Отслабване ви е в главата през уикенда

ОВЕН (21 март – 20 април) През уикенда ще ви се ще да се подложите на отслабване, но ако може без диета ще е перфектният вариант за вас. Най-добрият начин е това да се осъществи е като просто излезете сред природата и се раздвижите.

ТЕЛЕЦ (21 април – 21 май) През почивните дни ще изхарчите една солидна сума с пари, но това не ви е нещо ново, тъй като знаете как да ги изкарвате, затова и сте намерили начин как да ги използвате и да релаксирате.

БЛИЗНАЦИ (22 май – 21 юни) Ангажирани сте, но колкото и работа да имате ще отделите внимание на половинката си, за да се разгорещите и искрите между вас отново да припламнат.

РАК (22 юни – 22 юли) Откога бленувате за тази блажена почивка, тъй като през цялата седмица сте капнали от умора. През тези дни ще си наваксате положителните емоции.

ЛЪВ (23 юли – 22 август) Жадувате за знание, което да може след това да ви влезе и в употреба. Винаги си намирате с какво да се занимавате, защото сте една наистина любопитна натура.

ДЕВА (23 август – 22 септември) Ще ви се иска през почивните дни да си отделите време за себе си, за да изваете снагата като пробвате нетрадиционно отслабване без диета. Ще се почувствате във форма и ще кипите от енергия.

Отслабване чрез секс

ВЕЗНИ (23 септември – 22 октомври) Интересувате се предимно от неща, които да са ви от полза в живота. Именно с това ще се занимавате през почивните дни – да изнамерите нещо, което да ви полезно.

СКОРПИОН (23 октомври – 22 ноември) И през уикенда ще се отдадете на страстни нощи, при което е твърде вероятно да стопите някой и друг килограм, но и без това имате нужда, за да се чувствате по-свободни.

СТРЕЛЕЦ (23 ноември – 21 декември) През почивните дни ще отстреляте някое ново гадже, а ако сте обвързани ви очакват романтични вечери, където ще се представите, както винаги, духовито.

КОЗИРОГ (22 декември – 20 януари) Малко сте твърдоглави с решенията си, но партньорът ще се съгласи с тях и след това няма да съжалява, че ви е послушал.

ВОДОЛЕЙ (21 януари – 19 февруари) На моменти ще сте спокойни и уравновесени, като в други – направо ще преливате от енергия и емоции, който ще търсите някъде да излеете.

РИБИ (20 февруари – 20 март) Отслабване ви е в главата през уикенда. Другите хора си мислят за почивка, а вие и за двете едновременно. Но именно заради това го постигате и то без диета, което е най-хубавото в цялата работа.
бутони към социални мрежи

През месец октомври ще пипате сръчно като ключар, за да отключите съзнанието си

ВЕЗНИ (23 септември – 22 октомври) През месец октомври ще пипате сръчно като ключар, за да отключите съзнанието си, което досега беше заяло. Ще го постигнете с усилия и малка помощ от услугите на приятелите ви. Край тези емоции няма да липсват и романтични такива, които още повече ще ви насърчават в плановете ви.

СКОРПИОН (23 октомври – 22 ноември) Октомври е един чудесен месец за вас, през който най-накрая да реализирате отдавна кроени проекти, които са дремели като мечка през зимния си сън. Сега вече сте будни и напълно в съзнание какво трябва да предприемете в живота си и ще го осъществите напълно по ваши заслуги, като изключим подкрепата на половинката ви.

СТРЕЛЕЦ (23 ноември – 21 декември) Може и на вас да ви се наложи да използвате ключарски услуги за заялата ви врата в ума, но най-вероятно ще изскочи отнякъде приятел, който да я смаже и вие отново да имате възможността да влезете във форма. Този приятел в крайна сметка ще се окаже любимия ви човек, с който споделяте постелите си.

КОЗИРОГ (22 декември – 20 януари) През месец октомври не тръгвайте напред с рогата срещу колегите си и най-вече срещу шефовете, за да не ви изиграят лоша услуга, при отстояване на мнението ви, за което на всяка цена считате, че е най-правилното. Сега ще ви се наложат компромиси, поне в работата, а колкото до интимните ви отношения, затова няма да се притеснявате.

ВОДОЛЕЙ (21 януари – 19 февруари) През този месец към който и да е ключар от приятелите си да се обърнете, смятащи се за хора спецове по отключване на всякакви проблеми, няма да са ви особено полезни, защото животът си е във ваши ръце и затова вие сами трябва да решите как да го предначертаете за в бъдеще. Все пак ще приемете помощ, но само от партньора си и от никой друг.

РИБИ (20 февруари – 20 март) Направете си услуга през месец октомври като просто послушате вътрешния си глас за нещата от живота ви, свързани както с работата, така и в личен аспект, тъй като шестото ви чувство няма да ви подлъже, стига наистина да чувствате, че това, което правите е правилното. Бъдете смели и предприемчиви и дори и да паднете по пътя си, отново ще се изправите, за да продължите.
бутони към социални мрежи

Мнозина от вас още от сега ще се юрнат да си купуват климатици

ОВЕН (21 март – 20 април) През месец октомври вече осезателно застудява и мнозина от вас още от сега ще се юрнат да си купуват климатици, с които да се топлите през студените дни. Не така студени ще са взаимоотношенията ви с шефовете, тъй като заради изключително добрите ви постижения в работата ще получите повишение. Това разбира се ще рефлектира върху вашия джоб и качествено, т.е. стабилно ще повиши финансите ви, което ще се хареса и на половинката ви.

ТЕЛЕЦ (21 април – 21 май) През този месец вие ще трябва да поотложите прекалено недомислените си планове по отношение деловите и материални желания, за да не се провалят мигновено. По-добре да заложите на качествена подготовка за малко повече време, отколкото да прибързвате. След това няма да съжалявате, защото и през цялото време сте получавали подкрепата на партньора до вас за постигане на успаха ви.

БЛИЗНАЦИ (22 май – 21 юни) През месец октомври ще ви се наложи да се климатизирате по отношение на работата, но за ваше щастие ще успеете да го постигнете с лекото, тъй като ще имате на своя страна близките ви, които ви помагат във всяко едно отношение. Към края на месеца дори ще се поотпуснете качествено, като  се отдадете на романтични преживявания с любимия ви човек.

РАК (22 юни – 22 юли) Октомври ви се струва вледеняващ, смятайки, че още от сега е замръзнало мисленето ви, но за щастие приятелите ви са най-мощните климатици, който ще ви размразят веднага и ще ви вкарат отново в играта, където освен, че сте главният герой, сте и победителите във всяко едно отношение, най-вече и в любовта.

ЛЪВ (23 юли – 22 август) През октомври ще премислете как количествено (материално) и качествено (делови) да подобрите живота си. Ще се стараете всячески, за да го постигнете и не се съмнявайте, че ще успеете. Бъдещето ви е във ваши ръце, ето защо не спирайте да мечтаете, защото така, тези от вас, който са единаци ще си намерят любимия човек, а тези които си имат половинка ще задълбочат отношенията си.

ДЕВА (23 август – 22 септември) Прекрасен месец, като топъл въздух от климатици, очаква представителите на зодия Дева. Ще ви се иска да направите качествени промени на характера си, за да може да се съревновавате с най-големите в работата си. Постигайки го вие несъмнено печелите и в живота, тъй като най-доброто винаги отива в ръцете на победителите, така е и при вас, а доказателство за това е интимната ви половинка.

Следва продължение…
бутони към социални мрежи

“Зазеркалье” № 160, юни 2006 г.

Изгодна размяна

Търсене на смисъла на живота и страх от смъртта. Тези две теми вървят успоредно в живота на човека. Трябва само да намерим смисъла на живота и смъртта сякаш не е толкова страшна. И, обратното, ако смъртта престава да плаши човека, значи безсмислеността на битието не е толкова очевидна.

Разбира се, човекът се е страхувал от смъртта, страхува се и винаги ще се страхува. Но тук става дума по-скоро за емоциите или за някакъв мистичен ужас, който се ражда в младежкото неукрепнало мислене, несигурно в своето безсмъртие. Впрочем, вярата в безсмъртието също не е надеждно нещо и много напомня таблетка за успокоение, упойка, приказка, призована да ни отвлече от ужаса на небитието. Пък и трябва ли да мислим твърде много какво ще последва след живота. Навярно си струва да се грижим повече за земните си дела. А съвсем не е лошо да преместим проблематиката за раждането и смъртта от външните работи във вътрешните, да се научим да умираме и да се раждаме в процеса на живота. Който е умирал много пъти в живота си, няма да се страхува от заключителната смърт.

Наистина нима смъртта е толкова страшна за онзи, който отдавна е погребал всичко най-добро, което е имал в живота си. А щом е погребал всичко, което е имал, защо да живее по-нататък? Така постепенно стигаме до извода, че всеки път, когато извършваме поредната изгодна размяна и позволяваме на нещо да умре, а в замяна на друго – да се роди, удължаваме живота си.

Ние можем и сме длъжни да се научим да усещаме смъртта не като една-единствена точка в края на жизнения си път, а като някакъв много дълъг процес, преминаващ през много стадии и при това крайният стадий може да се окаже съвсем не най-печалният. Поредицата от смърти започва от самото раждане. Съответно и поредицата от раждания продължава до самата смърт. Така че задачата на човека е само да разменя изгодно своите смърти със своите раждания. Съгласете се, че това е по силите ни и ако успяваме да разменяме поредната си смърт за много изгодно раждане, смъртта вече не е повод за печал, а е причина за радост. Така проблемът за смъртта придобива елемент на размяна или дори търговия.

И така, възраст на Петела. Човекът току-що се е родил, а идва време за първата му смърт. В човека умира връзката му със света, откъдето е дошъл, замлъква музиката от космоса, където е обитавал в блаженство и незнание. Не си мислете, че това е дребна смърт. Какво всъщност знаем ние за онзи свят? Може би тази първа смърт е най-ужасната от всички смърти. Детето може да се откаже от нашия свят, защото не желае да се сбогува с онзи свят. Известно е, че бебетата, които съмнителните достойнства на нашия свят не са могли да прелъстят, просто заспиват и не се събуждат.

Какво получава в замяна на скъсването на връзките с онзи свят? Разбира се, този свят, неговите звуци, неговите вкусови усещания, осезанието, топлите ръце на майка му. Преди размяната то възприема по-скоро негативно всички тези прелести, защото го отвличат от музиката на небесните сфери.

Втора възраст (1-3 години) – Маймуна. В тази възраст в човека умира полуживотното, блаженото същество, нещо като домашна котка, която всички обичат, глезят, галят, хранят. Накратко, умира безгрижието. В замяна на тази доста страшна смърт (човекът никога вече няма да бъде толкова спокоен – сега неговата участ са страхове, емоции, преживявания) получава ново раждане – самосъзнанието. Отсега нататък човекът знае какво е това „АЗ” и това е безценен дар, на който ще извикаме „Ура!”.

Трета възраст (3-7 години) – Коза. В тази възраст, по-точно в самия й край, при нормалното дете окончателно и безвъзвратно умира великолепното безгрижие, емоционалната свобода и лекомисленото отношение към живота. В замяна се ражда тягостното чувство за лична отговорност и емоционален самоконтрол. Защо човечето толкова се радва на тази тъжна размяна? Защото сега ще се научи да прави само много неща, ще получи макар и малка воля и власт. Засега само над самия себе си.

Четвърта възраст (7-12 години) – Кон. Тази великолепна възраст води детето към най-страшната смърт. В края на детството в него умира усещането за единство с природата, загива щастието от простото естествено битие. Отсега нататък за щастието му ще са нужни някакви измислени и доста абстрактни постижения. В замяна в човека се ражда още много уродливата способност да измисля, способността да ражда идеи. Така на мястото на хармонията идва уродливостта и сме в правото си да подозираме лъжа в предложената ни размяна. Но и този път изгодността на размяната е очевидна: макар и да е уродливо (а кога новороденото не е уродливо?) човекът получава най-великолепното нещо – разума, умението да се съмнява, умението да анализира, включително и себе си. Уви, развитието на новородения (разум) при мнозина протича вяло и довежда до умствена дистрофия. Такива умствени дистрофици губят фатално и необратимо от размяната. Такива хора престават да бъдат зверчета (губят естеството си), но така и не се превръщат в хора (нямат разум), отсега нататък името им е зверове.

Пета възраст (12-17 години) – Бик. Ако искате да си спомните за смъртта в тази възраст, спомнете си сълзите на випускниците на абитуриентската вечер. Това е смърт на инфантилността, на способността да правите всичко на своя глава, а да живеете под прикритието на мама, татко и учителите. Смъртта на инфантилността е раждане на самостоятелността. Който не се радва на тази размяна, е добре дошъл в специализирано училище, някоя бандитска групировка или в армията. Тези, които се радват на размяната, каним в свободно младежко общество. Само не забравяйте да се възползвате от новото качество с пълна сила – разтворете света за себе си толкова широко, както отваряте широко прозореца сутрин след задушната нощ.

Шеста възраст (17-24 години) – Плъх. Аз лично преживях смъртта, програмирана във възрастта на Плъха като най-страшното събитие в живота си и дори изпаднах в дълбока депресия от това. Какво оплаквах толкова силно? Свободният, младежко-купонджийски живот не се прекрати със завършването на университета. Какво си отиде тогава? Отиде си усещането за братство, искреност и пълнота на чувствата, което не могат да заменят комфортът и удобството на по-прагматичните контакти във възрастта на Глигана. Какво получаваме в замяна? Раждане на истинската творческа индивидуалност. Все пак във възрастта на Плъха ние бяхме твърде сиви и еднакви.

Седма възраст (24-31 години) – Глиган. Сигурно броят на смъртите в тази възраст е доста голям, защото е голям и броят на ражданията, водещи към осмата възраст, най-главната в живота на човека. Лично за мен във възрастта на Глигана умряха ергенството и бездетността, интелектуалната всеядност и любовта към четене в захлас. Списъкът би могъл да се удължи. Сега, след като са минали много години, повече от всичко ми е мъчно за безвъзвратно умрялата способност да скоча на дивана с нова книга и блаженството да я прочета цялата открай докрай. При мен този дар няма да се върне никога вече. Каква страшна загуба! Освен това аз умрях като автор на роман със заглавието „Градът”. Романът беше написан почти 30% и все пак ми е тъжно, колко ми е тъжно за всяка смърт. Получих в замяна гигантски куп нови качества и свойства. Научих се да бъда мъж и баща, стопанин на дом и организатор на творчески колектив, и главното – получих своя структурен хороскоп, теория с невероятна красота.

Осма възраст (31-40 години) – Куче. Тази възраст беше моят огромен успех и невероятен късмет. През всичките девет години бях безумно и фантастично щастлив. Именно затова възприех невероятно болезнено смъртта на възрастта и смъртта на нейните качества, в потвърждение на лошата слава на „кризата в средата на живота”. Фактът на порастването на децата усили катастрофата в личния ми живот. Кой знае защо се смята, че родителят трябва да е щастлив, защото децата му са пораснали. Истинският родител, фанатичният родител-професионалист изпитва шок, че децата му са пораснали, че сега няма нужда да им разказва приказки и да провежда тънка педагогическа линия и най-доброто занапред е да не им пречи да действат самостоятелно и колкото може по-внимателно да се отстранява. Тоест ти вече като че не си им родител, не си им учител и щит, не си им добрата фея и повелителка, а само приятел и спонсор. Така идва гибелта на родителя, ти си още жив, но вече не си пръв в очите на детето си, не си втори или трети, дай Боже, да се задържиш в десетката.

Втората гибел е гибелта на безспирния мислител. До неотдавна мислех през цялото време, докато бодърствах, теоретичните въпроси непрекъснато се въртяха в главата ми. Размишленията за възрастите се сменяха с размишления за пръстена, после идваше съвместимостта на знаците, и така по окръжност безкрай. Понякога ми идваше дълга мисъл и се хващах за хартията, но по-често мислех наум, като се изхитрях да решавам в движение, във влака, самолета или автомобила най-сложни теоретични въпроси. Сега мозъкът ми е празен! Не, разбира се, понякога мисля. Но не за теорията, а как да напиша книга, как да подредя материалите в нея. Това е главната тема на размяната, ученият умря и на негово място се роди писателят.

Така ми се иска да вярвам, че ученият у мен не е умрял съвсем и от време навреме ще вдига глава, за да нанесе поредната поправка в теорията. Въпреки това не бих искал след учения и писателят да умре безвъзвратно. Толкова дълго го отглеждах в себе си. Но ако не умееш да жертваш едно нещо, нима ще получиш друго. Защото вече е на път жаждата да се родят в мен Учителят и Организаторът. Това е задача за възрастта на Дракона (55-70 години), до която не ми остава много време.

Какви раждания мога още да планувам за себе си? Може би от мен ще се получи и нелош пътешественик. Така бих искал да обиколя света с лекциите си. А може би ще успея в живота си да вляза в някаква могъща политическа организация, в някакъв много влиятелен световен съвет? Може би ще ми се удаде да организирам някакъв мощен бизнес и да стана много богат човек, да се възползвам с пълна сила от предимствата на големите пари? Най-важното е, чакайки поредното раждане, да не забравя да умъртвя нещо друго в себе си. Иначе раждането може и да не се случи. Не е ли в това тайната на дълголетието – не бъди алчен, изгаряй преживените животи?

И, разбира се, последната размяна, ако имате шанс да доживеете до нея, ще поиска от човека да жертва абсолютно всичко – мозъка на учен, таланта на писател, властта, парите. Всичко това ще трябва да се даде за уникалната способност да отидеш в пустинята, да се научиш да бъдеш независим от всичко, което съществува на този свят, храна, жени, слава, привързаност към близките. В загубата на всички връзки с този свят ще се роди най-великата независимост, някакъв абсолют, след достигането на който страхът от смъртта окончателно ще престане да съществува.

Така че не трябва да се страхуваме от едната смърт, такава няма, има поредица от умирания и в тази поредица има смисъл да се страхуваме само от онези смърти, след които не се е родило нищо ново.

България е хубава страна

Нито една държава, нито един народ не са пораждали в Русия толкова илюзии, както България и българите. Братушки, братя-славяни, едва ли не родни бащи, които са ни подарили Кирилицата и православието. При това на всеки дружески период веднага ще се намери недружески. Причините за взаимните ни очарования и разочарования трябва да търсим в ритмологията на тази необикновена държава.

Вече неведнъж споменахме, че движещата сила на световната история, нейното централно звено, са т.нар. имперски цикли, временно състояние (по 144 години) на избраните експериментални държави. И ето, главната особеност на България е, че нейното местоположение по най-удивителен начин винаги се намира в някакъв фокус на противопоставяне на поредния имперски цикъл и неговото огледално отражение от страна на Запада, т.нар. Тоталитарен двойник. Разбира се, в историческото сражение между Империята и двойника се въвличат и много други страни. Но, по правило на определена позиция. А България винаги се е изхитряла да бяга натам-насам, като че ли осъществява някаква информационна връзка.

В описанията на историята на България обикновено се упоменават три периода (три царства) и в тези периоди има минимум три Източни цикъла и един Западен.

В момента на възникването на България ситуацията в световната история е била следната: след четири века затишие имперските цикли отново тръгват в плътна редица. Византия (417-561), Халифатът (573-717) и отново Византия (705-849). В момента на временното имперско отслабване на Византия се заражда някакво тюркско образувание, т. нар. Велика България (632-671), а всъщност преминава първата фаза (629-665) на началния Източен цикъл (629-773) на бъдещата славянска държава. Този период е забулен в митове и легенди, което е толкова характерно за първите фази. Става дума за хан Кубрат (632-665), първия български управник, може да се каже, бащата на нацията.

След това България се пренася географски (от северния бряг на Черно море на западния му бряг), но се запазва ритмически, защото глава на новата държава става много силна личност: хан Аспарух (679-700), което е особено важно за настъпващата силова втора фаза (665-701). Именно при Аспарух започва славянизацията на ханството.

Завършването на първия източен цикъл, в което лесно можем да се убедим, преминава на фона на Втората Византия, което значително понижава българската агресивност и кара България да си сътрудничи с Византия, а не да воюва с нея.

Втори източен цикъл на България. Отново главната ритмологична задача е да се открие харизматичният лидер на силовата втора фаза. Какво пък, аритметичната задача не е сложна: към датите на първия цикъл трябва да прибавим 144 години. В резултат получаваме интервала на новата втора фаза (809-845). По това време подемът на българската държавност е свързан с личността на суровия управник Крум Страшни (802-814).

Третата фаза (845-881) не донася силна власт, цар Борис (852-889) претърпява поражения едно след друго, в страната има страшен глад. След поредната си победа Византия иска от България не злато и земи, а именно народното покръстване. На този период се пада дейността на Кирил и Методий.

Четвъртата фаза (881-917) възвръща на България изгубената сила – синът на Борис Владимир се опитва да върне страната в езическото й минало, но Борис чрез преврат през 893 година довежда на власт другия си син. Тогава всъщност настъпва Златният век на българското царство, свързан с името на Симеон І Велики (893-927). България се превръща в най-могъщата държава на Балканите и в цяла Източна Европа. Концепцията, утвърдена от Симеон, се заключавала в изграждането на цивилизована, християнска и славянска държава, начело с император (цар), самостоятелна (автокефална) национална църква начело с патриарх и значими книжовни школи. Точно по това време кирилицата е създадена от Климент Охридски.

Лесно се забелязва, че именно този момент е станал ключов за историческото предназначение на България, свързвайки византийския имперски полумаратон с бъдещия имперски супермаратон, осъществен от Русия, на която предстои да премине четири имперски цикъла (909-1053), (1653-1797), (1881-2025).

И кой знае не е ли възраждането на България, пробудила се за Второто си царство (1187-1396), необходимото условие, предизвикало втория руски имперски цикъл (1353-1497). Самата България след Второто царство изчезва в недрата на Османската държава, която също има своя имперски цикъл (1413-1557). Изчезването на Византия и България прави Московска Русия главен носител на православието.

И ако третият имперски цикъл на Русия (1653-1797), увлечен от изсичането на „прозорец в Европа”, малко си е спомнял за България, в навечерието на четвъртия цикъл (1881-2025) българската тема става една от главните. Като че ли преди новия и решителен руски скок отново е било необходимо Русия да прилепи устни към живителния енергетичен извор.

Новият български цикъл започва през 1873 година и това е вече западен ритъм. През 1876 г. избухват серия въстания. През 1877 г. Русия обявява война на Османлиите. През 1878 г. войната завършва успешно. През 1885 година става обединението на България и Източна Румелия в единна държава, започва идеологическият период. Уви, България не се чувства неразривно свързана с Русия и си избира германски управници. Впрочем, не е ли това пътят, който неотдавна е изминала самата Русия, повече от сто години управлявана от немски господари? Не послужи ли България за пореден път като огледало за Русия? Като видя немското лице в това огледало, Русия се ужаси и застана на пътя на двете световни войни, в които именно Германия й стана главен противник.

През 1908 година Фердинанд І обявява България за независима държава, а себе си за Български цар. Така през 1909 започва втората фаза. Следват Балканските войни и Първата световна, в която България воюва на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция. А сред противниците й вече е Русия, която съвсем неотдавна така пламенно освобождаваше България от петвековния турски плен.

Капитулацията през 1918 г. е най-жестокият национален позор за България, Фердинанд се оттегля, на власт идва синът му цар Борис ІІІ. През 1921 г. започва идеологическият период, който завършва с военния преврат през 1934 Година. А през 1935 г. царят фактически възстановява монархията, напълно завзема властта. Впрочем, да отдадем дължимото на цар Борис, той сключва съюз с Хитлер, но успява да води самостоятелна политика – не обявява война на СССР и не изпраща българска войска на Източния фронт. Освен това Борис спасява 50 хиляди български евреи, като ги мобилизира за обществени работи (паметта му е увековечена в Израел). Немските войски са присъствали в България само по протежение на железопътната линия, водеща в окупираната Гърция.

1945 г. означава начало на третата фаза и нов кардинален поврат в политиката. България и Русия отново са братя навеки. На власт идва „Българският Ленин” Георги Димитров. Но най-важното е, че до нея бие отново гигантският, могъщ имперски пулс на Русия.

1981 г. – започва четвъртата (освободителна) фаза. България се освобождава от принудителната любов към Русия.

1993 г. – започва идеологическият период.

2005 г. – започва политическият период (2005г. -2017г. ). Уви, политическите заяждания, залитанията с широка амплитуда продължават и ще продължават: на власт идва ту бившият цар Симеон, ту бившият комунист Сергей Станишев. Ето, сега Бойко Борисов е готов, за кой ли път, да промени рязко българската политика.

“Зазеркалье” № 149

Векторния дефект

Кое е първично – стандартният хороскопичен ред, възрастовата последователност на знаците или векторният пръстен? Този въпрос е най-главният за системата на структурния хороскоп. Впрочем, не е изключено да не съществува никаква първичност, има определена даденост и в тази даденост всичко това е първично. В последно време бяха водещи хороскопът и възрастите, векторът изглеждаше вторичен, но сега става ясно, че фундаменталните свойства на самите знаци и качествата на възрастите в много голяма степен зависят от векторния пръстен.

Сега е съвсем ясно, че векторните поправки нахлуват в светая светих на (строгата) теория, а именно във възрастовата последователност, еволюционния ред на знаците.

И така: ще разглеждаме последователно всеки знак от възрастовата стълбица, неговият векторен стремеж и ще разглеждаме този стремеж в рамките на структурната характеристика, в която пребивава векторната двойка. Отначало идеята е следната: във всеки знак съществува някакъв дефект, който не може да се определи по пряк път, но този дефект се изявява чрез векторната зависимост. Можем да го формулираме и другояче: всеки знак има някакъв резерв в развитието си, някакъв път на магистрално развитие.

Определението е много просто: ако векторният господар се намира в една структура с обсъждания знак, точно в тази сфера е дефектът на знака, в тази сфера са главните му резерви и пътят му за максимално напредване.

Първа възраст (0-1 години) – Петел, господар – Котка, векторната двойка е изцяло в единна социална характеристика (отвореност). Значи при новороденото (Петел) дефектът е точно в сферата на общуването. Всъщност какви съмнения може да има, новороденото е дошло в този свят без да разбира как да общува. То няма нито думи, нито емоции. Малката поправка от векторните измествания показва, че Петелът има още един неголям енергетичен дефект, защото Петелът е изместен към меланхолията (Котка, Куче), а Котката е изместена към космичността (Петел, Дракон). Те двамата имат смесен космично-меланхоличен темперамент. Значи, просто сме задължени да насищаме енергетично бебето, да го вдъхновяваме, то още много слабо се интересува от живота.

Втора възраст (1-3 години) – Маймуна, господар – Змия, векторната двойка е изцяло в социалната характеристика (затвореност). Значи и поотрасналото бебе (Маймуна) има същия общителен дефект. При малчугана вече са се появили думи, но още му е много трудно да ги подрежда в изречения, налице е дефективност в общуването със света на възрастните. От друга страна, именно при ликвидирането на този дефект е възможен максимален прогрес в развитието.

Трета възраст (3-7 години) – Коза, господар – Тигър, векторната двойка не се намира в никоя структура. Става някакъв теоретичен конфуз. Но да не бързаме, да си спомним, че Козата, въпреки че е ортодоксален знак, е изместена към страната на затвореността (Змия и Тигър), а Тигърът, въпреки че е затворен знак, е изместен към страната на ортодоксалността (Коза и Бик). Така че Козата и Тигърът са два знака с промеждутъчен ортодоксално-затворен характер. Значи има тъждественост и в тази двойка! И тази тъждественост е отново на територията на социалната структура. Значи Козата отново има проблеми в общуването, дори и да са по-малко значителни, отколкото в първите две възрасти. Какво пък детето в предучилищна възраст е хармонично по своему, живее в комфорт и относителна стабилност. То няма проблеми, намира се в определен застой, полека нагласява своето общуване. С кого? Най-малкото с животинския свят.

Четвърта възраст (7-12 години) – Кон, господар – Плъх, векторната двойка е отново в същата социална стихия (отвореност). Тук няма въпроси, детето отива на училище, проблемите с комуникацията преминават на принципно друго ниво, да общува с връстниците не е като да измоли от мама палачинки, това е ехе какво поле на прогреса.

Пета възраст (12-17 години) – Бик, господар – Куче, за кой ли път векторната двойка е във все същата социална структура (ортодоксалност). Изглежда, че достатъчно е прогресирал в общуването, но пак му липсва нещо, половото съзряване нахлува, възниква знаменитото противопоставяне на половете и затова отново се налага да се учи. Отново общуването представлява главен интерес за човека и главно поле на прогреса.

Така, от първите пет възрастови знака четири (Петел, Маймуна, Кон, Бик) имат дефект в общуването и са длъжни да запълват тази дупка. Козата е малко по-хармонична, но и при нея се налага повишаване на нивото на общуване. Така че от рождението си човекът непрекъснато повишава социалното си майсторство, желанието и умението си да общува и го довежда до максимум именно на 17 години, когато завършва петата възраст, възрастта на Бика.

Между другото, казаното се отнася не само за възрастите, а и за знаците. Лошо общувате господа Петли, Маймуни, Коне, Бикове и частично Кози, трябва да прогресирате именно в тази насока и ще имате успех!

Да се върнем на възрастовата скала. В петата възраст главният прогрес вървеше по линията на общуването. Но само това ли е? Бикът е изместен към страната на волята (Куче и Тигър), а Кучето е изместено към страната на логиката (Петел и Бик). Кучето и Бикът притежават логическо-волево мислене. Значи, макар и скрито се появява втори дефект и втори вектор на движение – ум, мислене, интелект. Така че трябва да започне умствено движение.

Шеста възраст (17-24 години) – Плъх, господар – Маймуна, за пръв път векторната двойка се намира в идеологическа характеристика (мистика). Процесът на интелектуализация, започнал във възрастта на Бика, набира сили. Плъхът има дефект в умствената сфера, затова максималният му прогрес е възможен именно по пътя на всекидневно повишаване на интелекта. Трябва да поумнява! В смисъл да се учи, да мисли самостоятелно. Нали в средното училище са ни учили да мислим със стереотипи, с щампи, всички ние се готвехме само за вземане на изпитите. Целта на висшето училище е съвсем друга – не обикновените изпити, а негово величество животът ще проверява човека. Тук е нужен ум на възрастен. Като изпращаме децата си войници в тази възраст, убиваме интелекта на нацията, защото при строгите военни порядки самостоятелното мислене е затруднено.

Седма възраст (24-31 години) – Глиган, господар – Кон, установява се дефект в енергетичната структура. Това означава, че на младия човек му липсва целеустременост и заряд за победа, въобще възраст за почивка. Но точно в тази почивка трябва да набирате сили, максималният прогрес е именно да станете по-енергични, заинтересовани, трябва да набирате сили за решаващия пробив в следващата възраст.

Осма възраст (31-40 години) – Куче, господар – Петел, дефект в психологическата (физиологичната) структура. Разбира се, още е рано да се говори за старост, а вече е време да се замислите за здравето си, нали физиологичният дефект е дупка за болестите. Време е да укрепвате здравето си. И в никакъв случай да не го разпилявате.

Девета възраст (40-55 години) – Змия, господар – Коза, дефективността е в две структури наведнъж – енергетичната и физиологичната. Това значи катастрофа! Всичко се руши, отива си здравето, отива си енергията. Почти невъзможно е да водите война на два фронта. Но друг път няма, трябва да кърпите здравето си и да трупате енергия. Човекът буквално е длъжен да изостави всички пороци и целия си мързел и да тръгне по пътя на здравословния начин на живот.

Десета възраст (55-70 години) – Дракон, господар – Глиган. Няма дефекти. Човекът е преминал страшния изпит и може да живее на този възрастов остров на спокойствието, като почти не се променя. Прогресът е невъзможен в тази възраст. Ще бъде трудно на онези, които са свикнали да търсят навсякъде път към съвършенство.

Единадесета възраст (70-85 години) – Котка, господар – Дракон, дефектът е същият –физиологичен, трябва да укрепвате здравето си, да се лекувате.

Дванадесета възраст (85-100 години) – Тигър, господар – Бик, няма дефект. Достоен връх на човешкия живот! Ако сте правили всичко правилно, сте създали от себе си съвършен и бездефектен продукт. Да можехме да узнаем кой приема и употребява този продукт.

Така, именно благодарение на векторната дефектология, общата картина на живота получава своята обобщена картина. Началният живот е безкрайно търсене на начини за комуникация. Финалният етап е търсене на физиологично съвършенство. Всъщност тук не успяхме да открием Америка, а само да потвърдим общоизвестни истини. Много по-интересна е информацията за островите на стабилност (Коза, Дракон, Тигър), а също указанието за възрастите на загуба на жаждата за живот (стремеж към саморазрушение) – Глиган, Змия и отчасти Петел.

А сега да отчетем обратното. В какво са особено силни, буквално бронебойни тези 12 възрасти, къде е запасът им от тлъстина, кредитът за изяждане, сферата, която може да не се увеличава, а да се разпилява?

Първа възраст (0-1 години) – Петел, слуга – Куче. Здрава е именно физиологията. Значи ваксините, антибиотиците – всичко това е грешка, на бебето не му трябва физиологична поддръжка, трябва да общувате с него и да го поддържате енергетично.

Втора възраст (1-3 години) – Маймуна, слуга – Плъх. Здрав е интелектът, значи не подлежи на развитие. Затова са безсмислени всички опити да го научите на нещо в тази възраст. Нека бъде глупав.

Трета възраст (3-7 години) – Коза, слуга – Змия. Здрава е не само физиологията, но и енергетиката. Затова не трябва да възбуждате детето, а да го успокоявате. И, разбира се, никакви лекарства, никакво рибено масло. В тази възраст организмът съвсем не е толкова слаб, колкото си мислим.

Четвърта възраст (7-12 години) – Кон, слуга – Глиган. Отново става дума за невероятен енергетичен заряд. Какво пък, това прилича на истина, децата кипят от енергия в този период.

Пета възраст (12-17 години) – Бик, слуга – Тигър. Тук има загадка, получава се, че учениците от горните класове са беззащитни, нямат здрав тил, нямат с какво да се подкрепят.

Шеста възраст (17-24 години) – Плъх, слуга – Кон. Главният коз на възрастта е блестящото умение да общувате. Личи си!

Седма възраст (24-31 години) – Глиган, слуга – Дракон. И пак никакви козове. Празен знак.

Осма възраст (31-40 години) – Куче, слуга – Бик. Отново умението да общувате и частично интелектът е на кредит.

Девета възраст (40-55 години) – Змия, слуга – Маймуна. За кой ли път вече умението да общувате е на кредит.

Десета възраст (55-70 години) – Дракон, Слуга – Котка. Тук ни чака приятна изненада под формата на здрава физиологична база. Значи, вън лекарите и не си забърквайте ума с оздравяване.

Единадесета възраст (70-85 години) – Котка, слуга – Петел. Здрав тил, умение да общувате красиво и известен енергетичен изблик.

Дванадесета възраст (85-100 години) – Тигър, слуга – Коза. Ах, този Тигър, нищо няма той, нито дефекти, нито запаси, чист е пред хората и пред Бога.

Лесно е да забележим, че най-активно са задействани социалната и психологическата структура, съвсем слабо идеологическата и енергетичната структура. А структурата на съдбата не е задействана изобщо. Ние не взаимодействаме със съдбата си, нямаме право да я коригираме. Това не е наша работа!

KMnews.ru 07.09.2005г.

Световната финансова криза е Неизбежна. Как да оцелеем? Структурният Хороскоп ще ни помогне за това.

Руснаците живеят с поглед на Запад и засега не се отнасят достатъчно патриотично към родината си. Но бъдещето е именно на нашата страна, която много скоро ще стане световен политически лидер. Структурният хороскоп ни дава възможност да преразгледаме отношението към себе си и към родината си.

Нашата страна трябва да изведе цялото човечество от хаоса, на който кризата, свързана с разрушаването на американската финансова пирамида, в скоро време ще подложи световната икономика.

Този процес ще започне през 2005-2007 г.

За първи път публикувах теорията си за идващата американска криза от 2005 година в статията „Гуд бай, Америка!” през 1991 година, когато Америка бодро вървеше нагоре. Преди две години публикувах голяма своя работа „Американският Чернобил”, където предсказвах глобален катаклизъм през 2005 г.

Сега виждаме Нови Орлеан, и годината още не е свършила. Няколко фактора наведнъж показват, че Америка я заплашва катастрофа.

Първо, завършва големият цикъл на развитие на тази страна. Историята на народите се развива циклично. Цикълът е съставен от 144 години. Но и половината на цикъла, т.е. интервалът време от 72 години, се смята за критична точка, когато стават различни геополитически катаклизми.

През 1862 година беше войната в САЩ между Севера и Юга. 1933 година създаде великата депресия, затова е логично да предположим, че следващата мащабна криза чака Америка именно през тази година, макар че според статистиката подобни сериозни сътресения понякога се преместват с година – година и половина.

Ще отбележа, че освен цикличността в развитието на държавите, не по-маловажна роля играят и знаците на годината-покровител на техния управник. За всеки от тях има критични години на големи сътресения, т.е. векторни години.

Например, за Сталин векторна е била 1940 година. Именно тогава той взе решение, което по-късно струваше на страната ни милиони човешки животи. Безспорно, векторна година за Горбачов беше 1986 година. Точно тогава в страната почти физически се усещаше атмосферата на идващия кошмар. Отначало беше Чернобил, потъна „Комсомолец” и несъкрушимата някога съветска империя само след пет години се превърна в руини. За Елцин такава кармична година беше 1998. Година, която мнозина ще помнят като „година на дефолта”.

Разрушаването на кулите-„близнаци” на Международния търговски център в Ню Йорк през 2001 се падна по време на управлението на кмета Джулиани, за когото тази трагична година също стана векторна.

2004 година беше векторна за кмета на Москва – столицата беше потресена от вълна от трагедии: взривове в метрото, гибелта на ”Трансвал парк” и терористични актове със самолети.

Сегашната година е векторна за президента на Щатите Джордж Буш-младши.
2007 година ще бъде векторна за нашия президент.

Още една причина за сериозната криза в Щатите – тяхната мисия на огледален двойник на нашата империя.

Въобще, участта на двойниците на империите е много незавидна – всички те по правило се превръщат в истински чудовища. В периода от 1881 до 1945 година такъв двойник беше Германия, инициирала двете световни войни, които доведоха една от най-достойните и цивилизовани европейски нации до масова лудост. През 1945 година тази фаза от историята на Германия завърши и двойник на Русия стана Америка.

Да отбележим, въпреки че по целия свят на практика не обичат американците, никой не може разумно да обясни причините за такова отношение. И в най-скоро време американците трябва да направят нещо много лошо в мащабите на цялата планета.
Това ще бъде криза, която ще покаже на света как не трябва да живее и какво не трябва да прави и най-вероятно това ще бъде катастрофално падане на долара.

Ще отбележа, че САЩ сега е единствената страна, която няма външен дълг. Казано по-просто, ако на американците не им стигат парите за една или друга, дори и най-безумната програма, те просто ги печатат, което всъщност означава, че вземат от нас назаем без наше разрешение за това.

Икономиката на САЩ сега представлява само грандиозна финансова пирамида, подобна на „МММ”, следователно рано или късно тази система ще рухне и ще погребе в развалините си цялата съвременна финансова структура, защото в болшинството от случаите пресмятанията на международния пазар се правят в американска валута.
Това означава, че на практика ще пострада всеки човек на планетата.

Именно затова, за да изграждаме грамотно отношенията си със съседите и да умеем да си сътрудничим с тях във всички сфери на живота, е важно да се съобразяваме с типа на развитие на държавите. Те са три: източен, западен и имперски. Всички архаични цивилизации са се развивали по източен сценарий, чийто смисъл е в отсъствието на каквото и да било развитие. Някога целият свят е живял в ритмите на изтока, но само няколко държави, в това число Китай, Япония и редица други азиатски страни, са запазили този тип на развитие до наши дни. В източните страни основните катастрофи стават в годината на Бика. Следваща такава година ще бъде 2009.

След това възникнал имперският тип, чиято главна особеност е бурно развитие във всички сфери. Именно по такъв път на развитие върви нашата страна. В имперските страни основните катастрофи стават в годината на Змията. Най-близката година на Змията е 2013.

Годините на Петела са критични за западните страни. 2005 е една от тези години и нагледен пример за това е ситуацията в Украйна, която се развива по западен път, следователно през тази година я очакват сериозни сътресения в коридорите на властта.

И накрая, съществува западен тип на развитие, по-точно неговата постимперска фаза – тиха еволюция. Америка, Европа и половината Азия сега вървят именно по този път в развитието си. Имперският цикъл в развитието на нашата страна ще завърши през 2025 година и ние ще трябва да се пренастроим на западен тип мислене. Но това ще се съпътства от много сериозни сътресения.

Същите катаклизми чакат и азиатските държави при прехода в имперско състояние, защото е невъзможно да минат без тази фаза на преход към пасивна западна еволюционност и този преход ще бъде труден и болезнен за тях.

На Запад, в Русия и на Изток типовете мислене са съвсем различни, затова руснаците, които излизат в чужбина, често свикват трудно там. На Запад управляват финансистите, за които не е толкова важен престижът, колкото доходността на бизнеса.
На Изток управляват идеолозите, които цял живот се занимават с търсене на истината, затова за тях на първо място винаги са били и си остават духовните ценности.
А в империите управляват политиците. Политиците, за които на първо място е усещането за своето всевластие и външен блясък.

Ще отбележа, че в периода на цялата тази сериозна суматоха има смисъл да обърнем внимание именно на взаимоотношенията на знаците-покровители на различните държави. Много хора сега работят в чуждестранни фирми, занимават се с търговия с други страни, купуват недвижими имоти в чужбина.За тях е важно да знаят, че за Русия, чийто покровител е Конят, дружелюбни са държавите под знака на Бика, Змията и Петела, именно: Индия, Арабският Изток и Германия. С Франция и Полша ще имаме постоянно сдържано противопоставяне. Не трябва да чакаме покорност от Израел и Армения. Тези държави винаги ще намерят аргументи, за да не ни се доверяват.
За Русия е много важно да поддържа стратегически съюз с Китай и Испания.
А отношенията ни с Грузия, Украйна и Япония винаги ще бъдат много сложни. Те никога няма да се примирят с позицията на старшинство на Русия, затова винаги ще има търкания между ръководителите на тези държави. Накрая, най-неравните и практически непредсказуеми ще бъдат отношенията ни с Беларус. Тук ни чакат постоянни колебания от любов до ненавист. В известен смисъл това ще бъде аналог на многовековните взаимоотношения на Англия с Ирландия. За съжаление няма да има побратимяване с Украйна. Единственият вариант е да си поделим цялото „имущество” и да живеем по съседски. Търканията ни с Балтийските държави ще продължат и вероятно ще се усилят.

В бъдеще в нашата страна ще се роди ново знание, нови догми, които ще изведат човечеството от страшната идеологическа безизходност на 2025 година. Ще станат множество сътресения, които ще доведат до масовото зачатие на гении на нацията, които през 2060 година ще извършат истински културен подем, подобен на онзи, който е бил в началото на XX век. Така че във вихъра на смутните времена има много голяма вероятност за катастрофа на всеки от нас. Но с помощта на структурния хороскоп винаги можем да предпазим собствената си съдба.

“Зазеркалье” № 168, февруари 2007г.

Подхранващи бракове

Така се случи навремето, че за брачните предназначения беше казано само между другото в „Парадокси на брака” („З” №122). Брачното предназначение е описано подробно без всякаква предварителна заявка в книгата „Брачен хороскоп” (2003). Затова ще напомним накратко за какво става дума.

Брачните предназначения са всичко пет. Всяко от тях посочва годишния знак на предназначения съпруг, значи, типа на предназначения брак.

Първото предназначение показва стремежа на човека към енергетична замяна на майката със съпруга или съответно на бащата със съпруг. Става дума за копиране на знака на родителя от противоположния пол или за замяна на този знак с друг от същата брачна идеологическа тройка.

Второто предназначение е стремеж да се възпроизведе енергетичната атмосфера в семейството на родителите. За откриването му е необходимо да се определи типа на брака, на фона на който е преминавало възпитанието на човека. И вече след това, като изхождаме от дадения тип на брака, извеждаме знака на потенциалния съпруг.

Третото предназначение е може би най-главното. Защото е заложено в хороскопа на човека. Има се предвид, че брачните стремежи на човека са заложени в неговия зодиакален знак. Значи, чрез зодиака може да се открие годишния знак на предназначения съпруг. Петлите са предназначени за Козирозите, Кучетата – за Водолеите, Глиганите – за Рибите, Плъховете – за Овните и т.н.

С това пожизнените предназначения са изчерпани и остават още две предназначения, които с времето могат да се променят. Така възрастовото предназначение отразява възрастовата еволюция на човека. В младостта господства романтичната представа за брака като за празник, весел и открит живот. С времето романтичните представи за брака се сменят с патриархалното желание за водене на домакинство и възпитание на деца. По-нататъшното израстване върви през стереотипния кариерен, равен и духовния брак, помагащ за творческото сътрудничество на мъжа и жената.

Накрая, има и пето предназначение, малко мъгляво и разводнено. В него се говори за професията и професионалното предназначение или за личните предпочитания, за някакъв стил на живот. Тук няма никаква фалшификация, за нормалния човек професионалните наклонности и стилът на живот са примерно едно и също.

И все пак след счетоводителската точност на първите четири предназначения, петото изглежда някак странно. Може би ще му дойде на помощ представата за съществуването на подхранващи бракове, призвани да заменят външните източници на енергия с вътрешни. Или поне да ги дублират…

И така, бракът е нещо многостранно. Какво ли само няма в него – любов, дружба, политика, икономика. Защо да не допуснем, че бракът може да бъде и източник на енергия, която по някаква причина не достига на човека. Един от вариантите за енергетична поддръжка е векторният брак. Но в него енергията върви по вихров поток и не подлежи на никакво регулиране. Колко добре би било да попаднем в брак, лишен от векторната хаотичност, но наситен с могъщи енергетични потоци.

Изтощеният, депресивен човек, оказал се в енергетична яма, усеща такъв съюз буквално с кожата си. И без теорията той ще почувства какво му е нужно. А потенциалният енергетичен донор поначало може да не почувства нищо. Така че на първо място теорията е нужна на донора. Впрочем, тя е нужна също и на страничния наблюдател. Пък и въобще без теория на процеса ние приличаме на слепци. С теорията всичко се вижда като ясен ден.

А теорията за подхранващите бракове започна от доста очевидна аналогия. Става дума за сходството между четирите брачни стихии и четирите типа темперамент и съответно четирите начина за попълване на изгубената енергия. Ако смятаме, че бракът може да донася енергия на човека и знаем каква енергия му е нужна, лесно ще открием необходимостта от един или друг брак.

Така например природните оптимисти (Бик, Кон, Глиган), а също и другите знаци, привикнали с дивия живот, могат да попълнят енергията си не само с пътешествия сред природата, но и с обикновено пребиваване в патриархален брак.

Космическите оптимисти (Тигър, Петел, Дракон), а също и мечтателите от другите знаци, могат да се подкрепят не само с медитация или сън, но и непосредствено чрез романтичния брак.

Скептичните знаци (Куче, Котка, Маймуна), а също и всички, които водят умствен начин на живот и се нуждаят от умствена енергия, могат да се подкрепят чрез равния брак.

И накрая, драматичните знаци (Коза, Плъх, Змия), а също и хората, нуждаещи се от емоционална енергетична поддръжка, могат смело да влязат в духовен брак, защото именно в него ще намират постоянен енергетичен резерв.

Именно такива бракове могат да се смятат за подхранващи. Защото в тях, освен обикновените брачни прелести, има и постоянна енергетична подкрепа.

Преди да продължим нататък, бих искал да изброя (в знаци) малкото идеални бракове, в които е възможно взаимно подхранване.

Това са патриархалните бракове между природни оптимисти: Бик-Бик, Кон-Кон и Глиган-Глиган. В романтичния сектор бракът на въздушните знаци Тигър-Дракон в двата варианта. Равен брак на скептичните знаци Котка-Маймуна в двата варианта. В духовния сектор бракът на драматичните знаци Плъх-Змия в двата варианта.

Както виждаме, от 144-те брака взаимно подхранващи се са само 9 брака. Това е много малко, само шест процента. Всички останали бракове или са енергетично неутрални (69 брака), или са подхранващи за едната страна (42 брака). И разбира се 24-те векторни брака, в които енергията бушува с всичка сила, но нахлуването и изчезването й съвсем не могат да се нарекат подхранване.

А сега ще изброим 42-та подхранващи брака в знаците без значение на пола.

Плъхът може да получи нужната енергия в брак с Бик или Петел, но в съюз с Тигъра става енергетичен източник.

Бикът може да се подкрепи в брак със Змия или Петел, а самият той е подхранващ обект за Плъха и Котката.

Тигърът намира сили в общуването с Плъха и Маймуната, но отдава сили в брака с Коня.

За да се подкрепи енергетично, Kотката трябва да се окаже в брак с Плъх. Тя става подхранващ обект в брака с Глигана.

Драконът получава енергетична помощ в брака с Коня и Кучето, а самият той избавя Змията от енергетичен провал.

Змията няма от кого да вземе брачна енергия освен от Дракона, а може да я отдава на Бика и Кучето.

При дефицит на енергия Конят би могъл да намери сили в Съюза с Тигъра и Кучето, а на Дракона и Козата ще му се наложи да отдава енергия.

Козата, знакът, който няма нито един взаимно подхранващ брак, може да се подкрепи в брака с Коня и Кучето. Самата тя става подхранващ обект в три брака – с Маймуната, Петела и Глигана.

Маймуната, изпитваща енергетичен глад, ще се възстанови лесно в брака с Козата или Глигана, а в съюз с Тигъра самата тя ще стане обект на подхранване.

Петелът е още един знак, който няма взаимно подхранващи бракове. Той може да поправи енергетичния си баланс в брака с Козата и Глигана. Самият той става източник на енергия в брака с Плъха и Бика.

Кучето е третият знак, нямащ взаимно подхранващи бракове. Може да се подкрепи в брака със Змията. На него му се налага да играе ролята на донор в брака с Дракона, Коня и Козата.

И накрая, Глиганът. На него му се отдава да получи енергия в брака с Котката и Козата. А в съюз с Маймуната и Петела ще му се наложи да отдава енергия.

Сега за примерите. Първо търсиш илюстрация на своя знак, т.е. Коня. Съюзът с друг Кон е безусловен празник. Енергетично пиршество, на което двамата съпрузи бързо възстановяват силите си. Но какво да правят, когато силите са възстановени и двамата достигат състояние на излишна енергия? Има и други въпроси. Според деловата пирамида Конете са клонинги, готови да се унищожат един друг в някакъв нищожен спор на най-глупавата тема. Как да се наслаждаваме на енергетичния фойерверк, но да не пилеем появилите се сили в изтощителни противопоставяния?

В такъв смисъл съюзите на Коня с Тигъра и Кучето са значително по-еднозначни. Разбира се, няма такъв енергетичен резонанс, както с Коня, затова пък няма ненужни спорове. Енергията върви плавно и равномерно.

Енергетичната опасност от брака на Коня с Дракона и Козата също е доста очевидна. Козата е откровен вампир от класически тип. Драконът краде енергия чрез космическата си медитация, като майсторски потопява Коня в своите полети насън и наяве. Как после този Кон, повреден от Дракона, ще се отучи от всякакви космически глупости и ще се върне към простите природни радости? Ето ти въпрос.

И така, освен векторните бракове, които бяха описани доста отдавна и показват вариантите за огромни и пагубни енергетични загуби, сега се появи описание за по-меки, терапевтични варианти за поправяне на подкопаната енергетика.

Вие сте уморени, изтощени, тогава пътят ви е в подхранващ брак. Вървете и без съмнение ще станете по-бодри, радостта от живота отново ще бъде с вас.

От най-известните сега бракове ще споменем, че в два президентски брака (Горбачов, Елцин), преминали по схемата Маймуна – Коза, именно президентите се оказаха енергетични донори. А сегашният президент на Русия Владимир Путин енергетично се подкрепя в брака си (Дракон – Куче). Може би заради това той е толкова бодър за разлика от предишните президенти?

Сред браковете на предишните владетели (Брежнев, Хрушчов, Сталин, Ленин, Николай II) няма нито един подхранващ.

Освен това можем да използваме новата аналогия за допълнително уточнение при описанието на брачните стихии.

Така можем да описваме брачната стихия на патриархалния брак чрез представата за чистата и ясна енергетика на природния оптимизъм. Значи, всеки патриархален брак трябва да се стреми към природата. Не просто към домакинството, както казахме по-рано, но към пътешествията сред всяка дива природа.

Романтичният брак се описва чрез звездната енергетика на космическия оптимизъм. Значи, за него са подходящи не само лунните разходки и четенето на стихове, както казахме преди, но също и медитацията, религиозната дейност, за което преди премълчахме.

При описание чрез енергетиката на космическата меланхолия равният брак също придобива нови окраски. Сега освен агресивната кариера в политиката и бизнеса става очевиден просветителският момент в брака, способността му рязко да активира умствените процеси.

Накрая, духовният брак при описание чрез драматичната енергетика придобива максимална достоверност в описанието си. Става ясно защо в този съюз толкова много сили отиват за заплитане на интриги, разработка на много сюжетни ходове, за умишлено редуване на веселие и горест.

“Зазеркалье” № 122

Парадокси на брака

Теорията за брака е невероятно проста. Ако не бяха 24-те векторни двойки, работещи като изключение, брачната теория просто би могла да се смята за примитивна. Но простотата на теорията не е следствие от простотата на нейния откривател, тя е следствие от простотата на самия свят. Светът е значително по-прост от нашите твърде заплетени и наукообразни представи за него. По правило излишно сложните теории са много далеч от истината.

Но простотата има обратна страна, простотата винаги е пълна с парадокси, като че това е заплата за елементарността, недостатъчната сложност поражда парадоксалност. Уви, повечето погрешни теории са невероятно сложни, но страшно банални, всичко в тях е линейно и последователно. Така е устроен човешкият мозък, по-лесно ни е да построим грамадна, но рехава структура, отколкото да намерим многоизмерна и многостранна, но много проста в своята симетрия истина.

Да започнем с елементарните парадокси, лежащи на повърхността.

Романтичният брак. Той целият е от рози, въздушни тъкани, стихове и песни, оплаквания. Главният парадокс на този брак е, че той е немислим без шумоленето на банкноти. Романтика, искреност, наивност, чистота, всичко това е облъхнато от свети чувства, понякога платонически, винаги празнични, ще си помислим, че тук няма място за такава мръсотия като парите. Но известната идея, че с любимия и колибата е рай, се оказа злонамерена лъжа. Именно светите чувства се нуждаят от постоянна финансова поддръжка. Романтичният брак е празник, а празниците струват скъпо – цветя, шампанско, белоснежна яхта, шикозен автомобил, ето кое укрепва чистите и светли чувства, но всичко това струва много пари.

Равният брак също е пълен с парадокси. Като описваме жестокия свят на политиците и търговците, приписваме на нашите владетели поведение на акули, откривайки у тях качества на голяма суровост и дори жестокост. Всички ние помним знаменитата фраза”Боливар няма да издържи двама”. Но брачната теория, която описва бизнеса и политиката посредством равния брак, доказва, че в този съюз мъжът много бързо загубва мъжките си качества, става много женствен, затова добрият политик (както и добрият търговец) е далече от идеала за мъж. Той е слаб, малодушен, нерешителен и ако е жесток, то е по-скоро от страх, отколкото от излишък на мъжество.

Още един парадокс, свързан с опровергаването на известното заблуждение, че грубите, простонародни селяндури са най-сексуални, а крехката интелигенция не става за сериозен секс. Всичко е точно обратното – сексуалността е пряко свързана именно с интелекта, а съвсем не с едрия ръст.

Патриархален брак. Това е там, където има суров брадат мъж и потисната, загубена, безправна жена, чугунени вериги от догми, правила, страшно робство от домакински задължения. Така гласи баналната представа. Всъщност само в патриархалния брак човекът е истински свободен, включително и жената. Издоил си кравата и прави каквото искаш. Само в патриархалния брак съпругът не се мярка в съзнанието като вечен призрак, не стои с точилка в подсъзнанието, не се натрапва в сънищата, оставя мислите чисти.

Духовен брак. Разбира се, баналните представи за този съюз са също така погрешни. Той съвсем не е толкова рафиниран и интелигентен, колкото ни се струва. В определен смисъл духовният брак е съюз на двама безграничници, които нямат нито морал, нито правила, нито съвест, нито спирачки. В духовния брак всичко е позволено, няма такава пакост, която не би изтърпял този съюз, защото същността му е напълно гумена – всичко се прощава, винаги можеш да тръгнеш по нов кръг. Душата ще изтърпи всичко, пък и самата структура на душата е далече от нашите чистички представи за нея.

Немалко парадокси поражда пресичането на двете най-нови създания на структурния хороскоп – теорията за брачните предназначения и теорията за съвместимостта на хороскопите. Двете теории, всяка по своему, съвместяват годишния (източен) и месечния (зодиакален) знаци. В резултат се раждат съответствия, които никога не биха хрумнали на онези, които създават науката, като изхождат от онова, което е прието да се нарича „здрав разум”. Да речем, знакът на Краля. Той може да бъде всякакъв, може да се разбира с всеки човек, добър, снизходителен, търпелив, весел. Ще кажете, находка за брак. А точно Кралят, както и Кралицата, на практика не са подходящи за брак и рано или късно се утвърждава идеята, че бракът съвсем не му (й) е нужен.

Парадоксално ли е? Безусловно. И мнозина се хващат за този парадокс. Но при внимателно изучаване на въпроса няма никаква грешка. Бракът е призван да компенсира у човека липсата на някакви качества. Но Кралят (или Кралицата) няма какво да компенсира, той (тя) си има всичко. Тогава за какво им е брак на такива хора?Бракът е много по-нужен на догматичните, едностранни хора, чисто външно непригодни за брак заради тяхната безкомпромисност.

Знакът на рационалиста. Това не са просто умни хора, това са истински мислители, умеещи да разсъждават здраво и мощно. Изглежда, че мястото им е именно в равния брак, който изисква умни разговори, напрежение на интелекта, скърцане на мозъка и бъбрив език. В реалността рационалистите всички до един са предназначени за най-скучния и най-мълчалив патриархален брак. Неразбираемо, парадоксално, сигурно тук се е промъкнала грешка… Съвсем не. Работата е в това, че рационалистът трябва да бъде разговорчив само в обществото, на работата, а вкъщи трябва да си почине, да набере сили, да се приведе в бойна готовност. Парадоксално ли е? Безусловно. Но кой и кога ни е доказал, че човекът е еднакъв вкъщи и в службата? Никой и никога.

Още едно съвпадение на хороскоп и предназначение при така наречените Рицари, в женски вариант робиня на любовта. И едните, и другите са създадени за романтичен брак и буквално са побъркани на тема любов. Изглежда, тук със сигурност ще минем без парадокси. Но парадоксът е съвсем очевиден и много дълбок. Професори на любовта, дай им да обичат и обичат, да носят сред масите, тъй да се каже, своето велико знание. А какво изисква романтичният брак? Той изисква въздържание, аскетизъм, така да се каже, дълги раздели с противоположния пол. Непрекъснати рицарски подвизи от страна на мъжа и също толкова безкрайни подвизи на женската преданост и очакване. При внимателно изучаване отново ще се убедим, че схемата дори и да не е банална, но е разумна. Щом си се родил професор на любовта, стреми се към съвършенство, т.е. идеал, а където има идеал, винаги има място за подвиг, и… за романтичен брак.

Всенародните любимци – емоционалните красавци. За тях сигурно е приготвено най-вкусничкото? В действителност им е дадена най-широка свобода, три брака – равен, духовен, романтичен. Единствената забрана е патриархалният съюз.

Шутовете, нелепи и светли, смешни и гневни, всички те са приготвени за два брака, какви? Навярно най-простите – патриархалния и романтичния, нали са лековати човечета. Но не е така. На тези лековати знаци е предначертано да намерят хармония в най-сложните бракове – равен и духовен.

При ексцентричните Водачи, които се опитват във всичко да копират Шутовете, ситуацията е абсолютно същата.

Накрая най-парадоксалната ситуация е с Векторите. Злодеи, авантюристи, съдбовни красавци (и красавици). Според баналната логика най-малко подходящи за брак. В действителност са извънредно добри в брака, лесно се приспособяват към всякакви условия, към всякакъв стереотип, всъщност това са брачни универсалисти, правят нормален брак дори от векторната лудост.

Сега за по-фундаменталните парадокси. Един от главните парадокси си остава координатата на брачната структура. Всъщност 12-те знака на хороскопа се делят на групи по пет различни начина. При това деление са се получили названията на структурите. Само една от тях има отношение към брака, към брачната теория. Коя? Разбира се, психологическата, биха казали психолозите, нали поведението в брака е следствие от психологическите стереотипи. Разбира се, социалната структура, нали семейството е клетка на обществото, а проблемът на брака е обществен въпрос, биха казали социолозите, политолозите и другите обществоведи. Не, цялата работа е в темперамента, затова енергетичната структура е главната за брака! Тук в спора се включват сексолозите, психоаналитиците и другите специалисти от отряда на деликатните интелигенти. Накрая, винаги ще се намерят множество привърженици на идеята, че браковете се сключват в небесата, значи главна е структурата на съдбата. Най-малко гласове би събрала т.нар. идеологическа структура, защото връзката между идеологията и брака е най-малко очевидна. Но точно тази структура се оказа единствената, където мъжките и женските знаци се различават и именно върху това различие е построила самата възможност на женските знаци да си взаимодействат с мъжките знаци. Този парадокс е от разряда на първичните.

И, разбира се, парадоксът, без разбирането на който брачната теория си остава само празни думи. Става дума за парадокса на изчезването на реагиращите знаци. Изобщо този парадокс има тотален характер. Но за пръв път и най-пълно парадоксът е изучен върху брачната теория. Смисълът му е много прост, но непоносимо парадоксален. Двата знака (на мъжа и жената) започват да си взаимодействат в брака, като пораждат някаква резултатна субстанция, която в теорията наричаме брак. Тези субстанции са четири вида: розова субстанция на романтичния брак, сива патриархална субстанция, златна субстанция на равния брак и сребърна на духовния. Щом се роди субстанцията, годишните знаци на съпрузите сякаш изчезват от само себе си. Няма вече Тигри и Коне, няма Глигани и Плъхове, изчезват Маймуните и Змиите, вече няма нужда да се държи сметка за знака при описанието на брака. Хората остават насаме с родените от тях брачни чудовища. Затова, за да разберем брака, трябва да забравим своя знак и да помним само типа на брака. И това е извънредно парадоксално и изисква много висока абстрактност на мисленето или… безрезервно доверие на автора.

Разтварянето на знаците има едно съвсем фантастично следствие. При взаимодействието на мъжете и жените изчезват всички външни оценки, дори и най-верните. Всеки, дори и най-антипатичният и противен човек, може да стане обаятелен и привлекателен в брачния съюз. Околните само ще свиват рамене, защото те виждат неговия знак, а за нея знака му вече го няма. Точно така най-очарователната и привлекателна жена за някого може да се окаже безинтересна, постна, скучна. Хиляди хора ще завиждат на притежателя на такава жена, а самият притежател ще се прозява и ще умира от скука.

„Зазеркалье“ № 119

Парадоксът на собствената година

Мнозина с неоправдан ентусиазъм чакат настъпването на годината, съвпадаща с техния собствен знак. Видите ли, в собствената година над тях ще слезе особена благодат и ще ги води във всичко. Други, като разчитат на баналната цикличност, смятат, че от собствената им година, или дори по-точно от датата им на раждане, започва нов 12-годишен цикъл. В действителност, според съвременното положение на теорията, собствената година не дава на човека нищо особено. Истински герои на годината стават векторният господар на годината, векторният слуга на годината, знакът на единадесетата година и т.н., а едноименниците на годината в най-добрия случай са на четвърто-пето място в списъка по популярност.

Що се отнася до 12-годишния цикъл, както казахме по-рано, той започва и завършва не в собствената година, а в годината на своя векторен господар (така наречените кармични години, годините на промяна на съдбата).

Но казаното е малко, съществува още и парадокс на собствената година, съгласно който притежателят на годината изпитва дори известен негативен натиск и дискомфорт. Получава се така, че това е година, когато на векторния господар е позволено всичко и господарят проявява своеволията си на първо място именно върху притежателя на годината.

Така през миналата година на Коня, на притежателите на знака на Коня би трябвало да не им върви особено, което всъщност и наблюдавахме. Конете бяха изложени на показ, но не им вървеше. Президентът на Беларус Лукашенко (р. 1954 г.) беше в устата на всички, но нямаше и помен от вървене, само ленивите не го обидиха. Цяла Европа, от малко до голямо, се отказа да го приема на гости. Аналогични неприятности имаше и президентът на Венецуела Уго Чавес (р. 1954 г.). Например в руския футболен шампионат двама треньори в годината на Коня взеха сребро и бронз – Газаев (р. 1954 г.) и Романцев (р. 1954 г.). Но и двамата явно са разстроени от постигнатия резултат. Освен това Романцев се провали и на световното първенство и разбира се, годината е неудачна за него. Пък и въобще в световното общество на Конете на практика няма никакво движение, няма нови имена, никакво рязко придвижване напред или назад

През 2002 година потенциални късметлии бяха Плъховете (векторните господари на Коня). Например на световното първенство по футбол треньорите-Плъхове спечелиха златото и среброто – Сколари (Бразилия) и Фелер (Германия). Още един треньор-Плъх (Ериксон) според общото мнение, заведе на първенството най-мощния и перспективен отбор (Англия). Сред претърпелите съкрушителен неуспех са треньорът на Франция Роже Лемер (Змия) и треньорът на Аржентина Марсело Белса (Коза). А бяха абсолютно сигурни в победата.

Скорошното Европейско първенство по футбол в Португалия ще ни помогне да проверим правилността на теорията. Неотдавнашният триумфатор Сколари този път ще тренира националния отбор на Португалия и ще го поведе към шампионската титла. Само че за Плъха годината ще бъде съвсем друга. Сега беше антикармична, а през 2004 ще бъде кармична.

За триумфатор в нашия футбол може да се смята Евгений Гинер (р. 1960 г.), който успя да купи за ЦСКА всички значими футболисти. Векторният тандем Газаев-Гинер (Плъх-Кон) за най-кратки срокове създаде на практика от нулата нов могъщ отбор.

В това е и ключът за феноменалната победа на руската тенис дружина за купата на Девис. Защото я оглавяваше не някой друг, а човек, роден в годината на Плъха – Шамил Тарпишчев (р. 1948 г.). Русия вече два пъти е излизала на финала на това състезание, но не й достигаше именно късмет, който точно Тарпишчев успя да примами, като направи неочаквана замяна на третия ден от състезанието. Сред играчите, завоювали победата, са Тигър, Куче и Маймуна, най-добрите знаци за компания на Плъха.

От Америка дойде сензационна новина: бившият претендент за президентство Алберт Гор (Плъх – р. 1948 г.) заяви, че няма да участва в бъдещите избори. И това стана след като преди две години Гор фактически набра повече гласове от спечелилия победата Буш-младши. Учудващо е, но тази новина частично засяга кармичния смисъл на 2004 година, когато в годината на Маймуната Плъхът на практика е лишен от шансове за победа. Казват, че най-вероятният претендент за президентство от демократите ще бъде сенаторът Джон Кери, роден на 11декември 1943 година. Този хороскоп съвсем не е подходящ за спасителя на Америка, потъваща в икономическа криза. За да завършим темата за американските президенти, ще отбележим, че Плъхът Джими Картър (р. 1924 г.) е получил Нобелова награда за мир.

Уви, годината на своеволието за мнозина се превръща в година за изгубване на бдителността. Така е убит много добър човек, губернаторът на Якутия Валентин Цветков (р. 1948 г.). Умря сякаш безсмъртната кралица-майка (р. 1900 г.).

Сега за Глиганите. Главната загуба е гибелта на Сергей Бодров-младши (р. 1971 г.). Той осъществяваше първия си самостоятелен проект, сам написа сценарий, сам беше режисьор и се снимаше в главната роля. Но лавина затрупа снимачната група. А пък Ана Дубровска (Плъх), изпълнителка на главната роля (в нея според сюжета на филма са влюбени наведнъж трима, а тя предава всички и се оказва наркопласьор), по чудо избягва гибелта. Тя също била в групата, но ден преди кошмара внезапно заминала. Бодров я уговарял да остане, но тя бързала за Москва, в своя театър (на Им. Вахтангов)…

Цяла година гонения за говорителя на долната палата Генадий Селезньов. Нападаха го парламентът и братята-комунисти. Изгониха го отвсякъде, откъдето е възможно. Любимецът на публиката Дмитрий Дибров (р. 1959 г.) цяла година се мята от канал на канал и дори се снима в главната роля в художествен филм. Обвиниха в приемане на допинг красавицата и най-чисто същество Алина Кабаева (р. 1983 г.) и я премахнаха от всички състезания. В резултат тя също се замята и дори отиде да работи в телевизията. Друга красавица, Уинона Райдър (р. 1971 г.) хванаха в магазина, обвиниха я в кражба и решиха да я дадат под съд. Осъдиха на няколко години, наистина условно знаменитата френска писателка Франсоаз Саган (р. 1935 г.). Така постъпва годината на Коня с мирните Глигани.

Какво да кажем тогава за бойните Глигани. Налага им се да го отнасят заради всички наведнъж. Така стана с Ахмед Закаев (р. 1959 г.), когото започнаха срочно да преследват по цяла Европа. Интересно, защо само него?

Пит Сампрас (р.1971 г.) е пример за много грамотно и хармонично преминаване на кармичната година. Въпреки че преживяваше много силен спад, успя да се съсредоточи и да спечели Първенството на САЩ. След това веднага заяви, че напуска големия спорт. Това е идеално поведение за кармична година. Сега за Сампрас ще започне съвсем нов живот. И това е още по-вярно, защото му се е родил син, за когото той много се грижи.

Главният скандал на годината беше разпрата на Романцев (Кон) с Дмитрий Сичев (Глиган). Невероятен полет на младия футболист, от когото още неотдавна се отказваха много треньори, блестящата му игра на световното първенство и изведнъж страшен и трудно разбираем скандал, в резултат на който Сичев е отстранен от първенството. Такава е силата на кармичната година. Проблеми от подобен тип възникнаха при ирландския футболен гений Рой Кин (р. 1971 г.), който бе изгонен от треньора Мик Макарти (р. 1959 г.).

Изглежда фактът на триумфалното издигане на „Локомотив” под ръководството на Юрий Семин (р. 1947 г.) противоречи на теорията. За пръв път в историята на този, сякаш вечно втори клуб е спечелен шампионатът на Русия, направена е грандиозна крачка към европейските купи, досега познаващи само силата на „Спартак”. Но в историята на кармичните години е известен такъв фокус. Когато няма възможност да реализира плановете си вътре в 12-годишния цикъл, може да заложи само на една цифра. Уви, този риск може да струва много скъпо на Семин. През следващите 11 години късметът може напълно да се отвърне от него и засилилият се „Локомотив” ще тръгне надолу по насипа.

Векторни новини. От съществувалия някога много отдавна „Отбор – 2” се излюпи векторният тандем Борис Берман – Илдар Жандарев (Плъх – Кон), който сега работи „без протокол” четири пъти в седмицата на шестия бутон. Пет пъти в седмицата работи дуетът на двете Елени, Ишчеева и Ханга (Бик – Тигър). Те се опитват да действат на „Принципа на доминото” на четвъртия бутон. В интервюто си те твърдят, че се чувстват една друга с гръбначния мозък, което не е чудно, като се има предвид векторността на тяхната двойка. Учудващо е друго, че са ги събрали в тандем на сляпо, без да използват никакви предварителни симпатии. Те дори не са се познавали.

Стари работи: шумната връзка на Жаклин Бисет (Маймуна) и Александър Годунов (Плъх). Още една векторна сензация, наистина извадена от нафталина, стана информацията, че знаменитите Зна-То-Ки така и са се оказали векторен триъгълник, защото Знаменски (Мартинюк) е роден в годината на Дракона, Томин (Каневски) – в годината на Котката, а Кибрит (Леждей) е родена в годината на Петела. В такъв смисъл замяната на напусналата Леждей с Вележева (Кон), при цялата ни почит към нейния талант, е крачка назад, много по-добре би било да се въведе актриса Глиган. По-весело вървят работите в сериала за Каменская, където блесна тандемът Яковлева (Бик) и Гармаш (Куче).

Сега новини за брака. Навсякъде се завръща на мода патриархалният брак. Олга Остроумова (Глиган) сега е заедно с Валентин Гафт (Глиган). Те дори се снимаха в един филм, където също играят съпрузи, успешно сражаващи се с таласъм. Лидия Вележева (Кон), играеща в новите „Познавачи” отглежда деца в законен брак с известния кинозлодей Алексей Гусков (Куче). Ксения Качалина (Глиган) е омъжена за Михаил Ефремов (Котка). Великолепната Алена Хмелницкая (Куче) е омъжена за Тигран Коесаян (Кон). Том Круз (Тигър), уморен от векторни проблеми с Никол Кидман (Коза) се опитва да се успокои в тихото патриархално пристанище с Пенелопа Круз (Тигър). Джони Деп (Котка), като се е нагулял достатъчно, търси покой в двойка с Ванеса Паради (Котка). Съкрушаващият всички сърца, векторен Арнолд Шварценегер (Глиган) пребивава в особено спокоен и доста многодетен брак с племенницата на Джон Кенеди, Мария Шрайвър (Коза).

И отново вектор. Трагично краткият живот на актрисата Ирина Метлицка (Бик) и заедно с това щастливият й векторен брак с режисьора Сергей Газаров (Куче). Прославеният Брад Пит (Котка) се ожени за актрисата Дженифър Анистън (Петел). Този брак съвсем не е за нея, освен това тя е и Водолей, значи, има вътрешен вектор.”Батман” Вал Килмър (Глиган) е в постоянна борба с модела Синди Крауфорд (Кон).

Сега за настъпващата 2003 година. Както вече казахме, на Козата няма да й върви много през нейната година, тя ще бъде подложена твърде силно на действието на разпасаните Тигри. Така че именно Тигърът е знакът на максималния успех, пробив и постижения в кариерата.

Змията е антигерой. Именно при Змията има промяна на съдбата – така наречената кармична година. Не може да се каже веднага кого ще тресне най-силно. Може би палестинеца Ясер Арафат (р. 1929 г.), може би англичанина Тони Блеър (р. 1953 г.). У нас във върхушката е министърът на отбраната Сергей Иванов (р. 1953 г.). Сред другите знаци трябва да отделим Плъха – той е в единадесетата си, т.е. предкармична година, а също и Маймуната, която като че ли се освобождава от излишната опека на Змията. За останалите знаци годината е доста обикновена.

И накрая най-главното: чакаме идването на годината на Козата, както обикновено около 13-14 януари (в никакъв случай не февруари) вече на 2003 година.