Духовен брак

Духовни заповеди

Духовен брак може да се нарича само съюз, в който типовете мислене на съпрузите взаимно се допълват. Така волята се допълва от мистиката, а логиката се допълва от реализма.

Плъх – Петел, Плъх – Бик, Плъх – Змия, Маймуна – Петел, Маймуна – Бик, Дракон – Петел, Дракон – Бик, Дракон – Змия. В тази половина липсва един брак, той влиза под вектор (Маймуна – Змия).

В другата половина има по-голяма празнина. Кон – Котка, Кон – Коза, Тигър – Котка, Тигър – Глиган, Куче – Котка, Куче – Глиган, Куче – Коза. В тази половина липсват два брака (Кон – Глиган и Тигър – Коза), ясно е, че и това са векторни изключения. Всеки друг брак, колкото и духовни прозрения, полети на НЛО, екстрасензорни пробиви и полтъргайсти да има в него, не може да се нарече духовен брак.

Заповедите са следните: жадувайте да придобиете вечен другар, забравете за останалите, обикнете сложността, намразете простотата, общувайте безгранично, интригувайте се един друг, имайте две отделни кариери, бъбрете за тях, но не ги смесвайте, бъдете разкрепостени, по-малко мислете за обществените институции, общувайте пряко с Бога, построявайте живота си по спирала и стойте по-високо от обстоятелствата. А сега малко по-подробно:

а) Идеалната ситуация за встъпване в духовен брак е усещането за непоносима самота. Само онзи, който носи в себе си страх от края на младостта, страх от загуба на приятелите и близките си, страх, че децата ще пораснат и ще се разбягат, страх от тъмнината и бездната, в която не можеш да стъпиш, ако не си се хванал за ръка с някого, само той е съзрял окончателно за духовен брак.

б) Като се предпазват от самотата и предвиждат предателството на приятели, колеги и други хора духовниците трябва да нанесат предварителен удар и първи да се отделят от света на хората. Може да се ръкуват, да разговарят, да разказват вицове, но при това си дават сметка, че хората са само част на декора, а реално действащите лица в пиесата на живота са само две – духовно взаимодействащите си съпрузи. Затова общуват толкова лесно с останалите хора, нали те са само зрители и слушатели, а може би и читатели, но не могат да повлияят на реалното действие, там всичко решават само двамата.

в) Бъдете мъдри, задълбочени, не търсете леки пътища и лесни истини. Усложнявайте нещата там, където са прости, размътвайте там, където е прозрачно, трупайте там, където е било просторно. Такава е съдбата ви. Призвани сте за сложни маршрути, оставете простите пътища на другите хора, вашият път не е банален. Оттук идва стилът на вашето общуване, вървете на обратно, ако искате да кажете „Да!”, казвайте „Не!”, в бялото търсете черно, в злодея търсете доброто, в героя търсете подлостта. Така ни е учил Станиславски.

г) Общувайте безгранично. Не си отказвайте удоволствието да превръщате всяка тема в предмет на велико мъдруване и философско изследване. Научете се да изслушвате неприятното и непонятното за вас мнение, да му намирате симетричен отговор и да встъпвате в продължителен контакт със странични удари. А челните удари трябва да избягвате. Духовният брак не бърза за никъде, никъде не бяга, затова няма нужда от бързи решения, истини, родени в разгорещени спорове. Не бързайте, не се сблъсквайте челно, в духовния брак не е нужна истината, а само нейното търсене, съвместният път за достигане до тази истина. Оттук обикнатият стил на общуване – единият говори за едно, другият – за друго. Въпросите остават без отговори, следствията и причините разменят местата си, горе става долу, дясното – ляво и т.н. Важното е този стил да не ядосва събеседниците, а да ги забавлява.
д) Оттук главният критерий за жизнеността на духовния съюз – съпрузите трябва да бъдат извънредно интересни един на друг. Те са като редки животни, като извънземни. Невиждано, непостижимо, очарователно. Изводът е – маскирайте се, не давайте да ви разкрият докрай, пазете тайни си, мътете водата, заличавайте следите си. Прозрачното и ясно човече няма дълго да изкара в духовния брак. Владеене на майсторство в това, което е недостъпно за партньора – това е пътят към максималния възторг. А състоянието на творческа възторженост в духовния брак е нещо хубаво, нещо нужно.

е) Уникалните умения на съпрузите неизбежно пораждат система от две кариери. Но фокусът е, че всяка от двете кариери се извършва не сама за себе си, а за полза на вечния другар. В това е уникалността на духовната кариера, тя е безкористна, защото нейното постижение е възторгът и удовлетворението на онзи единствен човек, заради когото си струва да живееш и твориш. Така от един тандем се раждат вече четири . Взаимодействат си не толкова двама човека и дори не толкова две кариери, колкото всеки от съпрузите с чуждата кариера. Те като че се теглят един друг, казано на съвременен език, стават продуценти един за друг. Такъв вариант би бил идеален.

ж) Страхът от духовния брак като от някаква психиатрия, приют за душевно болни, ковачница на всички видове отклонения и патологии е съвсем неоправдан. Това е брак на възвишен духовен полет, експеримент на чисто и безкористно проникване отвъд линията на хоризонта, отвъд границата, отделяща временния свят от вечния. А ако някой още не е дозрял за разбирането на глъбините на мирозданието, това са си негови проблеми. Никой още не е доказал, че в своето развитие човечеството е длъжно да спре, значи, трябва да вървим напред. А напред е само той, безкористният, тих и дълбок духовен съюз, колкото и ненормален да ни изглежда сега, от гледна точка на света на алчността, агресията и култа към индивидуалните постижения.

з) Авторът е принуден да разочарова онези, които вече са решили за себе си, че духовният брак е събиране на ангелчета с крилца, че в него всички ходят в меки пантофки и говорят само шепнешком. Участниците в духовния съюз са твърде мъдри и твърде задълбочени, за да се плъзгат по повърхността на лицемерни стереотипи, да съблюдават правилата на натрапения от плебеите морал. Духовниците могат всичко, което им позволява тяхната лична съвест, която не взета назаем от писанията на законниците и догматиците, а изстрадана в безкрайни борби на духа и плътта. Впрочем, плътта винаги е била достатъчно в духовния брак, това не ви е някакъв безплътен романтичен съюз. В това е парадоксът на компенсацията. Докато плътта е силна, тя се стреми към романтични висини, а вече почти безплътният дух се хваща за плътта с две ръце.

и) Духовният брак в своя идеален вариант трябва да извърши чудо – да разкрие линията на реално полезното взаимодействие между половете. Прелитайки през романтиката на повърхностния слой от външни различия, пробивайки си път през оградата на патриархално-домакинската целесъобразност на разделението на труда, накрая, плъзгайки се по ивицата на войната между половете, духовният знак демонстрира главното различие между половете. Мъжът е гениален творец, жената – не по-малко гениален възприемател. Мъжкото творчество е винаги твърде самостоятелно, твърде необосновано, твърде произволно. Жената върви по по-дълъг, криволичещ път, по-добре и по-обективно сравнява и усвоява чуждото. В този смисъл те са идеална двойка.

к) Бракът е силен със своите постижения. В духовния брак тези постижения стоят на уникалния път на съсъществуване на две кариери. Никой никога няма да измисли такова съвършено съавторство, както в духовния брак. Ако на света има поне нещо, съществуващо на границата между две науки, две изкуства, две страни на битието, там трябва да постигнат най-голям успех мъж и жена, сплитащи се или с тела, или с умове, или с душите си. Тъмната и плътна мъжка душа, светлата и рехава женска душа.

л) Като закрепостяват своята индивидуалност в духовния брак, съпрузите получават пълно разкрепостяване по отношение на обществото. Така този брак е антиобществен по същността си. Романтичният брак трябва да даде на обществото своята красота, патриархалният брак трябва да даде на обществото своите деца, равният брак трябва да даде на обществото своята енергия и своята агресия. Духовният брак не дължи нищо на обществото – той е основа на бъдещото анархистко-индивидуалистично общество. А докато не е настъпило светлото бъдеще, не се притеснявайте да обръщате по-малко внимание на политиците, чиновниците, правителството, президентите, държавата от всякакъв тип, всички видове купони, научни събирания, общества, съобщества, академии и т.н., и там подобни…

м) Спомнете си приказката за „Бялото биче”. Духовният брак е нещо подобно. Има движение в брака, но това движение върви по спирала, с безкрайно връщане на едни и същи кръгове. Такова движение е в хармония със същността на брака, в който нищо и никога не е изказано докрай, където всичко е заплетено, не е ясно, където не е поставена нито една точка, пък и запетаи почти не се виждат. Затова – напред към това, което е отзад или назад – към това, което е отпред. Така че, никога не отпускайте ръце, няма причини, които забраняват в случай на несъответствие да направите още един кръг, после още един, още и още… И така: романтичният винаги е неизменен, равният се изменя, патриархалният е в постепенно влошаване, а духовният, благодарение на спиралния си подем винаги трябва да се подобрява. Именно затова е нужна спиралата. Всяка тема в брака от време навреме трябва да се подлага на ревизия, да се усъвършенства и укрепва. Само без бързане, за никъде не бързате.

н) Духовният брак е единствен от равновесните (векторният не влиза в сметката), в който човек „отплува” от своя знак. Този, който е притежавал волеви тип мислене, постепенно се премества на страната на мистичното възприемане на света. Мистикът, благодарение на когото е станало това придвижване, на свой ред се премества към волевата стихия. Аналогично е взаимодействието между логическата и реалистичната стихия. Така човекът за сметка на неспирната работа и могъщо брачно взаимодействие, не само променя своята съдба, но и преобразява това, което му е било дарено от рождение – неговия знак.

о) На определен етап духовният брак видимо изисква постоянно общуване. Но ако „превземането” на душите е станало, толкова ли е важно заедно ли са съпрузите или не. В такъв смисъл, както и в много други, духовният брак е средно аритметично на романтичния и равния съюз.
Романтичният изисква постоянни раздели, равният изисква постоянен контакт, значи, духовният изисква нещо средно. Например постоянен контакт в условия на раздяла или безконтактно съществуване един до друг. По-скоро става дума за непрекъснато редуване на раздели и срещи, приближавания и отдалечавания. Духовният брак трябва да се люлее.

п) Духовният брак затова и се нарича духовен, защото въпреки антисоциалния си и противообществен характер е максимално приближен към религиозното разбиране за брака. В него няма бърборене за вечна любов, няма аскетично служене, няма битка за делото на Господа. Затова пък има реално присъствие на Божествени сили, които всъщност се проявяват в момента на преместването на знаците от техните места. Знакът е като тапа, затваряща бутилка. Колкото по-малко е прилепнала тапата, толкова по-бързо започва да се изпарява джинът (духът), живеещ в бутилката. Във векторния брак бутилката се отваря като шампанско, с грохот и пяна. В духовния брак тапата се изважда лекичко.

р) Духовният брак изпитва по-малко от другите антагонизъм към останалите бракове. От своята висота той гледа благосклонно на всички други бракове. Всичко това за него са игри и то много забавни. Забавно е да си поиграеш на романтика, забавно е да си поиграеш на патриархални отношения, впрочем, може да устроим сбиване и соцсъревнование в стила на равния съюз. А когато всичко това ти омръзне, можеш да се върнеш и към духовния съюз. В този смисъл духовният брак е единствено синтетичен.

В заключение: духовният брак, макар че е най-сложен в осъществяването си, не е строг в изпълнението си. Затова самото понятие заповеди тук не е съвсем уместно. По-скоро става дума за пожелания.