ Телец _ Близнаци ` Рак A Лъв B Дева C Везни D Скорпион E Стрелец F Козирог G Водолей H Риби I

Както всяка четна година, годината на Дракона трябва да започва през първите дни на януари или даже през последните дни на декември.

На стража пред назованата граница стои един от най-популярните сега автори – Джон Роналд Толкин (3.1.1892), създател на приказни светове, на „Властелинът на пръстените“, баща на всички хобити и всичко в този дух.

До него са също разказвачите Шарл Перо (12.1.1628), автор на Червената шапчица” и „Котаракът с чизми”, Луис Карол (27.1.1832), автор на незабравимата „Алиса в страната на чудесата” и Аркадий Гайдар (22.1.1904), създател на ”Малйчиш-кибальчиш”, който макар и да не е хобит, е също героична личност. Освен за разказвачи на приказки можем да си спомним за шахматиста Паул Керес (7.1.1916) и балетмайстора Леонид Якобсон (15.1.1904). Както ще стане ясно, и шахматът, и балетът са важни за Драконите. Ако повярваме в китайската система за преминаването на датите, всички тези Дракони щяха да се смятат за Котки.

На другия край на годината, (там, където той граничи с годината на Змията), започва трагичното съревнование за двамата фашистки водачи – Херман Гьоринг (12.1.1893) и Алфред Розенберг (12.1.1893). Те са осъдени на смърт в Нюрнберг, и двамата по всяка вероятност са Дракони.

Кой сте вие, мистър Дракон?

Сега за името на знака. Структурният хороскоп не е против названието, има няколко интересни векторни връзки, доказващи, че това име не е случайно. При все това като се борим за чистота на редовете, сме длъжни да намерим животински аналог на знака. В действителност единадесетте знака са от зоологическата градина и само един от приказките. Такова животно се оказа Кенгуруто, на което беше посветена отделна работа по етология. Какво пък, кенгуруто е странно животно, напълно съответстващо на странностите на знака на Дракона. Както е известно, кенгуруто живее само в Австралия, отличава се с любвеобилност, невероятна сила, фантастична скокливост и много странна физиология.

Космически оптимизъм

Темпераментът на Дракона изглежда най-безобиден. Мечтатели, тихи, безвредни хора. Но зад тихата блажена усмивка може да се крият мечти с всякаква степен на безумие, затова Драконовите утопии могат да прикриват всичко възможно. В дадения случай за христоматиен управник се смята Хумаюн, който се опитал да въплъти абсолютно утопичните си идеи в своето управление (Великите Моголи). Той така и не построил своя „Град на слънцето”, а бил прогонен, политиката изисква разумна воля и не понася утопизма.

Във всеки случай трябва да помним, че даденият темперамент не е социално активен, човешките проблеми не стават близки на Дракона. Много по-важни от тях му изглеждат абстрактните схеми. Затова Фридрих Енгелс, добрият, хубав човечец е написал книжка, в която е обосновал идеята че децата трябва да се вземат от майките им и да се събират в някакви обществени заведения.

Драконовите идеи винаги са твърде теоретични. Рядко става дума за реални хора. Без да мисли за хората, Шпенглер е написал своя „Залезът на Европа”, така и Фридрих Ницше е писал за идването на „свръхчовека”, а Василий Розанов е създавал „Апокалипсисът на нашето време”. На някого може да се стори, че работите на Зигмунд Фройд са много конкретни, все пак е психиатър. Но идеите на този психиатър са придобили много малко значение в реалната психология.

С една дума, космическият оптимизъм предразполага човека към абстрактно философстване, не особено свързано с реалния човек. При това ако болшинството философи-Дракони са попаднали в енциклопедиите не за реални научни заслуги, а по-скоро като примери за чудачеството на човешката мисъл, то един от тях по право се смята за крал на философската мисъл – това е великият калининградчанин Емануил Кант. Той има „критика на чистия разум” и „Критика на практичния разум”, но въпреки това не е станал само разрушител, а е намерил и утвърдил много умни идеи.

Самодейност на Дракона

Ако вярваме на теорията, съдбата на Дракона е неразривно свързана със собствените му усилия. Христоматичен пример е Максим Горки. Човек излязъл от най-дълбоките низини, постепенно стъпка по стъпка се е изкачвал сред хората. А понеже е живял доста дълго и е имал силна воля, се е издигнал на голяма висота. Ако ролята на Горки като съветски писател номер едно и баща на соцреализма сега се подлага на съмнение, геният му на драматург едва ли подлежи на критика.

За всеки Дракон може да се каже, че е „човек, направил сам себе си”. Самовъзпитание, самолечение, самокритика и даже самобичуване – ето тяхната участ.

Достатъчно ярък пример е нашият сегашен президент Владимир Путин. Човек без никакви особени таланти, демонстрирал средни способности във всички видове дейности през всички етапи на живота си. Но благодарение на упорството и даже на фанатизма си е стигнал до връхната точка в политическата кариера на земята – президент на велика държава.

Въздушността на поетите

Ако въздушността е качество, което носителите му се стремят да не афишират (освен Дракона, това са Котката и Тигъра), на Дракона това се удава по-трудно, отколкото на другите. Почти никой от Драконите не изглежда твърде земен, обикновен и редови. Очите, покрити с лека мъгла, замисленият поглед, който не може да фиксира предмета или събеседника. Всичко у Дракона издава мечтателя, човек не от този свят, струва ти се, че още малко и той ще се откъсне от стола и ще литне. Това е въздушността. Впрочем, да не забравяме, че качествата на психологическата структура се маскират максимално често и максимално старателно, затова непременно ще се намери Дракон, който се опитва да изглежда умел, сръчен и майстор.

Главно постижение на въздушността освен споменатия по-горе балет е поезията. Списъкът на поетите-Дракони на практика е безкраен. При това трябва да отбележим, че поезията, тъй като е най-национално специфична, на практика не дава общ световен знаков списък. Всеки народ има своите поетични кумири. Като правило знакът на нацията и неговите векторни съседи оглавяват националния списък от поети. Но във всеки национален списък винаги ще се намери място за Дракона.

В Русия това са и велики и просто добри поети: Александър Блок, Йосиф Бродски, Инокентий Аненски, Андрей Бели, Саша Чьорни, Афанасий Фет. В Италия – Франческо Петрарка, Торквато Тасо. Във Франция – Аполинер, Ростан, Верлен, в Англия – Александър Поп, Самюъл Колридж, Джон Ленън и т.н.

Ортодоксалност

Ние сме свикнали, че ортодоксалността прави знака по-малко стабилен и усреднен. А това е толкова ярък знак, мечтател, фантазьор… При това всичко, което трябва да има ортодоксът, го има при Дракона. Упоритост, догматизъм, стремеж във всичко да намира система, да поставя всичко на мястото му, да слага всичко в ред.

Главното постижение на ортодоксалността точно помага на поезията. Не можеш да станеш голям поет без изрядна порция размереност, ритмичности определена консервативност, затова освен въздушната поезия (Тигър, Котка, Дракон), има и ортодоксална поезия (Бик, Коза, Куче, Дракон). Лесно е да се види, че и в едната, и в другата присъства Драконът и именно това го прави централен знак в цялата световна поезия.

Освен помощ на поетите, ортодоксалността винаги създава определена склонност към религиозност, при това доста строга, общинна и обредна религиозност. За сравнение ще посочим, че отвореният знак е винаги твърде природен, затова е склонен към езически вярвания, а затворените знаци имат склонност към така наречените езотерични вярвания, основани на задълбочени, дълбоко лични търсения, които не изискват големи колективи за служене на Бога.

Затова, даже в творчеството на формалните атеисти ще се появи пред всички този, който е с „бяло венче от рози”. Така е и при другите Дракони.

Утопистите, създатели на приказни светове

Кампанела измислил „Града на слънцето” в началото на 17 век. Там всеобщата хармония се осъществявала по пътя на женитба на дебелите за тънки, а всеобщата образованост се постигала чрез плакати на стените на обществените здания. Интересно е, че властта в комуната се осъществявала от учено-жреческата каста. А в останалото, както се полага – държавно възпитание на децата, отмяна на семейството, отмяна на частната собственост, задължителен труд. Важно е, че това слънчево великолепие се пише в затвора, където Кампанела е прекарал 27 години.

Сен Симон и Гракх Бабьоф са родени в една и съща година, края на 18 век. Сен Симон е воювал за независимостта на САЩ, съчинил план за създаване на рационален обществен строй. Обединение на пролетариата и буржоазията, задължителен труд и отново тържество на религията – Ново християнство”. Бабьоф – той бил не прост утопист, но и решителен революционер, за което е и убит.

Шарл Фурие е изостанал с 12 години. Идеите са същите – унищожение на семейството, частната собственост и държавата. Опитвал се да въплъти на практика „красивите” си идеи, като създал тук и там теоретично обосновани комуни. Уви, оказало се, че Драконовата теория е принципно неприложима на практика.

Към тези до болка познати ни от ученическата скамейка имена можем да добавим Жан Мелие (17 век), а също и утописта-практик Ернесто че Гевара.

Наред с утопистите са създателите на приказни светове. Тук навлизаме в огромен свят на несортирани литературни произведения. И все пак, мисля, че Драконите имат тук значително предимство. Рядко писател-Дракон не е измислил свой приказен град. Най-ярък и убедителен в това е нашият Александър Грин. Неговият Зурбаган, Лисс е породил романтични настроения в много сърца. Още повече се е прославил създателят на приказния Макондо Габриел Гарсия Маркес. В същия списък можем да включим англичанина Хенри Райдър Хагард. Той е поетизирал „силната личност”, но е съчинявал и вълшебни страни („Рудниците на цар Соломон”, „Дъщерята на Монтесума”). Ф. Баум, създал „Вълшебникът от Оз”. И, разбира се, гореспоменатият Джон Роналд Толкин, създателят на гигантски приказен свят със собствен език, своя география, своя история и т.н.

Само за жените. Дракони-реалистки

По всяка вероятност жените-Дракони трябва да бъдат принцесите-мечта, снежни маски, Асол, Ремедиос Красивата, Алиси и т.н. И изобщо, така е по външно описание, но зад неземната красота и божествени странности се крие много суров реалистичен ум, могъщ здрав смисъл и меркантилност. Затова всяка романтична героиня на Дракона в крайна сметка трябва да стане жена на състоятелен човек. Такава е обратната страна на тяхната неземна красота, брилянтът се нуждае от скъпа рамка.

Но приносът на знака в световната култура още не е твърде значителен и не може да се сравни с този на Плъха и даже Маймуната, също притежаващи реалистичен тип мислене. Прославено е само едно име – Марина Цветаева (8.10.1892), велика руска поетеса. Можем да си спомним за още една поетеса – Ина Лиснянская, но мисля, че това са имена от различни нива.

За разлика от Плъховете и Маймуните, жените Дракон не са взели сериозно участие нито в прозата, нито в киното.

Казано честно, представителките на този знак не са заели също и първите позиции сред актрисите, макар че можем да си спомним няколко гръмки имена: Сара Бернар, Татяна Пелтцер, Татяна Шмига, Елина Бистрицка. Има няколко доста известни и мощни певици. Впрочем, това е по-скоро работа на съвместяване на хороскопите, а не на годишния знак.

В останалите области също има единични представители. Балерината Людмила Семеняка (16.1.1952), оперетната артистка Татяна Шмига (31.12.1928). Приплъзването към мистичната стихия дава Мария Ленорман (27.5.1772), врачката на Робеспиер и Марат, а също и на Алиса Бейли (16.6.1880), продължителка на делото на Блаватска.
Ала Сурикова (6.11.1940) – „Човекът от „Булеварда на Капуцините”. Добър режисьор, но не повече от това. Диригентът Вероника Дударова (5.12.1916).

Да се надяваме, че този знак има резерви и ще се разкрие истински в близко време.

Само за мъжете. Мистика

Александър Блок – може би най-главният, най-големият, най-истинският Дракон в световната поезия, е намекнал слабо за това кой път на познанието е най-главен за него: „Не с логика, не по емпиричен път, но единствено по вътрешния път на магията на изкуството.” Салвадор Дали, който много обичал да се похвали, да поизлъже, да направи скандал, бил искрено уверен в принципната непостижимост на неговите картини. ”Как искате да разберете картините ми, когато самият аз, авторът, също не ги разбирам“ – казвал той. „Техният смисъл е толкова дълбок, сложен, заплетен, непроизволен, че се изплъзва от обикновения логически анализ.”

Изследователите на творчеството на Дали отбелязват преди всичко „разкъсаност на съзнанието”, антиприродност, противоположност на живота. Разкъсаността, фрагментарността, непоследователността са много характерни за всяко мистично явление. Разкъсва се тъканта на съня, любовта се разкъсва на фрагменти, ту гори ярко, ту угасва, ту се разгаря отново.

И все пак следва да признаем, че мистичното мислене е способно не само да обърква човека или да го поставя в безизходно положение, но и да му покаже някаква замаскирана пътечка за придвижване напред.

Прославената от Борхес (Глиган) история, случила се с английския поет Самюъл Колридж, който възприел насън поема от триста стиха, като се събудил, великият съновидец започнал да записва поемата и би я записал цялата, ако не беше дошъл случаен посетител, разрушил крехкия мост между реалността и съня. По думите на Суинбърн (Петел), „спасеното от забрава беше изумителен образец на музикалността на английския език, и човекът, способен да анализира тези стихове, би могъл да разложи дъгата”. Приблизително същото е станало с друг Дракон-поет, този път френски: „Аполинер може да чуе това, което другите не чуват, общува тайно с някакъв чудесен свят. Той приемаше оттам послания. Някои негови стихове и досега остават зашифровани” (Иля Еренбург).

И отново Александър Блок: „В бездънните глъбини на духа, където човекът престава да бъде човек, в глъбините, недостъпни за държавата и обществото, създадени от цивилизацията, се носят звукови вълни, подобни на вълните на ефира, обхващащи Вселената, там се извършват ритмични колебания, подобни на процесите, образуващи планините, ветровете, морските течения, растителния и животинския свят”.

Мистичното мислене има обратна страна – удивителната дарба експериментаторство, емпирична гениалност, триумф на метода „тласък”. Присъствието на Дракона в науката може да ни учуди. Но ученият-чудак е нещо обикновено. Гледайте филма „Красив ум” за математика Джон Неш, заболял от шизофрения, но получил Нобелова награда по икономика. Самият Неш е Дракон и играещият неговата роля Ръсел Кроу също е Дракон. Така че учен или не, Драконът изглежда много странно, пък и не винаги говори обикновено. Афанасий Фет сякаш е солиден човек, но казал така: „Който не е в състояние да се хвърли от седмия етаж надолу с главата, с непоколебима вяра, че ще полети във въздуха, той не е лирик”. В това изказване е целият Дракон – и мистиката, и въздушността и ортодоксалната увереност.

Огромното болшинство Дракони в литературата вървят по пътя на откровеното скъсване с реалността, смятайки, че „е по-добре да живееш в неуловими сънища, отколкото с вехториите и боклука на всеки ден”. (А. Грин).

Още една от основните теми на Дракона са неговите постижения в света на футбола. Какво общо има с това мистиката? – ще попитате вие. Но без мистично предчувствие половината от головете, вкарани от Пеле или Олег Блохин, Григорий Федотов, Роналдо или Андрей Шевченко биха били невъзможни. Единственият знак, който реално се конкурира с Дракона във вкарването на голове, е Плъхът (Марадона, Зидан, Фиго, Недвед), който, между другото, също е мистичен знак.

Обратна страна на мистичното мислене е романтичната воля. Оттук такива опити за възвеличаване на волята като труда на Ницше „Воля за власт”, или възвеличаване на волята като книгата на Николай Островски „Как се каляваше стоманата”. Михаил Зощенко (Кон) в своите забележителни изследвания сравнява волята на Кант и Ницше, при което доказва, че и при единия, и при другия волята е лишена от разумност. В живота си Кант станал като най-точен хронометър, като направил разписание на дългия си живот буквално по минути. Той смятал психическата сила на волята за главен управник на тялото. Зошченко смята, че в крайна сметка Кант „е придобил всичките качества на маниак”. С непосилен труд Ницше крайно изтощил организма си, а след това със същото фанатично упорство се изтощавал с ежедневно приемане на силни лекарства. Такава воля е по-близка до понятието фиксидея.

Кариерата на Дракона

Кармична за Дракона е годината на Глигана. Идеалният вариант е да не правите нищо и да се отпуснете напълно. Да разберете, че тази година не е във вашата власт, че това е Рубикон, през който не си струва да прекарвате старите неща. Няма идеална стратегия за такава година. За някого може дори да е по-изгодно да се бори, да получи няколко сериозни удара, да се пречупи и да започне новия цикъл от нулата.

Пътешественикът Робърт Скот тръгнал към Южния полюс през 1811 година. Експедицията вървяла мъчително и безуспешно, на 18 януари 1812 година достигнали Южния полюс, наистина 33 дни по-късно от Амундсен. По обратния път Скот Загинал (освобождение). Нобеловата награда за литература е присъдена на Пабло Неруда (1971).